Определение № 5759 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5043/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. П. Ф., чрез адв. Мерджанов, срещу определение № 1364 от 25.03.2026 г., постановено по адм. дело № 285/2026 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата й против уведомително писмо изх. № 94-00/2142/23.02.2026 г. на заместник – кмета на община Велинград и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Претендира се отмяна му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. От ответника не е постъпило възражение в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Пазарджик е приел, че оспореното писмо е само с уведомителен характер за извършени действия по подадения от жалбоподателката сигнал и не е налице индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебно оспорване. Обосновал се е, че няма законова норма, която да задължава административния орган да издава акт по подадения сигнал за незаконно строителство и не са нарушени нейни права и законни интереси. Поради тези съображение подадената жалба е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното въз основа на нея производство. Така постановеното определение е правилно. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е уведомително писмо изх. № 94-00/2142/23.02.2026 г. на заместник – кмета на община Велинград, с което А. Ф., в качеството й на собственик на поземлен имот с идентификатор 10450.502.382 по КККР на гр. Велинград, подал сигнал за незаконно строителство, е уведомена, че е извършена проверка, при която се установява, че строителството представлява подпорна стена с площадка изградена изцяло в ПИ № 10450.502.1475, за която има влязло в сила на 23.07.2020 г. разрешение за строеж № 113/29.06.2020 г. на главния архитект на община Велинград. При тази фактическа обстановка, законосъобразен е крайният извод на първоинстанционния съд, че жалбата е недопустима. С процесното писмо частният жалбоподател е уведомен за извършена проверка във връзка с подаден от него сигнал за извършено незаконно строителство. Това писмо не представлява индивидуален административен акт, както правилно е посочил съда. В специалния закон - ЗУТ, липсва правна норма която да предвижда задължение за компетентния административен орган за произнасяне с акт по сигнал за съществуващо незаконно строителство. Поради това нито изричният отказ да се издаде заповед за премахване на незаконно строителство, нито мълчаливият такъв, нито отговорът до подалия сигнала с описване на резултата от извършената проверка, носят белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. ЗУТ е предвидил самосезиране на органа по незаконно строителство по чл. 224 и чл. 225 или чл. 224а и чл. 225а, в производството по установяване, спиране изпълнението и премахване на незаконни строежи, поради което то не може да бъде инициирано по сигнал на трети лица, тъй като те не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Лицата, подали сигнал за наличен незаконен строеж, дори и да се засяга тяхна собственост, не са заинтересовани лица, тъй като заповедта по чл. 225а ЗУТ не създава задължения за тях – адресат на разпореждането за премахване на незаконен строеж е неговият извършител. Процесното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Същото има характер на уведомително такова, а именно: жалбоподателката е уведомена за резултата от извършена проверка по сигнала й за незаконно строителство, като не съдържа властническо волеизявление, засягащо правата й или вменяващо задължения за същата. Оспорването на това писмо, както правилно е приел административният съд, се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 1 АПК. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,