Определение № 11710 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10442/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. И. Х., чрез процесуален представител, срещу определение №2636 от 16.08.2024г., постановено по адм. дело №672 от 2024год. по описа на Административен съд-Благоевград /АС-Благоевград/, с което е отменено протоколно определение от съдебно заседание по адм.д.№672/2024г. на АС-Благоевград на 18.07.2024г. в частта, с която е даден ход на устните състезания, оставена е без разглеждане жалбата на К. И. Х., срещу Заповед №РД-05-01-32 от 25.03.2024г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ –Благоевград, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди, че съдът не е отчел обстоятелството, че жалбоподателката е била в болничен и същата на 26.04.2024г. е била на работното си място след изтичане на болничният, тъй като същата не е надлежно уведомена относно заповедта за освобождаване. Навежда доводи, че Заповед №РД-05-01-32 от 25.03.2024г. е връчена от длъжностно лице при ОДЗ на работното място на Х. в гр.Гоце Делчев на 26.04.2024г., която дата жалбоподателката възприема като меродавна дата на уведомяване, при което считано от тази дата жалбата срещу оспорения акт е подадена абсолютно в срок и този срок изтича на 10.05.2024г. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане делото за разглеждане и произнасяне по същество. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба – директора на Областна дирекция „Земеделие“ –Благоевград, в срока по чл.232 от АПК в писмено становище оспорва частната жалба и моли за отхвърлянето й. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АС-Благоевград е образувано по жалба от К. И. Х. против Заповед №РД-05-01-32 от 25.03.2024г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ –Благоевград, с която служебното правоотношение на Х., на длъжност „Старши експерт“, ранг II младши, с място на работа ОДЗ-Благоевград, ГД „Аграрно развитие“, ОСЗ-Гоце Делчев е прекратено по взаимно съгласие на страните. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че според неоспорен опис за предаване на изходяща кореспонденция от ОДЗ-Благоевград, УП за издаване на заповедта изх.№ от 15.04.2024г. с приложена Заповед №РД-05-01-32 от 25.03.2024г. е изпратено на жалбоподателката с обратна разписка R PS 2700 O1PLUZ I, върната с отбелязване, че отказва да я получи, като отказът е удостоверен с подпис на пощенския оператор на 18.04.2024г. и от тази дата следва да се отчита началото на срока по чл.149, ал.1 АПК, доколкото ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност не е пречка за връчване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а ЗДСл не предвижда закрила при прекратяване на служебното правоотношение в период на отпуск поради временна нетрудоспособност. Съдът е счел, че отказът на жалбоподателката да получи пощенската пратка със заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение поставя началото на срока за оспорването й пред съда. АС-Благоевград е достигнал до извод, че считан от 18.04.2024г., срокът по чл.149, ал.1 АПК вр. чл.124, ал.1 ЗДСЛ (14-дневен) е изтекъл на 02.05.2024г. (присъствен ден), а жалбата е подадена чрез Община Гоце Делчев на 10.05.2024г., т.е. след изтичането на 14-дневния срок за упражняване правото на оспорване на Заповед №РД-05-01-32/25.03.2024г. Според съда срокът по чл.149, ал.1 АПК е изтекъл и считан от 22.04.2024г., на която дата е връчено повторно известие за доставяне на Заповед №РД-05-01-32/25.03.2024г., отразена с номер и дата в известието, като считан от 22.04.2024г. 14-дневният срок по чл.149, ал.1 АПК вр. чл.124, ал.1 ЗДСл е изтекъл на 07.05.2024г. (присъствен ден). Определението е неправилно. Съгласно чл.124, ал.1, предл. първо ЗДСл, споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Не е спорно по делото, че жалбата срещу оспорения акт е подадена чрез община Гоце Делчев на 10.05.2024г. Същевременно от прочита на Заповед №РД-05-01-32 от 25.03.2024г. е видно, че в същата не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. По делото няма данни подобно указание да се съдържа в съобщение за издаване на тази заповед. В този случай съгласно чл.140, ал.1 АПК съответния срок за обжалване се удължава на два месеца. Налага се извод, че независимо от приетата от първоинстанционния съд дата на съобщаване на оспорената заповед-18.04.2024г. или 22.04.2024г., процесната жалба, като подадена на 10.05.2024г. е в срока по чл.149, ал.1 вр. чл.140 АПК. Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на К. И. Х., срещу Заповед №РД-05-01-32 от 25.03.2024г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ –Благоевград, която като процесуално допустима трябва да бъде разгледана от първоинстанционния съд по същество. С оглед изхода на спора и на основание чл.226 от АПК разноски не следва да бъдат определяни от настоящата инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл.236 от АПК, във връзка с чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,