Определение № 2254 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 284/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК. В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника по молба е направил възражение, че подадената молба за отмяна е недопустима, тъй като е подадена от пълномощник, който не е удостоверил, че има надлежно учредена представителна власт, както и поради това, че е имало образувано предходно производство, в което е упражнено правото на отмяна на въззивно решение №333/11.03.2020г., постановено по в.гр.д.№2610/2019г. по описа на ОС – гр.Пловдив на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, което искане е било оставено без уважение. Касационната инстанция следва да се произнесе първо по второто възражение, тъй като е свързано с допустимостта на настоящото производство.Същото е неоснователно.Предмет на гр.д.№5107/2021г., I г.о. на ВКС, е била молбата на ответницата Р. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК на влязло в сила решение № 143 от 31.01.2020 г. по в. гр. д. № 2073 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, поради противоречието му с влязло в сила решение № 333 от 11.03.2020г. по в. гр. д. № 2610 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, която молба е била оставена без уважение.В настоящия случай се твърди противоречие между решението по в.гр.д.№2610 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд и това по гр.д.№1861/2023г. на Пловдивския окръжен съд, което е влязло в законна сила на 11.03.2025г.Липсва обективен идентитет между двете производства, което е основание да се приеме, че настоящата молба за отмяна, подадена в предвидения от процесуалния закон тримесечен срок е процесуално допустима. Молбата за отмяна е подадена от Д. С. Л., Р. Ш. и А. К., чрез адв.Т. С..В процедурата по отстраняване на нередовностите на исковата молба/нейното вписване/ по делото са представени две пълномощни: с едното Д. Л. – лично и в качеството на пълномощник на Р. Ш. и А. К., е упълномощила адв.Т. С. да ги представлява по всички съдебни производства, образувани от тях и срещу тях, в лично качество и като наследници на С. С. К..Представителната власт на Д. Л. произтича от пълномощно, с което Р. Ш. и А. К. я упълномощават да ги представлява на територията на Република България пред всички всички държавни и общински органи, съдилища, прокуратури и органи на досъдебното производство.И двете пълномощни са представени по делото като незаверени копия. От съдържанието на пълномощното, с което Р. Ш. и А. К. упълномощават сестра си Д. Л. да я представляват пред посочените институции в РБ, е видно, че същото е общо.По силата на такова пълномощно пълномощникът може да преупълномощи адвокат, който да представлява упълномощителите по искови производства, но не и за: предявяване на искове за гражданско състояние; подаване на молба за отмяна на влязло в законна сила решение; предприемане на действия с разпореждане предмета на делото и правото на иска.От горното следва да се приеме, че адв.Т.С. е нямал представителна власт да подава молба за отмяна от името на Р. Ш. и А. К..Същият е нямал право да подава и молба от името на Д. Л., тъй като не е бил упълномощен изрично да подаде молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Предприетите действия от адв.Т. С. са без представителна власт.На молителите следва да бъде указано в седмичен срок от получаване на съобщението да заявят изрично дали потвърждават извършените от адв.С. действия по подаване на молба за отмяна. Съобщението и до тримата следва да бъде връчено на посочения от Д.Л. адрес на територията на РБ – [населено място], [улица], ет.***, ап.***. Същата разполага с нужната пасивна представителна власт и е надлежно упълномощена да получава съобщения и книжа, които са адресирани до Р. Ш. и А. К.. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение