Определение № 867 от 09.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 786/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на Л. Г. Ч. от гр. С. срещу определение № 78 от 27.07.2010 г. по т.д. № 52/2010 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане като подадена след изтичане на срока за обжалване частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 60 от 11.06.2010 г. по т.д. № 52/2010 г. на ВКС. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС приема, че определението по чл.288 от ГПК, с което се оставя без разглеждане касационна жалба, поради обжалван интерес под 1000 лева, е съобщено на жалбоподателят на 04.07.2010 г. като на страната е указано, че може да обжалва същото пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Частната жалба срещу така постановеното определение е постъпила в съда на 21.07.2010 г., съгласно отбелязването върху същата или след изтичане на едноседмичния срок за обжалване. Приел е, че по аргумент от чл.275 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 262, ал.2, т.1 от ГПК частната жалба следва да бъде върната. Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения: Връчването на съобщението на Л. Г. Ч. за постановеното определение № 60 от 11.06.2010 г. по т.д. № 52/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл.288 от ГПК е станало на 04.07.2010 г. в лице от кръга на домашните на жалбоподателя / пълнолетен син/, съгласно чл.46 ал.2 от ГПК и следователно от тази дата започва да тече едноседмичният срок за обжалване., който изтича на 12.07.2010 г.. Частната жалба до ВКС е подадена едва на 21.07.2010 г. или след изтичане на срока за това. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС е правилно и следва да се потвърди Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение