Решение № 1976 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9684/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител, против Решение № 815/ 16.06.2025 г. по адм. д. № 1251/ 2023 г. по описа на Административен съд – София област (АССО), с което в производство по чл. 179 и сл. АПК, по жалба на СНЦ „Ловно-рибарско дружество „Сокол", гр. Кубрат, е отменена негова Заповед № РД-48-51/ 27.06.2018 г. С цитираната заповед на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 10, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и предложение на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), внесено с Докладна записка с изх. № ИАГ - 11798/ 14.06.2018 г., е наредено да се измени Заповед № РД-46-59/ 18.01.2001 г. на Министъра на земеделието и горите в частта относно т.I-10-Б. Ловностопански комплекс „Коджа орман“, от териториално поделение „Държавно горско стопанство Сеслав“ (ТП „ДГС Сеслав“) гр. Кубрат, като върху цялата площ на ловностопански комплекс „Коджа орман“, от ТП „ДГС Сеслав“, се обособява дивечовъден участък (ДУ) с посочени име, граници и площ в заповедта. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение, алтернативно за незаконосъобразност като неправилно и необосновано. Претендира, че към момента на издаване на оспорения акт, според действащите разпоредби, същият е разглеждан като вътрешноведомствен акт, поради което тази заповед не подлежи на обжалване. Продължава, че разпоредбата, с която са приети за обжалваеми подобен вид заповеди, е приета след издаване на процесната заповед, поради което според касатора е неотносима към нея. Прави възражение, че е налице произнасяне на съда по просрочена жалба. Излага доводи и за неправилност на решението, като твърди, че то не е съобразено със събраните по делото доказателства и приложимите норми. Моли решението да бъде обезсилено, алтернативно отменено. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Царска, която поддържа жалбата, като оттегля искането за приемане на представените с касационната жалба писмени доказателства. Ответникът - Сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол“ гр. Кубрат, в писмен отговор, чрез адв. М. Николова, оспорва жалбата, като настоява да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, а алтернативно, ако бъдат установени негови пороци, да бъде обявена Заповедта за нищожна. В съдебно заседание процесуалният представител на този ответник, адв. Николова, оспорва касационната жалба и поддържа писмения отговор. Ответниците – „Северноцентрално държавно предприятие“ – ДП Габрово, Ловна дружина „Каменово“, Териториално поделение „ДГС Сеслав“, гр. Кубрат, не изразяват становища по касационната жалба. Не претендират разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да постанови обжалваното решение, АССО е приел, че оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, като е посочил, че жалбоподателят не е бил уведомен за издаването на този акт, поради което срокът за обжалването му не е започнал да тече спрямо него. Този извод на съда е неправилен, тъй като противоречи на изявлението на жалбоподателя, че с писмо с изх. № РД18073 от 29.09.2023 г. на Северноцентрално държавно предприятие ТП „Държавно горско стопанство Сеслав“, гр. Кубрат, сдружението е било уведомено за Заповедта, като самият жалбоподател е приложил като доказателство за уведомяването си това писмо (л. 5 от първоинст. дело). Жалбата е подадена обаче на 30.10.2023 г., като подаването ѝ в едномесечния срок от уведомяването е обосновано от жалбоподателя с твърдението, че се касае за общ административен акт и липса на индивидуалното му съобщаване на страната съобразно нормата на чл. 179 от АПК. В случая обаче се касае за индивидуален административен акт, в какъвто смисъл е съдебната практика към момента на произнасянето на съда, а срокът за обжалване на актовете с характер по смисъла на чл. 21 от АПК и съобразно нормата на чл. 149, ал. 1 от АПК е 14 – дневен, който в случая е пропуснат. С оглед на това възражението за просроченост на жалбата е основателно. Произнасянето на съда по законосъобразността на оспорения акт се явява недопустимо, тъй като самата жалба за незаконосъобразност е недопустима на основание чл. 159, т. 5 от АПК като просрочена, поради което Решение № 815/ 16.06.2025 г. по адм. д. № 1251/ 2023 г. по описа на Административен съд – София област следва да бъде обезсилено. Същевременно съдът не се е произнесъл по целия предмет на жалбата. Изрично в петитума на жалбата е направено алтернативно искане за обявяване на Заповедта за нищожна. Съдът не е разгледал това възражение, като не е и поискал от жалбоподателя да уточни на какво основание претендира нищожност на оспорения акт. В писмената защита на пълномощника на Сдружението, адв. Стеркова, са изложени и развити съображения за нищожност на административния акт, но те не са обсъдени от съда. С оглед горното, след обезсилване на обжалваното решение делото следва да се върне на друг състав на съда, който да разгледа жалбата в частта, касаеща искане за обявяване нищожност на Заповед № РД-48-51/ 27.06.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на Пето отделение,