Решение № 2875 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 470/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от И. К., роден на [дата]., гражданин на Република Турция, чрез процесуалния му представител адвокат А. Гонев, срещу решение № 32067/01.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5953/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, първо отделение, пети състав. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт, като необоснован, постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, а в условията на евентуалност – постановяване на нов акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - Контролиращ служител Ж. Славов - командир на отделение в 03 група при ГКПП "Капитан Андреево" в ГПУ Свиленград на ГД "Гранична полиция", чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Н. Николова, в отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователността й, като заявява, че не претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. К., гражданин на Република Турция, срещу отказ за влизане в страната № 0125925022889/06.05.2025 г., издаден от контролиращ служител Ж. Славов - командир на отделение в 03 група при ГКПП "Капитан Андреево", издаден на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. За да отхвърли жалбата, административният съд приема, че атакуваният отказ е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Подробно е обоснован направеният в тази връзка финален извод, че са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, за постановяване на атакувания отказ, предвид установената по делото наложена на 24.04.2025 г. на чужденеца забрана за влизане в Република България, на основание чл. 21а ЗЧРБ. За изясняване на спора от фактическа страна пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на административния акт, в това число: попълнен двуезичен Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в страната, в полето с точка "Н" от който е посочена причина "вписан със забрана за влизане в страната"; справка от 06.05.2025 г. за забрана за влизане на чуждия гражданин в Република България от 10.04.2025 г. до 09.04.2035 г., с отразен системен номер – 165320387 и с вписани фактически и правни основания за налагането й - чл. 21а ЗЧРБ; писмо рег.№ М-4593/10.04.2025 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" /ДАНС/ с отправено предложение до главния секретар на МВР И. К. да бъде включен в информационния масив на нежеланите в страната чужденци; писмени доказателства за компетентността на издателя на отказа. Съдът в съответствие с приетите за установени факти обективира изводa, че турският гражданин, включен в информационния масив на нежеланите в страната чужденци, съгласно чл. 21а ЗЧРБ, поради наличие на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 от с. з., не отговаря на изискванията за влизане в Република България и органите за граничен контрол законосъобразно не са го допуснали в страната, поради което оспорването на отказа е неоснователно и подлежи на отхвърляне. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения, които да обосноват наличие на касационни отменителни основания. При напълно изяснена фактическа обстановка, обусловена от данните от приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал обосновано и съответно на закона заключение за законосъобразността на атакувания пред него отказ, като издаден от компетентен орган, без допуснати при това нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Правилно административният съд е приел, че са доказани фактическите основания за издаване на оспорения отказ. Видно от приложените по делото писмо изх.№ 4593/10.04.2025 г. от председателя на ДАНС и справка от 06.05.2025 г. /обективираща регистрирана на 24.04.2025 г. за забрана за влизане на турския гражданин в Република България за периода 10.04.2025 г.-09.04.2035 г./, И. К. е включен по предложение на ДАНС в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при спазване на условията и реда за поддържане и актуализиране на този масив, регламентирани в Инструкция № 8-Iз-40/29.08.2011 г. Противно на релевираните от касатора възражения, че цитираното писмо има само характер на предложение, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че въз основа на поставена върху него резолюция от 23.04.2025 г., данните за чужденеца са въведени в автоматизираната информационна система на 24.04.2025 г. и към момента на проверката му на гранично-пропусквателния пункт на втора линия /видно от протокол № 1461/06.05.2025 г./ по отношение на него в АИС вече е била вписана забрана № 165320387. Следва да се отбележи, че при издаването на процесния административен акт контролиращият служител на ГКПП действа при условията на обвързана компетентност, която изключва правото му да преценява причините за отказа да бъде допуснат в страната гражданин на трета страна, фигуриращ в информационния масив по чл. 21а, ал. 1 ЗЧРБ. Неоснователно е позоваването от касатора по аналогия на решение от 22 септември 2022 г. по дело С-159/21 на Съда на Европейския съюз /в чиято т. 86 е приета за недопустима национална правна уредба, съгласно която когато органи със специализирани функции свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнема предоставената по-рано международна закрила на същото лице/, предвид факта, че в настоящия случай не се касае за системен отказ за предоставяне на търсена закрила. Не намират правна опора и доводите на касационния жалбоподател, че след постановяване на атакувания съдебен акт, е настъпил нов факт от значение за делото - влязлото в сила на 29.12.2025 г. решение № 40526/04.12.2025 г. по адм. дело № 3412/2025 г. на АССГ, за отмяна по жалба на И. К. на заповед № 513з-2166/04.03.2025 г. на изпълняващия длъжността началник на отдел "Миграция" - СДВР за предоставяне на турския гражданин на право на продължително пребиваване по заявление № 100462/13.02.2025 г. Отмяната на цитираната заповед, извършена след датата на приключване на устните състезания по първоинстанционното дело, в съдебното заседание на 18.09.2025 г., е извън релевантните за спора и пред настоящата инстанция факти предвид липсата на връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт на началника на отдел "Миграция" и потвърдения в случая, обжалван отказ на контролиращ служител на ГКПП да допусне И. К. да влезе в страната. Отделно от това, касационната инстанция, съгласно правилото на чл. 220 АПК, преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, предвид забраната за нови фактически установявания. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение, като правилно и при липсата на други пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, предвид което съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение