Решение № 1420 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10317/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Кооперация „Света Богородица“ обжалва Решение № 4044/19.06.2023 г. по адм. дело № 8589/2022 г. на Административен съд – София-град, отхвърлящо оспорването й на Заповед № 18-3166/25.03.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, състоящо се в промяна на границите на поземлени имоти с идентификатори 68134.1500.2345 и 68134.1500.274 с нанасянето на поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1500.212 в съответствие с границите на ПИ пл. № 240, кв. 70, м. „ж.к. Дружба 1“, заявена от кооперацията.

От ответниците началникът на СГКК – София не взема участие в касационното производство, К. Л. К., С. Л. Т., Х. Л. Т., В. П. А., Л. А. М., В. К. М., Р. А. С., М. С. Т., В. А. Т., Е. Д. В. и Е. А., представлявани от адв. В. Вакарелски от САК, А. А. М., представляван от адв. М. Ангелов от САК, и Столична община – район „Искър“, чрез юрк. М. Рачева, са на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Правилни са решаващите изводи на съда за законосъобразността на атакувания пред него отказ за изменение на КККР, основани на нормата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

1. Неоснователен е касационният довод за неприложимост на цитираната норма както в административното, така и в съдебното производство.

Той противоречи на самото искане за изменение на кадастъра. Вероятно целта е да се преодолеят последиците на правното положение, породено от констатацията за спор за материално право, релевантна именно в хипотезата на „непълноти или грешки“ – чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Промяната в КККР е заявена за нанасяне на нов имот, т.е. очевидно позицията на страната е, че действителното състояние на границите е по терена, обозначен на скица на вещото лице по гр. дело № 1142/2000 г. по описа на Софийския районен съд. В този случай, ако границите по одобрената КК се различават от уточнените с проекта, основание за изменението би била именно непълнота или грешка в кадастъра.

2. Тезата на кооперацията, че органът по кадастъра всъщност е сезиран за „нанасяне на прилежащ терен“ към сграда, а не за промяна на граници, от една страна не съответства на представения проект, а от друга – не отговаря на припознатите от чл. 23 ЗКИР обекти на кадастъра. Т.нар. прилежащ терен към сграда не е самостоятелен обект на КК, а вписването в регистъра на вещните права е функция от отразяването в кадастъра на съответния недвижим имот (арг. чл. 30, ал. 2 ЗКИР).

3. В конкретния казус не са налице твърдените предпоставки за изменение на КК по чл. 53а, т. 1 ЗКИР – при изпълнение на влязло в сила съдебно решение.

а. Решението по гр. дело № 1142/2000 г. на СРС, на което се позовава касаторът, е постановено спрямо Столичната община и по изложените от административния съд съображения (споделими и от касационната инстанция – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК) е непротивопоставимо на заинтересованите страни (вж. § 1, т. 13 ДР ЗКИР) – вписани в кадастъра собственици на засегнатия чрез проектираната промяна ПИ 274, чиято площ би се намалила с 306 кв.м. Изразеното от заинтересованите лица изрично несъгласие с промяната е правно значимо – то обосновава по принцип заключението, че е повдигнат „спор за материално право“ по смисъла на § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри относно местоположението на границите и отговарящите им площи на ПИ, предмет на проекта, чието одобряване е отказано.

б. Спорът между заявителя и титулярите на ПИ 274 е и разрешен с влязлото в сила решение по гр. дело № 9391/2001 г. по описа на СРС. Затова правилно съдът е извел материалната законосъобразност на отказа с аргумент за по-силното основание от чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

4. Коректни са съжденията на съда, че за останалата част от 407 кв.м, които попадат в общинския ПИ 2345, заявителят би могъл да инициира ново административно производство.

Границите по проекта за изменение на КК индивидуализират обекта на промяната, т.е. проектът следва да се възприема в неговата цялост и противно на довода на касатора за процесуална икономия, службата по кадастъра не може да извърши автоматична поправка в частта на промяната извън ПИ 274. Органът не е натоварен да замести волята на заинтересованата страна, от която зависи образуването на административното производство и определянето на предмета му, респ. обхвата на евентуалното изменение на КККР – чл. 51, ал. 4, предл. 1 ЗКИР.

5. При постановяването на съдебното решение не са нарушени и съдопроизводствените правила с недопускането от съда на съдебно-техническа експертиза с поставени от оспорващия въпроси.

Предметът на експертно изследване, формулиран от съда, е израз на надлежна преценка относно допустимост, относимост и необходимост от използването на специални знания. Въпросите дали с изменението се засяга имота на заинтересованите страни и припокриват ли се имотите според двете решения на гражданския съд изчерпват проверката по параметрите на проекта за изменение на КК и обуславят достоверността на фактическите констатации, въз основа на които е приложен материалният закон.

6. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е основание за присъждане на заявените своевременно разноски за настоящата инстанция в полза на ответниците по касация.

Адвокатски хонорар са заплатили представляваните от адв. Вакарелски ответници С. Л. Т., Х. Л. Т. и М. С. Т.. В тяхна полза ще бъде присъдена сумата от 1250 лв., превалутирана – възлизаща на 639, 11 евро.

Същата сума е платена и от А. А. М., представляван от адв. Ангелов.

Възнагражденията съответстват на минимума по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

Дължимото на общината юрисконсултско възнаграждение ще бъде съобразено с минимума от 100 лв. по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в относимата редакция на разпоредбата. Превалутирана и определена незначително над минимума, подлежащата на присъждане сума е 55 евро.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение