Определение № 473 от 09.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3736/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез процесуалния представител П. О.-главен инспектор при ТД-В. срещу определение № 349 от 16.6.2020 г, постановено по в.гр.дело № 549/2019 г, с което е изменено решение № 13/13.2.2020 г по в.гр.дело № 549/19 г в частта за разноските и Комисията е осъдена да заплати на Ж. К. Д. сумата 39 007 лв, а на С. Д. Д. сумата 300 лв, представляващи разноски във връзка с водене на делото пред въззивната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че са подадени две касационни жалби от страните по делото срещу въззивното решение № 13 от 13.2.2020 г по в.гр.дело № 549/19 г на Апелативен съд-В., Гражданско отделение, с което са уважени, съответно отхвърлени искове по чл.28 от ЗОПДИППД /отм/ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2-ро ГПК, определението за допълване или изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Произнасянето на съда по частната жалба е свързано с произнасянето по касационната жалба и същевременно липсват причини, налагащи отделното им разглеждане. Предвид това, налице са предпоставките по чл.213 ГПК за съединяване на двете производства. Воден от изложеното и на основание чл.213 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение