Определение № 631 от 02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2135/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. С. срещу определение №435 от 04.07.2016 г. по в.т.д.№822/2015 г. на АС Варна. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на М. К. С. за освобождаване от държавни такси по подадени частна и касационна жалби. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Посочва се, че реализираният от жалбоподателката трудов доход, предвид наложения върху него запор, е недостатъчен за издръжката на двете й непълнолетни деца и майка й, още повече че с оглед претърпяна хирургична интервенция и наличието на множество задължения по банкови кредити, финансовото й положение се е влошило в още по-голяма степен. Предвид изложеното се иска отмяна на определението и освобождаване от внасянето на дължимата по частната и по касационната жалби, държавна такса. Ответникът по частната жалба – [фирма] заявява становище за неоснователността й, поради обстоятелството, че със споразумение от 13.07.2016 г. жалбоподателката е прехвърлила на трето лице вземането си към банката в размер на 6 126.89 лв., представляващо присъдени съдебно деловодни разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че общият размер на дължимите държавни такси – 45 лв., съпоставен с получаваното от молителката трудово възнаграждение, води до извод, че страната разполага с възможност да заплати дължимите държавни такси. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Общият размер на дължимите от М. К. С. държавни такси по частната и по касационната жалби - от 45 лв., съпоставен с материално състояние на молителката /в частност с несеквестируемия размер на трудовото й възнаграждение от 589 лв./ и със здравословното и семейното й положение, както и с релевантното за преценката по чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелство - извършеното от молителката разпореждане с паричното й вземане към [фирма], в размер на 6 126.89 лв., мотивират настоящия състав да приеме, че М. К. С. разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса и то без да бъде поставена в особено затруднено положение, респективно без да бъде лишена от необходимите средства за съществуване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение