Решение № 8453 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3515/2013 г.

Решение № 8453 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3515/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на "Единство" АД със седалище в гр. Габрово, представлявано от адв. В. Неделчева, против решение № 1999 от 22.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1709/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично общинско вземане № 0018 от 10.02.2011 г. на старши експерт "Ревизии" в Дирекция "МДТ" при Община Приморско, потвърден с решение № 760 от 14.07.2011 г. на кмета на Община Приморско. Дружеството навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна, като претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Приморско не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. От доказателствата по делото е видно, че с Акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № 0018 от 10.02.2011 г., издаден от старши експерт "Ревизии" при Дирекция "Местни данъци и такси" на Община Приморско, въз основа на декларирани обстоятелства от задълженото лице с декларации вх. № М2120452/19.06.2000 г. и № М0322/27.09.2010 г., на "Единство" АД са установени задължения за плащане на данък недвижими имоти в размер на 5937, 99 лв. за периода 2005 г. - 2010 г., в това число и лихви за просрочие до 10.02.2011 г. Актът е съобщен на дружеството на 21.02.2011 г., съгласно приложено известие за доставяне. С решение № 760 от 14.07.2011 г. кметът на Община Приморско е потвърдил издадения АУПОВ. В решението е посочено, че се е произнесъл по постъпила в общинската администрация жалба от "Единство" АД с вх. № 68-Е-68 от 8.07.2011 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № 0018 от 10.02.2011 г. на старши експерт "Ревизии" в Дирекция "МДТ" при Община Бургас, потвърден с решение № 760 от 14.07.2011 г. на кмета на Община Приморско, за допустима, а по същество - за неоснователна. Предвид събраните по делото доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав счита решението на АС - Бургас за недопустимо. Жалбоподателят "Единство" АД не е имал процесуалноправна възможност за съдебно оспорване на АУПОВ, тъй като по неговата жалба срещу акта се е произнесъл некомпетентен горестоящ административен орган. В глава XIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци, като за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В чл. 144 от ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Т. е. задълженията за данък недвижими имоти могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение по декларация, или чрез ревизионен акт. И в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено с акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК компетентният горестоящият орган е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община (чл. 4, ал. 5, пр. второ от ЗМДТ), а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината (чл. 4, ал. 5, пр. първо от ЗМДТ). На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена. В конкретния случай жалбата на "Единство" АД срещу АУПОВ е разгледана от некомпетентен по закон орган. Кметът на общината е бил длъжен да изпрати постъпилата жалба ведно с преписката на компетентния орган - директорът на Дирекция "МДТ". Първоинстанционният съд, предвид неизпълнение на законовите изисквания по отношение както на административното обжалване, така и на съдебното обжалване, е следвало да прекрати производството и да изпрати делото на компетентния административен орган (ръководителя на звеното за местни приходи в Община Приморско) за произнасяне по възраженията на касатора против АУПОВ № 0018 от 10.02.2011 г. Издаденият акт подлежи на обжалване пред ръководителя на териториалната дирекция, с оглед на изричната разпоредба на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Едва след като този ред бъде изчерпан и компетентния горестоящ административен орган се произнесе, а жалбоподателят не е удовлетворен от неговото решение, за него ще е налице правна възможност да оспори акта по съдебен ред - чл. 107, ал. 4 от ДОПК. В случая този изискуем от закона ред не е спазен. Нарушаването му е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на делото от съда. Фактът, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, не променя определения в закона ред за издаване и обжалване на актове за установяване на публични задължения. Компетентният горестоящ административен орган дължи произнасяне по подадената от "Единство" АД жалба срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № 0018/2011 г. на старши експерт "Ревизии" в Дирекция "МДТ" при Община приморско. Предвид гореизложеното, налице са предпоставките на чл. 221, ал. 3, пр. второ от АПК за обезсилване на решението на АС - Бургас. Жалбата на "Единство" АД следва да се остави без разглеждане, а преписката - да се изпрати на ръководителя на звеното за местни приходи в Община Приморско за произнасяне по възражението на дружеството. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане на касатора, ответникът дължи на дружеството разноски в размер на 1175 лв. за двете съдебни инстанции. Воден от горното, Върховният административен съд