Определение № 5037 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4576/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. М. П. срещу Определение № 1631 от 06.04.2026 г. по адм. дело № 437/2026 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за принудителна административна мярка № GPAM-1485065/30.03.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към РУ – Велинград, ОД на МВР Пазарджик. С посочената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „з”, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В частната жалба се твърди, че съдът е формирал неправилен извод за липсата на нормативно установените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като отнемането на СУМПС ще лиши жалбоподателя от възможност да се грижи за член на семейството, който е в тежко здравословно състояние. Иска отмяната на обжалваното определение и вместо него касационната инстанция да постанови спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът – младши автоконтрольор към РУ – Велинград, ОД на МВР Пазарджик, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и присъждане на разноски. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „з”, „гг“ ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че лицето е управлявало лек автомобил с неустановена собственост, който не е регистриран по надлежния ред. Автомобилът е с регистрационни табели [рег. номер] от друг лек автомобил марка БМВ, собственост на А. И. Б.. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че водачът не е представил доказателства за установяване на предпоставките за защита на неговите права и интереси. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая горните условия не са налице. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с особена важност, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Именно защото управлението на МПС е дейност с повишена опасност законодателят въвежда императивни правила за регистрация на МПС. В случая не се отрича извършването на нарушението, нито са представени доказателства за отстраняването му. Доказателствата относно здравословното състояние на член на семейството на жалбоподателя не са достатъчни да оборят извода на съда, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост. Спазването на правилата на движение е в интерес на всички участници в движението, включително в интерес на самия жалбоподател и членовете на семейството му в качеството им на пътници в процесния автомобил. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По аргумент от чл. 143, ал. 3 АПК разноски се дължат според изхода на главния спор, поради което в настоящото производство не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение