Определение № 10301 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9115/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 АПК. Образувано е по частна жалба на „Вест Транс“ ЕООД ,чрез адв. Л. М. Георгиев срещу определение № 3651/30.07.2025 г., постановено по адм. д. № 1032/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу фактическо бездействие на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ при Главна дирекция МРР към Централно митническо управление на Агенция „Митници“. В частната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното определение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при условията на необоснованост. Неправилно според частния жалбоподател съдът е приел, че от страна на административния орган е налице мълчалив отказ. Иска се отмяна на обжалваното определение. Претендират се разноски. Ответникът по частната жалба началник отдел "Митническо разузнаване и разследване Югозападна" при Главна дирекция "Митническо разузнаване и разследване" при Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юриск. Б. Джукова, в депозиран по делото писмен отговор по реда на чл. 232 АПК, я оспорва и моли обжалваното определение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С определение № 3651/30.07.2025 г., постановено по адм. д. № 1032/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, е оставена без разглеждане жалбата на „Вест Транс“ ЕООД срещу фактическо бездействие на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ при Главна дирекция МРР към Централно митническо управление на Агенция „Митници“. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е установил, че с наказателно постановление № 3940/2020 г., издадено на 03.06.2021 г. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ ,на частния жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 766 080,00 лева и е постановено отнемане в полза на държавата на акцизни стоки (252 кашона от по 20 броя опаковки от 500 грама, с общо тегло 2 520 килограма тютюн за пушене) на основание чл. 124, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) заради установено нарушение по чл. 126, ал. 1 ЗАДС. Установено е от съда, че наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Петрич, като същият в решение № 48/01.04.2024 г. е приел, че не е налице нарушение по чл. 126, ал. 1 ЗАДС, тъй като липсва елемент от фактическия състав на нарушението, а именно „акцизна стока“, а и процесните 252 кашона от по 20 броя опаковки от 500 грама, с общо тегло 2 520 килограма тютюн за пушене не съдържат характеристиките на тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 - 4 ЗАДС. Поради това съдът е отменил изцяло наказателното постановление. Решението на Районен съд – Петрич е потвърдено изцяло от Административен съд – Благоевград, който изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд. Вследствие на потвърденото и влязло в сила решение на Районен съд – Петрич, с което се отменя наказателно постановление № 3940/2020 г., „Вест Транс“ ЕООД е подало искане за връщане на отнетите в полза на държавата стоки на 21.05.2025 г. през системата за сигурно електронно връчване. На 20.06.2025 г. „Вест Транс“ ЕООД е депозирало жалба по реда на чл. 256 АПК срещу фактическо бездействие на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“. Първоинстанционният съд е приел, че непроизнасянето на административния орган по направеното искане за връщане на стоките не съставлява фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 АПК, а мълчалив отказ и като такъв следва да бъде обжалван по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съдът допълнително е навел доводи, че за самото обжалване на мълчаливия отказ е предвидена и абсолютна предпоставка за отнасяне на спора до съда – обжалване на отказа по административен ред през директора на компетентната териториална дирекция на Агенция „Митници“. Обжалваното определение е правилно постановено. Правилно съдът е установил, че стоките са отнети на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС и вследствие на това подлежат на връщане по реда на чл. 106а, ал. 2 и 3 ЗАДС чрез подаване на искане за връщане от собственика или изрично упълномощено от него лице, подадено в 12-месечен срок от отмяна на наказателното постановление до директора на компетентната териториална дирекция, на територията на която се намират. В 30-дневен срок от писменото искане акцизни стоки подлежат на връщане. Разпоредбата на чл. 256 АПК определя неоснователното бездействие на административен орган, като изразяващо се в неизвършване на задължение, произтичащо от нормативен акт. Непроизнасянето в срок по искане по чл. 106а, ал. 3 ЗАДС правилно е определено от решаващия съд като правен, а не фактически въпрос. Като такъв следва да се определи като мълчалив отказ. Предвид изтеклия 30-дневен срок за връщане на стоките, без такова да е направено, следва да се приложи разпоредбата на чл. 106а, ал. 7 ЗАДС, в която е указано, че отказът на директора на компетентната териториална дирекция за връщане на акцизните стоки подлежи на обжалване по реда на чл. 197 ДОПК, а именно чрез жалба пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок. Именно решението на директора на компетентната териториална дирекция подлежи на обжалване по съдебен ред пред компетентния административен съд. Правилно първоинстанционният съд е определил подадената пред него жалба като недопустима поради липса на бездействие по смисъла на чл. 256 АПК е при липса на обжалване по административен ред на решението на директора на компетентната териториална дирекция на Агенция „Митници“ срещу мълчаливия отказ по чл. 106а, ал. 7 ЗАДС. Настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение счита, че частната жалба срещу обжалваното определение е неоснователна и същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на частния жалбоподател не се дължат разноски, въпреки че такива са поискани. На ответника по частната жалба също не се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение