Определение № 241 от 30.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 404/2026 г.

Производството е по чл. 44 ал. 1 от НПК. Производството пред ВКС е инициирано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, по повод протоколно определение от 27.04.2026 г., с което съдията - докладчик при Окръжен съд Перник е прекратил производството по н.ч.д. № 151/2026 г. по описа на същия съд и е повдигнал спор за подсъдност между Окръжен съд Перник и Окръжен съд Варна. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното: По повод постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение, постановено от несъдебен орган в /държава/ на 26.11.2025г. и влязло в сила на 07.01.2026 г., в Окръжен съд Варна било образувано н.ч.д. № 579 по описа на същия съд за 2026 г. В изпратеното Удостоверение отбелязаният адрес на лицето, по отношение на което е постъпило искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция в размер на 310 евро – И. В. е/населено място/,/държава/.При извършената от НБД „Население“ проверка е установено, че актуалния адрес на В. – постоянен и настоящ е в [населено място], област /област/. С аргументи, основани върху специалната подсъдност по чл.31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, определяща компетентност на окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, съдията - докладчик от ОС Варна прекратил образуваното съдебно производство и изпратил делото по компетентност на Окръжен съд Перник. С протоколно определение № 141/ 27.04.2026 г. по ч.н.д. № 157/2026 г. по описа на Окръжен съд Перник съдията - докладчик от своя страна намерил, че делото не му е подсъдно и прекратил съдебното производство. В мотивната част на протоколното определение са изложени доводи свързани от една страна с ненамиране на лицето на адреса в [населено място], а именно върната призовка, с отбелязване, че „такова лице не живее там“. От друга страна, са изложени съображения за непълноценно изпълнение на задълженията на съдията от ОС Варна да провери дали засегнатото лице В. действително не живее на територията на област /област/ или дали не се касае за населеното място /населено място/ в /държава/ и е обобщено, че изпращащият съд немотивирано приложил нормата на чл.15, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. С тези доводи, съдията - докладчик от ОС Перник приел, че делото не му е подсъдно и повдигнал спор за подсъдност считайки, че ОС Варна не е положил никакви усилия за установяване на лицето. ВКС намира, че делото е подсъдно на Окръжен съд – гр. Перник. С оглед изричната разпоредба на чл.31, ал.1, вр. чл.15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е съответният окръжен съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. По делото е изяснено, че регистрацията на засегнатото лице, което е с двойно гражданство – гражданин на /държава/ и на /държава/, по постоянен адрес и по настоящ адрес е на територията на [населено място], област /област/ и е актуална. Както е известно, постоянният адрес е адресът, на който дадено лице избира да бъде вписано в регистъра на населението и този адрес, съгласно чл.93, ал.7 от Закона за гражданската регистрация, съставлява адресът му за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление, а настоящият адрес е адресът, на който лицето живее (чл.94, ал.1 от ЗГР). И двата адреса, както се посочи, са установени на територията на [населено място]. Обстоятелството, че лицето не е намерено на заявения от него адрес, не води автоматично до извода, че лицето има друго обичайно пребиваване, налагащо предприемане на издирвателни мероприятия за неговото установяване или че лицето е с „неустановено местоживеене или обичайно пребиваване“ по смисъла на чл.15, ал.5 от ЗПИИРКОРНФС. В тази връзка некоректно е отправеното към първият съд, пред който е било образувано производството възражение за бездействие, вероятно в контекста на евентуална приложимост на нормата на чл.15, ал.5 от ЗПИИРКОРНФС. Действително, в случай, че не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето законът определя специална компетентност на Софийския Градски съд, но случаят не разкрива наличието на посочената хипотеза. Вярно, е че съдията от ОС Варна не е призовал лицето на посочения в удостоверението адрес в [населено място] и не е проверил дали лицето няма обичайно пребиваване на територията на посоченото село, но при положение, че засегнатото лице е с регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на [населено място], като данните са актуални, то и в контекста на предназначението на посочените норми – регламентиращи статута на регистрацията по постоянен и настоящ адрес, следва да се приеме, че така установените данни определят подсъдност за разглеждане на делото на Окръжен съд Перник, в чийто административен обхват попада [населено място]. Обстоятелството, че към момента на предприетите от съда действия по призоваване, с оглед изпълнение на съдебната процедура по чл. 32 във връзка с чл.16, ал.1 – ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, засегнатото лице В. не е намерено на адреса, който впрочем е един и същ в Удостоверението по чл.4 и в справката от НБД“Население“, като само населеното място е различно, е въпрос с процесуален характер, относим към процедурата, по която делото да бъде разгледано и не касае подсъдността. Нередовното призоваване на засегнатото лице при наличието на предпоставките на чл.269, ал.3 от НПК, субсидиарно приложими съгласно чл. 32, ал.4 от ЗПИИРКОРНФС, не изключва разглеждането на делото в негово отсъствие, когато правните основания за това са налице. Въпрос по същество е и установяване наличието или отсъствието на предпоставките по чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС – в това число и дали лицето изобщо се намира на територията на страната (в този смисъл Определение № 46/ 17.03.2014 г. по ч. н. д. № 342/2014 г., на ВКС, Второ н.о.) Последното обаче също е от компетентността на решаващия съд и не касае въпроса за подсъдността. По изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,