Определение № 50470 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1888/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от адв. П. К., представлявана от адв.А. Б. за допълване на определение № 50411/04.10.2022г. по ч.т.д. № 1888/2022г. на ВКС, I т.о. в частта на разноските. В молбата се поддържа становище, че производството по ч.т.д. № 1888/2022г. на ВКС, I т.о. е приключило с определение № 50411/04.10.2022г. по ч.т.д. № 1888/2022г. на ВКС, I т.о. за потвърждаване на определение № 243/27.06.2022 г. по в.т.д. № 729/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е изменено решение № 148/21.03.2022г. по в.т.д. № 729/2021г. на ПАС в частта за разноските на основание чл.248, ал.1 ГПК, като ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е осъдено да заплати на адв.П. К. допълнително още 2 556лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците Д. З. А. и С. Ю. А. пред въззивната инстанция. В производството по ч.т.д. № 1888/2022г. на ВКС, I т.о. адв.К. е била представлявана от адв.Б. и за процесуалната защита, която той е осъществил, тя му е заплатила възнаграждение в размер на 450 лв., които като разноски са били поискани да бъдат присъдени по частното касационно производство, но ВКС не се е произнесъл по това искане. С оглед на резултата от спора по ч.т.д. № 1888/2022г. на ВКС, I т.о. адв.К. счита, че следва да се допълни определение № 50411/04.10.2022г. по ч.т.д. № 1888/2022г. на ВКС, I т.о. и да й бъдат присъдени сторените от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител в размер на 450 лв. В писмения си отговор ответникът по молбата ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД излага доводи за нейната неоснователност. ВКС констатира следното: Производството по ч.т.д.№ 1888/2022г. на ВКС, I т.о. е било образувано по частна жалба на осн. чл.274, ал.2 ГПК от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД срещу определение № 243/27.06.2022 г. по в.т.д. № 729/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е изменено решение № 148/21.03.2022г. по в.т.д. № 729/2021г. на ПАС в частта за разноските на основание чл.248, ал.1 ГПК, като е осъдено от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД да заплати на адв.П. К. допълнително още 2 556 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците Д. З. А. и С. Ю. А. пред въззивната инстанция. Състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил определение № 50411/04.10.2022г. по ч.т.д. № 1888/2022г. на ВКС, I т.о., с което е потвърдил определение № 243/27.06.2022 г. по в.т.д. № 729/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. В производството по ч.т.д. № 1888/2022г. на ВКС, адв.К., в качеството й на ответник по частната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, е била представлявана от адв. А. Б., упълномощен с приложено по делото пълномощно. Представен е договор за правна помощ и съдействие, видно от който адв.К. е възложила на адв.Б. оказването на правна защита и съдействие, включващи изготвяне на отговор на частната жалба и представянето му пред администриращия частната жалба съд – ПАС. В договора са били обективирани изявления на страните, че договореното адвокатско възнагражедние от 450 лв. е било платено в брой. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: Молбата по чл.248 ГПК е неоснователна. Производството по ч.т.д. № 1888/2022 г. на ВКС, I т.о. се е развило по частна жалба срещу определение на въззивния съд по чл.248 ГПК. Спорен е бил въпросът относно дължимите за въззивното производство разноски – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв в полза на адв.К. за осъществено от нея процесуално представителство на страни във въззивното производство. Константна е практиката на ВКС /определение № 52/19.03.2019 г. по ч. гр. д. № 740/2019 г. на ВКС, I г.о., № 371/02.10.2019 г. по гр.д. № 4383/2018г. на ВКС, III г.о. и цитираните в тях съдебни актове/, че в производството по чл. 248 ГПК разноски не се присъждат предвид несамостоятелния му характер и с оглед разпоредбата на чл. 81 ГПК, според която разноски се присъждат с акта, с който приключва производството в съответната инстанция, като се визира производството по главния спор. Производството по чл. 248, ал. 1 ГПК има за свой предмет заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. Касае се за определение, с което не се слага край на съдебното производство, а за такова по специалния ред на чл. 248 ГПК, еднократно и по изключение, допускащо или недопускащо изменение или допълване на вече постановен съдебен акт в частта за разноските при направено от страната искане. Разноски за оказаната правна помощ за производството по чл. 248 ГПК не се дължат, същите се обхващат от разноските по спора по същество за съответната инстанция. С оглед на което изходът от производството по чл. 248 ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. След като не следва да се присъждат разноски в самото производство по чл.248 ГПК, то е изключена възможността за генериране на нови разноски в производство по частна жалба срещу определение по чл.248 ГПК, респ. присъждане на такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во т. о.