Решение № 1378 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8554/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба от Сдружение с нестопанска цел „Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора“ (СНЦ „АРИР – Стара Загора“), представлявано от изпълнителния директор Р. Грозева, чрез представител по пълномощие – адв. В. Цонева от Адвокатска колегия Стара Загора, против решение № 1650 от 24 април 2025 год., постановено по адм. дело № 1065/2024 год. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. В подкрепа на тези твърдения излага доводи, че първоинстанционният съд изцяло е възприел описаната в мотивите на оспорения административен акт фактическа обстановка. Твърди, че съдът и административният орган са достигнали до извод относно осъществяване наличието на „конфликт интереси“ от анализ на представените по преписката заповеди за определяне на екипа за изпълнение на проекта, като са приели същите като основополагащи за изпълнението на възложените на посочените в тях лица проектни функции и дейности. Намира, че неправилно заповедите на изпълнителния директор са определени като актовете, въз основа на които за лицата от определените екипи са възникнали задълженията по проекта, тъй като последното е станало въз основа на допълнителни споразумения, подписани от председателя на сдружението. Обосновава извод, че в случая не е налице недопустимо сключване на договор сам със себе си и приемане на работа сам на себе си, нито смесване на качествата на възложител, изпълнител и приемащ изпълнението на работа, поради което, изводът за допуснато нарушение на правилата и насоките за изпълнение на процесната програма и Регламент (ЕС) 2018/1046 е неправилен и незаконосъобразен. В тази връзка, счита за неправилен и извода на административния орган, възприет и изцяло и от съда, че фактът че едно лице изпълнява едновременно функциите на възлагащ и изпълнител, е достатъчен да обоснове конфликт на интереси във връзка с изпълнението на проекта. На следващо място, оспорва извода на съда, че изплатеното възнаграждение за изпълнение на дейностите по проекта от служители на бенефициера, би бил допустим разход само когато възложените дейности по изпълнението и/или управлението на проекта се извършват извън установеното работно време и длъжностна характеристика на лицето. В тази връзка сочи, че изплащането на трудово възнаграждение за положен труд не следва да бъде разглеждано като икономическа облага при наличие на насрещна престация, каквато е изпълнена от страна на изпълнителния директор на сдружението по действително извършена от него работа. Намира за неправилни и изводите на съда за неправомерност на разхода, извършен от бенефициера в хипотезата на изпълняваните от изпълнителния директор трудови функции, както и че този разход формира констатацията за нередност, доколкото основанията за определената финансова корекция не са във връзка с допустимостта и основателността на направените по проекта разходи. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски по представен списък. Ответникът – ръководителят на Националния орган (РНО) по Програма Интеррег VІ-Б „Дунавски регион“ 2021 год. - 2027 год., чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Л. Любенов, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и развива подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд гр. Стара Загора е отхвърлил жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора“ срещу решение № РД-02-14-2461 от 27 ноември 2024 год., издадено от РНО по Програма ИНТЕРРЕГ VI-Б „Дунавски регион“ 2021 год. – 2027 год., с което на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) във връзка с §5, т. 4 и §70 от ДР на ЗУСЕФСУ, е определяне на финансова корекция, в размер на 100% от стойността на допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по следните актове: Допълнително споразумение № 1 от 03 януари 2024 год. към трудов договор № 36 от 15 май 2008 год., изменено с Анекс № 003 от 03 януари 2024 год. и Анекс № 022 от 01 април 2024 год., сключени между СНЦ „Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора“ и Р. Грозева в качеството й на изпълнителен директор и служител, заемащ длъжността „Ръководител проект“ и „Член на Управляващия комитет“ във връзка с реализиране на дейностите по проект №DRP0200145 “Fostering the (re)integration of NEETs in rural areas into education, training and labour market by increasing their basic skills, resilience and virtual mobility” с акроним Back on Track“, финансиран по Програма ИНТЕРРЕГ VI-Б „Дунавски регион“ 2021-2027 с партньор СНЦ "АРИР – Стара Загора. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че на 27 юни 2024 год. между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Сдружение с нестопанска цел „Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора“, в качеството му на партньор по проект №DRP0200145 “Fostering the (re)integration of NEETs in rural areas into education, training and labour market by increasing their basic skills, resilience and virtual mobility” с акроним Back on Track, бил сключен договор № РД-02-29-403 от 27 юни 2024 год. за предоставяне на национално съфинансиране. Общият размер на бюджета на проекта, включващ средства от ЕФРР, национално съфинансиране и собствен принос, бил 2 473 610.60 евро, като общият размер на допустимите разходи на партньора СНЦ „АРИР – Стара Загора“, възлизал на 167 427.00 евро. В изпълнение на дейностите по проекта със заповед №01-А-ВоТ от 02 януари 2024 год., издадена от Р. Грозева, в качеството й на изпълнителен директор СНЦ „АРИР – Стара Загора“, е определила разпределението на задълженията на екипа по позиции за периода от 02 януари 2024 год. до 31 януари 2024 год., както са описани и основните дейности на членовете на екипа за управление и екипа за изпълнение на проекта. Видно от заповедта, за ръководител на екипа за управление била посочена Р. Грозева, като същата била определена и за експерт по изпълнението. В заповедта било указано, че възнагражденията по проекта се изплащат съгласно основните трудови договори на служителите и допълнителните споразумения към тях. С последваща заповед № 01-А-ВоТ от 01 февруари 2024 год., подписана също от Р. Грозева, в качеството й на изпълнителен директор СНЦ „АРИР – Стара Загора“, Р. Грозева отново била определена за ръководител на екипа по проекта и експерт по изпълнението, с присъщите и затова отговорности, като действието на тази заповед обхващала периода от 01 февруари 2024 год. до 31 март 2024год. Със свои заповеди №01-А-ВоТ от 01 април 2024 год. и №01-А-ВоТ от 15 април 2024 год., Р. Г. е определила себе си за член на управляващия комитет и ръководител проект, съответно за периодите от 01 април 2024г. до 30 септември 2024 год. и от 15 април 2024 год. до 30 септември 2024 год. Във всички заповеди било посочено, че възнагражденията по проекта се изплащат съгласно основните трудови договори на служителите и допълнителните споразумения към тях. Предвид горните заповеди и указанията в тях за изплащане на възнагражденията, между СНЦ „Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора“, представлявано от О. Стоилов – председател на УС и работодател, и Р. Грозева – изпълнителен директор на сдружението били сключени последователно: 1. Допълнително споразумение №1 от 03 януари 2024 год. към трудов договор № 36 от 15 май 2008 год., в сила от 01 януари 2024 год.; 2. Анекс №003 от 03 януари 2024 год. към трудовия договор и ДС №1 от 03 януари 2024г., в сила от 01 януари 2024 год. и 3. Анекс №022 от 01 април 2024 год. към трудовия договор и ДС №1 от 03 януари 2024 год., в сила от 01 април 2024 год. В посочените допълнителни споразумения и анекси се регламентирало и детайлно описвало размерът на дължимото доплащане към основното месечно възнаграждение на изпълнителния директор на сдружението, за извършваната от него работа по проекти в т. ч. и по процесния, като тази връзка изрично се възлагало от страна на председателя на УС участието на изпълнителния директор на сдружението Р. Грозева в качеството й на ръководител екип, експерт по изпълнението и член на Управляващия комитет по проект №DRP0200145 “Fostering the (re)integration of NEETs in rural areas into education, training and labour market by increasing their basic skills, resilience and virtual mobility” с акроним Back on Track. На 09 септември 2024 год. до РНО по програма ИНТЕРРЕГ „Дунавски регион“ 2021 год. – 2027 год., бил подаден сигнал № УТС-1726 за съмнение за нередност – съмнение за конфликт на интереси относно проект №DRP0200145 - Back on Track, с партньор СНЦ „АРИР – Стара Загора“. В сигнала било посочено, че е извършено нарушение по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, представляващо нередност по т. 1 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности) във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ. Като фактически обстоятелства в сигнала било посочено, че посредством заповеди за разпределението на отговорностите и задълженията по проекта, Р. Грозева е назначила сама себе си да осъществява изпълнението на дейности по проекта, като същевременно и във връзка с последното, възнаграждението й е увеличавано посредством допълнително споразумение и анекси към основното й трудово правоотношение. Налице бил конфликт на интереси. Посочено било, че с издадените четири заповеди, Р. Грозева в качеството й на ръководител на проекта, е получила неправомерно заплащане за заплати, доколкото се констатира нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Подробно бил описан начина на формиране и размерите на допълнителните плащания към основното трудово възнаграждение на Р. Грозева. Размерът на предложената корекция по декларираните разходи (разходи за заплати и осигуровки по основния трудов договор и сключените към него допълнителни споразумения), бил 100% или общо 1499.13 евро. Тази сума се явявала и неверифицирана за отчетния период от 01 януари 2024г. до 30 юни 2024г. На 16 октомври 2024 год., във връзка с регистрирания сигнал за съмнение за нередност, до СНЦ „АРИР – Стара Загора“ било изпратено уведомително писмо с изх. № 99-00-3-52 от 16 октомври 2024 год. от РНО по програма ИНТЕРРЕГ „Дунавски регион“ 2021 год. – 2027 год. В него били изложени констатации за установен конфликт на интереси по отношение на определяне на членовете на екипа и конкретно относно лицето Р. Грозева – изпълнителен директор на СНЦ „АРИР – Стара Загора“, което лице е определило само себе си за ръководител на екипа, експерт по изпълнението и член на Управляващия комитет и въз основа на сключени в тази връзка трудов договор, изменен с допълнително споразумение и анекси, е получило възнаграждение със средства, предоставени за финансирането на проекта. Посочено било, че е налице конфликт на интереси поради компрометиране на обективното и безпристрастно упражняване на функциите на финансовия участник при избора на служители за съответните позиции, с оглед наличие на икономически интерес от представляващия сдружението - бенефициер. Установено било нарушение на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, доколкото е налице пряк личен икономически интерес за изпълнителния директор на сдружението, който в качеството си на ръководен орган на бенефициера е определил сам себе си за ръководител на екипа, експерт по изпълнението и член на Управляващия комитет по проекта и въз основа на сключения и изменен трудов договор е получило възнаграждение от средствата, предоставени за финансиране на проекта. Прието било, че е налице нередност съгласно т. 1 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, поради което следва да се наложи финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по трудов договор №36 от 15 май 2008 год., допълнително споразумение №1 от 03 януари 2024 год. към трудовия договор, изменено с анекс №003 от 03 януари 2024 год. и анекс №022 от 01 април 2024 год., сключени между СНЦ „АРИР – Стара Загора“ и Р. Грозева в качеството й на служител, изпълняващ дейности като „Ръководител на екипа“, „Експерт по изпълнението“ и „Член на Управляващия комитет“ по проекта. На основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, на бенефициера е била дадена възможност в двуседмичен срок да представи коментари и бележки, както и доказателства, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. По повод предоставената възможност, в указания срок бенефициерът СНЦ „Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора“ е депозирал възражение, в което са оспорени констатациите на РНО, като е заявено, че не е налице извършено нарушение, поради което липсва основание за определяне на финансова корекция. Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РНО е постановил оспореното пред първоинстанционния съд решение, с което с което на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ във вр. с §5, т. 4 и §70 от ДР на ЗУСЕФСУ, е определил финансова корекция, в размер на 100% от стойността на допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ, по следните актове: допълнително споразумение № 1 от 03 януари 2024 год. към трудов договор № 36 от 15 май 2008 год., изменено с анекс № 003 от 03 януари 2024 год. и анекс № 022 от 01 април 2024 год., сключени между СНЦ „Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора“ и Р. Грозева в качеството й на изпълнителен директор и служител, заемащ длъжността „Ръководител проект“ и „Член на Управляващия комитет“. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, в т.ч. и при наличие на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания за издаването му. По отношение на материалната законосъобразност на решението на РНО, първоинстанционният съд, е приел за безспорно доказано наличието на материалноправните предпоставки за определяне на финансова корекция на бенефициера. След анализ на представените по делото доказателства, е приел, че съдържанието на разписаните основните функции, задължения и отговорности на едновременно заеманите от изпълнителния директор на сдружението Р. Грозева позиции - ръководител екип / ръководител проект, експерт по изпълнението и член на Управляващия комитет по проекта, без съмнение сочи, че съвместяването на тези позиции от едно и също лице предполага възможността за осъществяване на занижен контрол върху работата и на изпълнението на проекта. Според съда по този начин се създават условия за формиране и изразяване на необективна оценка за изпълнението на дейностите и на проекта. Обосновал е извод, че е налице не само фактическа, но и икономическа свързаност между изпълняваните функции и предполагаемия частен интерес от материален характер. Изложил е подробни мотиви, че посочените обстоятелства обуславят наличието на интерес, който компрометира безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник в изпълнението на бюджета на Съюза при избора на служители за съответните позиции, с оглед наличие на икономически интерес от представляващия сдружението - бенефициер. Обосновал е, че представената в хода на административното производство, допълнителна заповед по никакъв начин не променя факта, че по проекта бенефициерът е заемал едновременно различни позиции, при недопустимо съвместяване от едно и също лице на управленски, изпълнителски и контролни функции по проекта, за което е получавал допълнително възнаграждение от получените от бенефициера средства по проекта, финансиран със средства от ЕФСУ. Изложил е подробни мотиви, че получаването на допълнително възнаграждение за изпълнение на дейности по проекта от служител на бенефициера, без да е изпълнено условието по чл.49, ал.3 ЗУСЕФСУ дейността по изпълнението и/или управлението на проекта да се извършва извън установеното работно време, сочи на получена икономическа облага, която не му се следва по проекта и съотв. наличието на конфликт на интереси по см. на чл. 61, §3 от Регламент (ЕС) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на общината като неоснователна. Решението е законосъобразно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. По отношение на материалната законосъобразност на издаденото от РНО решение, настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд. Според разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. год.. От друга страна, в чл. 61, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е посочено, че финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. Дефиницията на понятието "конфликт на интереси" се съдържа в § 3 на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, год., съгласно което за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. От така изложената правна регламентация се обосновава извод, че понятието "конфликт на интереси" е относимо по отношение на фактически обстоятелства, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета на Общността и имащи задължение за неговото правилно разходване, действат безпристрастно и обективно и не са опорочени по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. В допълнение на изложеното следва да се отбележи, че наличието на риск от предполагаем конфликт на интереси следва да се основава на обективни и разумни съображения, т.е. следва да бъдат подложени на проверка фактическите данни за наличие на връзки между функциите и съответния интерес. В случая РНО обосновава извод за наличие на конфликт на интереси, въз основа на обстоятелството, че бенефициера в лицето на изпълнителния директор Р. Грозева изпълнява функциите както на ръководител, така и експерт по изпълнението на проекта, с което е допуснато нарушаване на принципа на прозрачност, което рефлектира върху цялостното изпълнение на проекта. Прието е, че конфликтът на интереси се обосновава от личен икономически интерес на изпълнителния директор, доколкото именно той издава заповедите, с които се самоопределя за ръководител, експерт и член на Управителния комитет. Настоящият касационен състав намира така формираният от РНО и първоинстанционния съд, извод за материално законосъобразен, поради обстоятелството, че така установените данни съставляват обективни обстоятелства по смисъла на Регламент 2018/1046, които създават съмнения в безпристрастния избор на лицето на което са възложени функциите на ръководител на екипа и експерт по изпълнение, въз основа на което с последното са сключени допълнителни споразумения, както следва: допълнително споразумение № 1 от 03 януари 2024 год. към трудов договор № 36 от 15 май 2008 год., изменено с анекс № 003 от 03 януари 2024 год. и анекс № 022 от 01 април 2024 год., сключени между СНЦ „Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора“ и Р. Грозева в качеството й на изпълнителен директор и служител, заемащ длъжността „ръководител проект“ и „член на Управляващия комитет“. Съдът правилно е приел, че тези фактически обстоятелства обосновават наличието на съмнение за опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на бенефициера по повод получените средства по причини, свързани с икономически интерес, което представлява конфликт на интереси, в нарушение на чл. 61 от Регламент 2018/1046. Следва да се отбележи, че не е необходимо да се демонстрира действително въздействие на конфликта на интереси върху конкретния процес на вземане на решение и няма нужда от доказателства, че конфликтът на интереси е бил умишлено използван в полза на лицето – Р. Грозева, от една страна изпълняваща функциите на изпълнителен директор на Сдружението, а от друга определила “сама себе си” да изпълнява определени длъжности в екипа, реализиращ процесния проект. Бенефициерът е бил длъжен при всяка хипотеза да провери съществуването на евентуален конфликт на интереси и да вземе подходящи мерки, за да го предотврати, установи и отстрани, което в случая не е сторено. В случая осъщественото от бенефициера нарушение, не може да бъде санирано с издадената заповед №01-ВоТ от 02 януари 2024 год., подписана от председателя на управителния съвет за определяне на изпълнителния директор на СНЦ „АРИР– Стара Загора“ - Р. Грозева за ръководител на екипа по проекта и за член на Управляващия комитет, доколкото тази допълнително представена заповед е в явно противоречие със заповедите издадени със същия номер и от същите дати. Посочените паралелно издадени заповеди не изменят или променят в никаква част, фактическото положение уредено с издадените такива от Р. Грозева, с които тя, в качеството си на изпълнителен директор е определила себе си за заемане на посочени в проекта позиции. Следва да се отбележи, че издаването на заповеди от една и съща дата, но подписани от името на различни ръководни органи на Сдружението, определящи заемането на една и съща позиция от различни лица е нелогично и е недопустимо в контекста на принципите за добро управление, прозрачност и равно третиране. За пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че действително законовата разпоредба на чл. 49 ЗУСЕФСУ допуска извършване на дейност възмездно от служители на трудово или служебно правоотношение на бенефициера, каквото съобразно устава е и лицето Р. Грозева – изпълнителният директор на Сдружението – бенефициер. Но както правилно е посочил и първоинстанционния съд същата не само, че сама е определила сама себе си едновременно за възложител и изпълнител на конкретни дейности, както и за член на контролен орган по проекта, но и по силата на сключени между Сдружението - бенефициер, като работодател и изпълнителния директор на Сдружението, анекси към трудовия договор и допълнителни споразумения, е определила да се изпълняват задълженията в рамките на установеното със сключения трудов договор работното време за изпълнение на длъжността изпълнителен директор на СНЦ „АРИР – Стара Загора“, както и получаването на допълнително възнаграждение. Както бе посочено по – горе съобразно чл. 61,§.3 от 3. от Регламент № 2018/1046, за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. От конкретните обстоятелства по делото следва обоснован извод, че е опорочено безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансовия участник -бенефициера по проекта. Както правилно приемат административният орган и първоинстанционният съд, в настоящия случай е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046, който е повлиял върху избора на бенефициера – Сдружение “Агенция за регионално икономическо развитие” – Стара Загора, за избор на екип, който да изпълнява дейностите по проект №DRP0200145 “Fostering the (re)integration of NEETs in rural areas into education, training and labour market by increasing their basic skills, resilience and virtual mobility” с акроним Back on Track, което е довело до осъществено от бенефициера нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ. Така установеното от административния орган нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, правилно и законосъобразно е квалифицирано като нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, за която е определен процентен показател в размер на 100% от стойността на допустимите разходи. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, Сдружение с нестопанска цел „Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора“ следва да бъде осъдено да заплати в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения административен акт, сумата от 102,26 евро, равняваща се на 200,00 лева (съгл. чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото) разноски в касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,