Определение № 286 от 26.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3588/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна с правно основание чл. 303 ал.1 т.7 ГПК вх.№ 7431/ 22.07.2016 г. от З. К. С. срещу решение № 1/ 05.01.2015 г. по гр.д.№ 75/ 2014 г. на районен съд-И., потвърдено с решение № 191/05.05.2015 г. по гр.д.№129/2015 г. на Окръжен съд-Хасково и срещу определение № 14/16.02.2016 г. по посоченото първоинстанционно дело. Молителят твърди, че с атакуваното решение неправилно е отхвърлен предявеният от него иск за причинените му вреди от ответника по молбата- ЧСИ Д. Д.. Той запорирал неправомерно паричните му средства за изплащане на обезщетение на районен съдия за причинени от молителя неимуществени вреди, които произтичали от извършено престъпление клевета. С решение на ЕСПЧ било прието,че деянието не е клевета, а критика. С атакуваното определение молителят е осъден да заплати на НБПП възнаграждението, изплатено на назначения му служебен адвокат.Иска отмяната на тези съдебни актове. Ответникът по молбата ЧСИ Д. С. Д. не взема становище. ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното: С решение № 1/ 05.01.2015 г. по гр.д.№ 75/ 2014 г. на районен съд-И., потвърдено с решение № 191/05.05.2015 г. по гр.д.№129/2015 г. на Окръжен съд-Хасково, е отхвърлен предявеният от молителя срещу ЧСИ Д. иск с правно основание чл.74 ЗЧСИ вр.чл.45 ЗЗД за сумата 6066,32 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.12.2012 г. Постановено е от ЕСПЧ по жалба № 18312/2008 г. ,решение от 12.07.2016 г., влязло в сила на 12.10.2016 г. ,че получената от молителя присъда за клевета срещу съдия представлява несъразмерна намеса в правото му на свободно изразяване на мнение и е налице нарушение на чл.10 от КЗПЧОС. С определение № 14/16.02.2016 г. по гр.д.№ 75/ 2014 г. на районен съд-И. молителят е осъден да заплати на държавата по сметка на НБПП сумата 400 лв. разноски по делото за предоставената му правна помощ,представляваща възнаграждения за осъществено процесуално представителство, съразмерно с отхвърления иск, който е предявил. С определение № 433/18.05.2016 г. по в.ч.гр.д.№262/2016 г. на Окръжен съд-Хасково същото е отменено и искането на НБПП за присъждане на посочената сума за адвокатски възнаграждения, определени с решения № ХС-298-3439/23.02.2015 г. и № ХС-1567-17917/10.07.2015 г. е отхвърлено. Въз основа на изложеното молбата за отмяна в частта й относно атакуваното съдебно решение, като подадена от надлежна страна, освободена от заплащане на такси и разноски, съдържаща твърдения за наличие на основание по чл.303 ал.1 т.7 ГПК ,постъпила в срока по чл.305 ал.2 ГПК,следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Молбата за отмяна в частта й относно атакуваното определение следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като същото е отменено с друго влязло в сила определение и за молителя липсва правен интерес от разглеждането й. Предвид изложеното ВКС,състав на ІІІ г.о.