Определение № 686 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 607/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Н. Т. срещу определение №623 от 09.08.2012г. по ч.гр.д.№524/2012г. на Върховен касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение от 10.05.2012г. по гр.д.№558/2012г. на Пловдивски апелативен съд за потвърждаване на определение от 20.03.2012г. по в.гр.д.№131/2012г. на Старозагорски окръжен съд. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение правилно е оставена без разглеждане частна жалба на Л. Н. Т. срещу определение на Пловдивски апелативен съд за потвърждаване на определение на Старозагорски окръжен съд за оставяне без разглеждане на жалбата на Л. Т. срещу действия на държавен съдебния изпълнител по изп.д.№5089/2011г. по описа на СИС при РС-Стара Загора по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя. При действието на новия ГПК не е променен характера на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, нито режима на обжалване на съдебните актове, постановени в контролно-отменителното производство по обжалване действията на съдебния изпълнител – решението на окръжния съд не подлежи на обжалване, а преграждащите и другите определения, подлежащи на обжалване с частна жалба, се разглеждат не от Върховния касационен съд, а от съответния апелативен съд и неговите актове са окончателни. Поради изложеното правилно с обжалваното определение е прието, че частната касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Посочването в определението на Пловдивски апелативен съд, че подлежи на обжалване, не създава обжалваемост на съдебния акт. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение