Определение № 69 от 24.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 26/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу разпореждането на Великотърновския апелативен съд от 01.10.2012г. по в.гр.д. № 372/2012г., с което е върната частната касационна жалба на [фирма] срещу определението на Великотърновския апелативен съд, № 296 от 08.08.2012г. по гр.д. № 372/2012г., с което е изменено определение № 1889 от 30.05.2012г. по гр.д. № 227/12г. Р. относно разноските. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по същество на частната жалба ВКС съобрази следното: В. съд е върнал частната касационна жалба на [фирма] срещу определението на Великотърновския апелативен съд 08.08.2012г. по гр.д. № 372/2012г., по съображения, че частният жалбоподател не е отстранил в срок нередовността на жалбата. Съобщението за констатираната нередовност ведно с препис от разпореждането от 18.08.2012г. е получен на адреса по вписаното в търговския регистър седалище на дружеството /гр. Р., пл. „Свобода” № 5/ от Н. В. М. – секретар. Частният жалбоподател счита, че съобщението е връчено в нарушение на чл. 39 ГПК на страната, вместо на процесуалния й представител. Определението е правилно. Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че е нарушена процедурата по връчване на съобщението за отстраняване нередовността на жалбата. Обстоятелството, че страната е упълномощила процесуален представител не означава, че връчването и получаването на книжа лично от дружеството е извършено нередовно – в този смисъл например са определение № 150 от 24.02.2011г. по т.д. № 108/2011г. І г.о. ВКС, определение № 518 от 31.10.2011г. по ч.гр.д. № 357/2011г. І г.о. постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Неоснователни са и доводите, основани на твърдения за промяна в лицето, представляващо [фирма]. Промяната в лицето, представляващо дружеството, е неотносимо към начина на връчването, което съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК може да се извърши на всеки служител или работник на търговеца или юридическото лице, който е съгласен да приеме книжата. По изложените съображения разпореждането на въззивния съд следва да се остави в сила. По приложената към делото частна жалба № 3501/22.08.2012г. на В. Р. В. срещу определението на Великотърновския апелативен съд, № 296 от 08.08.2012г. по гр.д. № 372/2012г., следва да се образува частно производство след надлежна проверка за редовността й. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение