Определение № 100 от 04.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1095/2012 г.

Производството пред ВКС е образувано по искане на Председателя на РС-Кнежа за възлагане разглеждането на нохд № 118/2012 год. по описа на същия съд на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, ІІІ-то н.о., за да се произнесе, съобрази следното: С разпореждане от 10.05.2012 год. по образуваното нохд № 173/2012 год. на Районен съд-Бяла Слатина съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Районен съд-Кнежа по подсъдност, като приел, че продължаваната престъпна дейност по чл. 214, ал. 4 от НК описана в обвинителния акт срещу И. Х. И. е приключила на територията на РС-Кнежа и поради това, на основание чл. 36, ал. 2 от НПК той е компетентният съд, който следва да разгледа и реши делото. Съдията-докладчик от последния съд, комуто образуваното нохд № 118/2012 год. е било възложено е повдигнал спор за подсъдност като счита, че делото е подсъдно на РС-Бяла Слатина. В разпореждането от 01.06.2012 год. той е изложил доводи, че в обвинителния акт отделните деяния на продължаваното престъпление са извършени на територията на различни съдилища като с оглед спецификата на случая и усложнения фактически състав, обвинението не е могло да установи мястото, където е довършено престъплението, при което е налице хипотезата на чл. 36, ал. 3 от НПК, тъй като досъдебното производство е завършило в района на РС-Бяла Слатина. На следващо място, от списъка към обвинителния акт на лицата за призоваване е видно, че преобладаващата част от тях живеят на територията на РС-Бяла Слатина-основание за определяне на подсъдността и по чл. 43, т. 1 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че делото следва да се разгледа от РС-Бяла Слатина по съображенията, съдържащи се в разпореждането на съдията-докладчик от РС-Кнежа. Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде разгледано от РС-Бяла Слатина. В обвинителния акт дейността на подсъдимия описана като престъпление по чл. 212, ал. 4, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК се е развила на територията на различни населени места като сумите от документните измами са били превеждани по сметка на обвиняемия открита в банка „Уникредит Булбанк”, клон Кнежа, откъдето той ги е теглил. Мястото на извършване на инкриминираното престъпление не е там, където обвиняемият е теглил преведените му суми от сметката си, а релевантно за определяне подсъдността е мястото, където заблудените длъжностни лица от ощетената фирма са извършили акт на имуществено разпореждане в резултат на въвеждането им в заблуждение, въз основа на представените им от обвиняемия неистински документи за факти от обективната действителност. Тези обстоятелства не са конкретизирани от страна на обвинението и следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 36, ал. 3 от НПК и компетентен да разгледа делото е РС-Бяла Слатина, тъй като в неговия район е приключило досъдебното производство. На следващо място от материалите по делото е видно, че обвиняемия и значителна част от свидетелите и експертите живеят на територията на РС-Бяла Слатина или в съседни съдебни райони, което обстоятелство също е аргумент за необходимостта да се определи РС-Бяла Слатина да разгледа делото. Ето защо, на основание чл. 44, ал. 1, чл. 36, ал. 3 и чл. 43 т. 1 НПК и с оглед постигането на процесуална бързина и материални икономии, ВКС на Република България, ІІІ н.о.