Определение № 60220 от 16.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 853/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 144/19.01.2021 година, подадена от Ш. А. С. и А. Х. К., против определение № 340/15.12.2020 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 358/2020 година. С обжалваното разпореждане съставът на Апелативен съд Велико Търново е потвърдил първоинстанционното определение № 804/01.10.2020 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 503/2020 година, с което е оставено без уважение искането за Ш. А. С. и А. Х. К. за предоставяне на безплатна правна помощ по делото като неоснователно. В подадената от Ш. А. С. и А. Х. К. частна касационна жалба се излагат твърдения, че обжалваното определение на Апелативен съд Велико Търново е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането на жалбоподателите за предоставянето на правна помощ да бъде уважено. Насрещната страна по жалбата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) [населено място] е подала отговор с вх. № 675/05.02.2021 година, с който е изразила становище, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 340/15.12.2020 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 358/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна и се иска оставянето й без уважение и потвърждаването на оспорваното с нея определение. Предвид характера на обжалваното определение подадената срещу него частна жалба е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Производството пред Окръжен съд Русе е било образувано по искова молба от КПКОНПИ [населено място], с която на основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ е поискала да бъде отнето в полза на Държавата от Ш. А. С. и А. Х. К. незаконно придобито имущество на обща стойност 352 936.06 лева, включително и парични средства. С молба вх. № 8106.2020 година Ш. А. С. и А. Х. К. са направили искане да им бъде предоставена безплатна правна помощ за производството, тъй като не разполагали със средства за възнаграждение на адвокат. Това тяхно искане е било разгледано и оставено без уважение с определение № 804/01.10.2020 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 503/2020 година, с което е прието, че не са налице предвидените в закона предпоставки за правната помощ, доколкото молителите разполагали със възможност да заплатят дължимото се адвокатско възнаграждение. Определението на Окръжен съд Русе е обжалвано и потвърдено с обжалваното в настоящето производство определение № 340/15.12.2020 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 358/2020 година. Видовете правна помощ и условията за предоставянето й са предвидени в глава трета „Вид и обхват на праната помощ“ на ЗПрП. Процедурата по предоставянето на отделните видове правна помощ е регламентирана в глава четвърта „Достъп до системата за правна помощ“ на ЗПрП, като за помощта по чл. 21, т. 3 от ЗПрП (каквато е поисканата от Ш. А. С. и А. Х. К.) е предвидено, че решението за предоставянето й се взема от органа, който ръководи процесуалните действия (чл. 25, ал. 1от ЗПрП), който в случая е съответният съд. Конкретната процедура, въз основа на която се взема това решение, е уредено в разпоредбата на чл. 95 от ГПК. От посочената разпоредба и по-конкретно от ал. 5 и ал. 6 на същата е видно, че производството по предоставяне на правна помощ е уредено като двуинстанционно такова, като постановеното в него въззивно определение не подлежи на касационно обжалване, независимо от резултата. Затова това определение влиза в сила от момента на постановяването му (чл. 296, т. 1 от ГПК) и не подлежи на последващ инстанционен контрол. Затова подадените против него частни касационни жалби са недопустими и подлежат на връщане по аргумент на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК: В случая, предвид гореизложеното, обжалваното определение № 340/15.12.2020 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 358/2020 година е постановено в производство по чл. 95, ал. 5 от ГПК и като такова е окончателно съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 6 от ГПК. Това прави подадената против него частна касационна жалба недопустима, поради което същата трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Този извод не се променя от обстоятелството, че в обжалваното определение на Апелативен съд Велико Търново изрично е посочено, че подлежи на касационно обжалване. Както въззивното, така и касационното обжалване са уредени с императивни разпоредби и актовете могат да бъдат обжалвани само при наличието на посочените в тези разпоредби хипотези. Затова погрешното посочване, че даден съдебен акт подлежи на касационно обжалване не може да доведе до възможност за такова обжалване при положение, че не са налице предвидените в закона предпоставки за това. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение