Определение № 2427 от 20.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1312/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №149/23.01.2024г., постановено по в.ч.гр.д.№60/2023г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на М. Д. Д. против разпореждане №273644/15.12.2022г., постановено по гр.д.№8808/2020г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 21 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отмяна на разпореждане №271939/24.10.2022г., съдържащо указанията на първоинстанционния съд за внасяне на дължима държавна такса. Определението е обжалвано от М. Д. Д. с оплаквания, че е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на законите на Република България и на европейското право. Поддържа, че съдиите от състава, постановил обжалваното определение, са си давали отвод по десетки негови дела и е следвало да си направят отвод и по настоящето дело; че нищо от написаното в обжалваното определение не отговаря на истината; че е налице ограничаване на правото му на защита по ЗОДОВ и съзнателна смяна на правното основание на предявения иск; че и първоинстанционният акт е постановен от незаконен състав, тъй като съдията, постановил разпореждане №273644/15.12.2022г. е следвало да си направи отвод, доколкото си е правил отводи по други дела. Излага съображения в подкрепа на тезата си, че предявеният от него иск следва да бъде разгледан по реда на ЗОДОВ и при предявяването му се дължи единствено проста държавна такса от 10 лева, но не и определената от първоинстанционния съд такса в размер на 2540 лв. Моли обжалваното определение, както и разпореждането на първоинстанционния съд, да бъдат отменени и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на делото по чл.2в ЗОДОВ. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е взел предвид, че с разпореждане №271939 от 24.10.2022г. първоинстанционният съд е указал на ищеца по предявените искове да внесе и дължимите държавни такси, като е определил размера на дължимата такса по всеки от исковете и е посочил банковата сметка, по която следва да бъдат внесени сумите, както и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията на съда. Съобразено е, че в срока за изпълнение на указанията ищецът М. Д. Д. е подал две молби, с които е поискал от съда да отмени разпореждането си поради приета неправилна квалификация на предявените искове, респ. неправилно определена държавна такса с твърдението, че предявените искове са с квалификация по ЗОДОВ, а не по ЗЗД и по тях се дължи проста, а не пропорционална такса. Посочено е, че тези искания са оставени без уважение с обжалваното разпореждане №273644/15.12.2022г. Прието е, че този акт на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване, тъй като не може да бъде причислен към нито една от хипотезите, предвидени в чл. 274 ГПК и поради това подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Взето е предвид, че разпореждане №273644/15.12.2022г. съставлява акт на съда, постановен в производство по администриране на делото и не може да бъде обжалвано в нарочно производство. Изложени са и съображения, че същото не прегражда хода на делото - преграждащ характер би имало разпореждането, с което евентуално ще бъде върната исковата молба при неизпълнение в срок на дадените указания. Настоящият състав на ВКС, І г.о. приема, че така постановеното определение е правилно. Процесуалният закон установява ясни правила досежно правомощията на съда да се произнася по подадени до него искания за защита и съдействие, вкл. по реда на обжалването. Извън така очертаните правомощия съдът не разполага с компетентност да се произнесе. Този основен принцип е намерил своя израз в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, според която срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Определенията, които не са преграждащи по смисъла на тази разпоредба или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена, не подлежат на самостоятелно обжалване, т.е. горестоящият по степен съд не разполага с правомощието да осъществява контрол върху правилността на такива съдебни актове. Контрол по правилността на тези съдебни актове по движението на делото, които не подлежат на самостоятелно обжалване, се осъществява при обжалване на крайния съдебен акт, постановен по делото - разпореждане за връщане на искова молба, определение за прекратяване на производството по делото или на постановеното по делото решение. В случая с разпореждане №273644/15.12.2022г., постановено по гр.д.№8808/2020г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 21 състав е оставено без уважение искането на М. Д. Д. за отмяна на предходно разпореждане, постановено по същото дело, в частта, с която са дадени указания за внасяне на дължима държавна такса с оглед приетата от съда правна квалификация на предявените искове. Разпореждането, както правилно е прието и в обжалваното определение, представлява акт на съда, постановен в производството по администриране на подадената искова молба, който сам по себе си не прегражда хода на делото. Действително съдът разполага с правомощието сам да отмени или измени подобно разпореждане, но отказът му да стори това не подлежи на самостоятелно обжалване. Контрол върху правилността на дадените от първоинстанционния съд указания за внасяне на съответната държавна такса въззивният съд може да осъществи при обжалването на разпореждането, с което исковата молба би била върната. С правомощието да отмени разпореждане, с което са дадени указания за внасянето на държавната такса въззивният съд не разполага. Неоснователен е наведеният от жалбоподателя довод, че обжалваното определение е неправилно, тъй като както първоинстанционният съдия, така и членовете на въззивния състав е следвало да се отведат от разглеждането на делото, доколкото са се отвеждали от разглеждането на предходни дела по предявени от него искове. На първо място по причина, че преценката, която съдията следва да извърши по реда на чл. 22, ал. 2 ГПК, е винаги конкретна и се извършва самостоятелно по всяко дело. Освен това в настоящия случай с оглед предмета на произнасяне, който е определен от процесуалния закон и не подлежи на преценка от разглеждащия делото съдия, обстоятелството дали са били налице предпоставки за отвод на съдията е ирелевантно за правилността на обжалваното определение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение