Определение № 6091 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5123/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Нико Клима 2014“ ЕООД чрез пълномощника му адв. А. Димитров против определение № 3839 от 15.04.2025 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 460/2024 г., с което жалбата на дружеството е оставена без разглеждане срещу Решение № 93 от 29.03.2024 г. на директора на ТД на НАП – Варна при ЦУ на НАП. В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че разпоредбата на чл. 174 ДОПК визира погасените по давност публични задължения извън хипотезата на чл.171, ал. 2 ДОПК както и че нормата е неприложима спрямо задължения, за които е изтекъл абсолютният давностен срок. Акцентира върху наличието на правен интерес за дружеството. Сочи, че не е налице връчване на разпорежданията, с които са разпределени сумите по изпълнителното дело, както и че всички актове по изпълнителното дело не са надлежно връчени на законния представител на дружеството. По подробно развитите в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното определение. Ответната страна - директорът на ТД на НАП - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрск. С. Хаджииванова, в писмен отговор оспорва частната жалба Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е започнало с искане за погасяване поради настъпила давност на всички задължения на дружеството, възникнали преди 01.01.2014 г., както и начислените към тях лихви. След като публичният изпълнител при ТД на НАП - Варна, офис Добрич, е разгледал задълженията на дружеството, на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 168, т. 3 от ДОПК частично е прекратил производството по изп. дело № 8140000685/2014 г., в частта за вземания по изпълнителни титули в общ размер 337711,62 лв., описано в табличен вид в разпореждане с изх. № С240008-035-0011478/26.01.2024 г., касаещи периоди през 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. До НАП, ТД-Варна, офис Добрич, по изп. дело № 8140000685/2014 г., е подадено от „Нико Клима 2014“ ЕООД искане от 22.02.2024 г., с което се моли на основание чл. 173, ал. 2 от ДОПК да бъдат отписани задълженията на дружеството, за които към 22.02.2024 г. е изтекла абсолютната давност съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК и се моли изпълнителното дело да бъде прекратено съобразно погасените по давност задължения. До НАП, ТД-Варна, офис Добрич, по изп. дело № 8140000685/2014г., е подадено искане от 23.02.2024 г., с което от страна на дружеството се представя банково бордеро за внесени 20 на сто от размера на вземанията и е поето задължение да се внасят 20 на сто всеки месец. С искането се моли на основание чл. 222а от ДОПК да се разпореди спиране на принудителното изпълнение. Посочено е, че се прилага банково бордеро за сумата от 55 000 лв. С Разпореждане изх. № С240008-125-0065033/26.02.2024 г., публичният изпълнител в ТД на НАП – Варна, офис Добрич, на основание чл. 219, във връзка с чл. 240 ДОПК е разпоредил разпределение на плащането в размер на 55000,00 лв., постъпило на 23.02.2024 г. от извършените действия в изпълнителното производство срещу дружеството по сметката за принудително изпълнение на НАП, както е описано в табличен вид. Видно от първата таблица, сума в общ размер на 368,34 лв. е разпределена за погасяване на разноски /за командировки и за оценка/ по сметка на ТД на НАП. От втората таблица е видно, че сума в общ размер от 54631,66 лв. е разпределена за погасяване на публични вземания, касаещи периоди през 2012 г. и 2013 г. С Разпореждане с изх. № С240008-137-0001641/26.02.2024 г. публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, офис Добрич, във връзка с подадена молба от 23.02.2024 г. е разгледал задълженията на дружеството, като на основание чл. 226, ал. 1 ДОПК е разпоредил, че по изп. дело № 8140000685/2014 г. не се прекратява поради изтекла погасителна давност събирането на вземания, подробно описани в табличен вид в 71 точки, в общ размер 246005,85 лв.Същото е обжалвано в законоустановения срок. С Решение № 93 от 29.03.2024 г. на директора на ТД на НАП - Варна е отменено Разпореждане с изх. № С240008-137-0001641/26.02.2024 г. на публичен изпълнител в отдел „Публични вземания“, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна, сектор ОСПВ Добрич, в частта, в която е отказано да бъдат отписани като погасени по давност публични вземания, установени с Ревизионен акт № Р-08-1400020-091-01/09.01.2015 г., представляващи публични задължения за ДДС /главници и лихви към 26.02.2024 г./ за периоди м. 02.2013 г., м. 06.2013 г., м. 08.2013 г., м. 09.2013 г. и м. 11.2013 г., в общ размер на 92060,69 лв., като преписката е върната на публичен изпълнител за предприемане на действия съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и жалбата, като в останалата й част, жалбата е оставена без уважение. Посочено било, че от приложените към преписката доказателства се установявало, че с разпореждане изх. № С240008-125-0065033/26.02.2024 г. за разпределение на доброволно платената сума в размер на 55000,00 лв. част от посочените в горецитираното разпореждане задължения са погасени поради плащане, а именно - задължения в размер на 54 631,66 лв. От приложена към преписката справка за задълженията на жалбоподателя се установявало, че на основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 171, ал. 2 от ДОПК служебно са отписани поради изтичане на абсолютната давност на 28.02.2024 г. публични вземания, представляващи част от посочените в разпореждането с изх. № С240008-137-0001641/26.02.2024 г. задължения, а именно - задължения в размер на 13512,32 лв. С влязло в сила Разпореждане изх. № С240026-035-0326862/26.09.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис – Хасково, се разпорежда прекратяването производството по принудително изпълнение на публични вземания по изп. дело № 8140000685/2014 г. поради погасяване на задълженията ведно с разноските в пълен размер на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 ДОПК във връзка с чл. 168, т. 1, чл. 173, ал. 2, чл. 104/чл. 106 ДОПК, чл. 225, ал. 1, т. 1 и т. 5 ДОПК, които са описани в Разпореждане изх. № С240026-125-0322888/26.09.2024 г. относно разпределение на плащане на сумата в размер на 117 000 лева, постъпило на 25.09.2024 г. С обжалваното пред настоящия съд определение АС-Хасково е оставил без разглеждане жалбата на „Нико Клима 2014“ ЕООД срещу Решение № 93 от 29.03.2024 г. на директора на ТД на НАП – Варна при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат, съдът е съобразил, че с разпореждането за прекратяване изцяло на производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № 8140000685/2014 г. на публичния изпълнител, е отпаднал и правният интерес на жалбоподателя от оспорване на решение № 93/29.03.2024 г. на директора на ТД на НАП - Варна. АС-Хасково се е позовал на разпоредбата на чл. 174 ДОПК и е посочил, че въпреки изтичането на давността публичните вземания остават дължими и могат да бъдат заплатени доброволно, към която норма се отнася и заплатената от жалбоподателя сума. Първостепенният съд се аргументирал, че решението в частта, с която се отменя оспореното разпореждане в частта, в която е отказано да бъдат отписани като погасени по давност публични вземания, установени с цитирания Ревизионен акт от 09.01.2015 г., представляващи публични задължения за ДДС /главници и лихви към 26.02.2024 г./ за периоди м. 02.2013 г., м. 06.2013 г., м. 08.2013 г., м. 09.2013 г. и м. 11.2013 г., в общ размер на 92060,69 лв. и се връща преписката на публичен изпълнител в отдел „Публични вземания“, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна, сектор ОСПВ Добрич, за предприемане на действия съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, не подлежи на оспорване пред съд, тъй като е благоприятно за адресата на акта. По отношение на частта на решението на директора на ТД на НАП – Варна, с която жалбата на дружеството се оставя без уважение, съдът е приел, че е налице правен интерес за оспорването й, но обосновано извършеното плащане от страна на дружеството на дължимата сума, е довело до прекратяване на принудителното производство. Според съдът извършването на плащане води до погасяване на вземането по чл. 168, т. 1 ДОПК, което изключва и правният интерес на жалбоподателя да иска погасяване на същото това задължение по някой от другите, предвидени в разпоредбата на чл. 168 от ДОПК способи - в случая поради изтекла давност /чл. 168, т. 3 от ДОПК/. