Определение № 50010 от 21.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1313/2022 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на жалбоподателя-ответник „Трейс Груп Холд“ АД за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение. Ищецът Столична община оспорва молбата. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК при своевременно представен от молителя списък по чл. 80 ГПК, поради което е допустима, но по същество е неоснователна. Със същата се претендира присъждане в по-висок размер на разноските за касационното производство за ответника, както намаляване на размера на присъдените в полза на ищеца разноски, обосновани със съотношението между уважената и отхвърлената, респ. прекратената, част от исковете, изчислено според жалбоподателя на база размера на законната лихва за времето на касационното производство, по отношение на която въззивното решение е обезсилено поради липса на предявена от ищеца претенция за законна лихва. При разпределението на отговорността за разноските с касационното решение съотношението между уважена и отхвърлена, респ. прекратена част, от претенциите е изчислено съобразно обжалваемия интерес за касационното производство, върху който е събрана и държавната такса. Последващото в хода на касационното производство изменение на този размер според периода на законната лихва, както се поддържа от жалбоподателя (до момента на плащане на главното задължение в частта, в която касационното обжалване не е допуснато) е без значение за определянето на съотношението по чл. 78, ал. 1-3 ГПК. С тези мотиви съдът