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правните последици от института на погасителната давност се ограничават единствено в невъзможността на взискателя да пристъпи към принудително изпълнение по отношение на погасените по давност задължения. Същите обаче остават изискуеми, като последиците от изтичането на погасителен давностен срок не се приравняват на последиците от опрощаване на дълга /чл. 108 ЗЗД/. В този смисъл доброволно заплатените суми от длъжника не подлежат на възстановяване /чл. 118 ЗЗД, чл. 174 ДОПК/, доколкото самият дълг не е погасен с изтичането на давностния срок, а се погасява единствено възможността той да бъде събиран принудително. В този смисъл и разпоредбата на чл. 174 ДОПК предвижда, че „не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173“. Следва да се посочи, че доброволното заплащане на дълг, дори ако това е направено след погасяването на задължението по давност, не съставлява плащане без основание (Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). Неоснователно частният жалбоподател сочи, че заплащането в процеса на производство по принудително изпълнение е извън хипотезата на чл. 174 от ДОПК или извън хипотезата на чл. 118 от ЗЗД. Това е така, защото хипотезата на удовлетворяване на вземания чрез принудително изпълнение би била налице само, ако дългът бъде събран посредством успешното реализиране на някой / няколко от способите на принудително изпълнение, регламентирани изчерпателно в чл. 215 ДОПК. В конкретния случай сумите не са постъпили по сметка на публичния изпълнител вследствие на реализиране на някой от способите на принудително изпълнение, а напротив сумата е постъпила по изпълнителното дело доброволно от страна на длъжника, като без значение е на какъв етап от производството това е сторено. Съгласно чл. 225, ал. 1, т. 1 вр. чл. 243, ал. 2 ДОПК производството по принудителното изпълнение се прекратява, когато задължението и направените до датата на провеждане на търг с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търг с тайно наддаване, разноски бъдат погасени изцяло. От гореизложеното следва, че заплащането на вземанията от длъжника в рамките на образувано производство по принудително изпълнение не следва да се отъждествява със самото принудително изпълнение, а следва да се счита като акт на доброволно изпълнение, подчиняващ се на разпоредбата на чл. 174 ДОПК/ чл. 118 ЗЗД. Това обстоятелство лишава от правен интерес и основание подадената жалба, доколкото лишава жалбоподателя напълно от възможността да иска възстановяване на заплатените доброволно суми. Неоснователни са твърденията за липса на връчване на разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство. С молба с вх. № 1352/03.02.2025 г. ответната страна е представила доказателства за връчване на Разпореждане с изх.№ С240026-035- 0326862/26.09.2024 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, като това е станало по реда на чл. 32 от ДОПК. Доказателство за прекратяването на принудителното изпълнение срещу дружеството е и представеното извлечение от данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя / представена към становище с вх. № 8781/06.12.2024 г. по адм.д. № 460/2024 г. по описа на АС-Хасково/. В частната жалба необосновано се твърди, че актовете по изпълнителното дело не са надлежно връчени на законния представител на дружеството, доколкото в заключението по съдебно-графологичната експертиза вещото лице е констатирало, че не може да се определи дали подписът под ръкописния текст в постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170008-022-0037645/29.06.2017 г. е изпълнен от Н. С. С.. Освен това експертът е посочил, че възможно е човек да чете и пише и без формално образование. Следователно защитата на длъжника срещу изпълнението е постигната с прекратяването на производството по принудително изпълнение на публичните вземания с разпореждането на публичния изпълнител по чл. 225, ал. 1, т. 1 ДОПК. Същата по предмет защита се търси и с оспорването на действията по изпълнението пред решаващия орган. Прекратяването на изпълнението действа занапред, като е без значение дали е разпоредено от органа по изпълнението или от решаващия орган, поради което липсва предмет на търсената чрез прекратяване на изпълнението защита, както и правен интерес от нея. Не съществува и правен интерес от обжалването на акта на решаващия орган, тъй като позитивният съдебен акт би бил за отмяна на решението на директора на ТД на НАП и връщане на преписката за разглеждане на жалбата срещу действията по изпълнението и съответно за прекратяване на изпълнителното производство, което вече е прекратено. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 във връзка с чл. 236 АПК. При този изход на спора и предвид искане за присъждане на разноски, своевременно направено в отговора по частната жалба, в полза на НАП /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, състав на първо отделение