Решение № 1674 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10937/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Х. Ж., гражданин на Ливан, срещу Решение № 7592 от 01.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1672/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив /АС- Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 4130/15.07.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерски съвет/МС/. В касационната жалба и в открито съдебно заседание от процесуалния представител на касатора се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, непълнота при установяване на фактическата обстановка и нарушаване на принципа “non – refoulemen”/забрана за връщане/. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил всички относими факти и обстоятелства, както и не е анализирал представените доказателства. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на разноски в хипотезата на чл.38 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв. Захариева преупълномощена от адв. Терзийски. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че производството е образувано въз основа на молба вх. № 105450-244/14.01.2025 г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – Любимец от А. Х. Ж. от Ливан, с която е поискана закрила в Република България, която молба е изпратена на ДАБ при МС. Желанието за закрила е потвърдено лично и с молба вх. № 93/16.01.2025 г. на РПЦ – Харманли, на която дата кандидатът е регистриран като А. Х. Ж., роден на [дата]. в Ливан, [населено място], обл. Бекаа, гражданин на Ливан, етническа принадлежност – [заличен текст], вероизповедание – [заличен текст], семейно положение – неженен. Личните данни на кандидата за закрила са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност. С чуждия гражданин е проведено интервю на 23.01.2025 г., при което е заявил, че е роден в Ливан, [населено място], обл. Бекаа. Напуснал държавата си на произход през декември 2024 г. нелегално за Сирия, Сочи, че паспортът му бил изтекъл, а летището в Бейрут тогава не е работело, като от Сирия преминал в Турция, след което в България на 01.01.2025 г. нелегално. Когато дошли с други чужденци в България, стигнали до определена точка и хората, които ги водили, им казали, че ще дойде някаква организация да ги прибере. Дошли лица от тази организация, извикали полицията. Ж. предполага, че тази организация е от Обединените нации, понеже им казали, че идват да им помогнат. Не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава - членка на Европейския съюз/ЕС/. Освен в България не е подавал молба за международна закрила в друга държава. Не е арестуван и не е осъждан в държавата му по произход или в друга държава. Ж. сочи, че в Южен Ливан има война, която през последните месеци е започнала да се разпространява в цялата страна и в страната му няма елементарни условия за живот - няма инфраструктура, домът им е бил разрушен през септември 2024 г. Имало е моменти на мир, но тогава „Хизбула“ събирала млади мъже, за да ги подготвят за война. Когато напуснали Алгазия през август 2024 г. селото и районът били под контрола на Ливанската държава. След констатация на интервюиращия, че е казал, че „Хизбула“ събирала младежи да ги подготвя за война, а сега казва, че Алгазия е била под контрола на държавата, жалбоподателят е посочил, че когато са напускали Алгазия през лятото на миналата година заедно със семейството си, селото е било под контрола на „Хизбула“, но е имало и пропускателни пунктове на правителството. Ж. уточнява, че лично него не са го търсили от „Хизбула“, за да го подготвят за война, но казали на баща му, че има двама сина и трябва да им „даде“ единия, като това се е случило през септември 2024 г., по време на примирието. Тогава всички били в Бейрут. На въпроса защо не са се преместили в друга част на Ливан – на север, където няма присъствие на „Хизбула“, Ж. е посочил, че в Северен Ливан нямали нищо, а и напоследък почти навсякъде имало „Хизбула“. Не е имал проблеми в държавата си по произход заради това, че е [етническа принадлежност]. На въпроса дали е имал проблеми заради изповядваната религия на [заличен текст], жалбоподателят е посочил, че е имал и това е била една от причините, за да не могат да отидат на север – това били стари проблеми от едно време – разделението между [вероизповедание] и [вероизповедание]. Не е имал проблеми с официалната власт в страната, нито с „Хизбула. Не е членувал в политическа партия или организация, както и във въоръжена групировка. Не е имало заплаха отправена лично към него, не му е било оказвано насилие. Жалбоподателят е посочил, че подава молба за закрила в Република България, защото домът им е разрушен, вече няма къде да учи, освен това казали на баща му, че има двама сина и трябва да даде единия. Баща му решил да го изпрати извън страната, тъй като в един момент започнали да ги заплашват. По време на тези заплахи Ж. е бил със семейството си в Бейрут, през няколко дни са идвали хора от „Хизбула“ да го търсят и баща му все ги отпращал. Ж. посочва, че ако се върне в Ливан, ще бъде катастрофа, защото след като е напуснал страната, от „Хизбула“ отишли при баща му, били ядосани, заплашили го, че ще вземат малкия му брат, който е на 19 години. Дошъл в България с добри намерения, иска да се установи тук и да продължи образованието си, в момента учи български език. Иска да вземе дом под наем и да продължи живота и образованието си. С Решение № УПХ 10/04.02.2025 г. на интервюиращ орган при ДАБ в производството, проведено в Регистрационно приемателен център/РПЦ/ – Харманли, молбата за предоставяне на международна закрила на А. Х. Ж. е отхвърлена като неоснователна. Решението е било обжалвано от Ж.. Образувано е адм. дело № 328/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, приключило с влязло в сила Решение № 2420/13.03.2025 г., с което административният акт на интервюиращ орган при ДАБ е отменено и преписката е върната за ново произнасяне на органа. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, във връзка с указанията на съда и тези, дадени в Докладна записка с рег. № УП 35493/31.03.2025 г., изготвена от юрисконсулт в РПЦ на 08.04.2025 г. с кандидата за закрила е проведено второ интервю. Съдът е споделил изводите на административния орган, че при проведеното второ интервю са налице противоречия в представената бежанска история. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че при първото си интервю жалбоподателят заявява, че през месец август 2024 г. са се преместили в Бейрут – в едно училище и през месец септември 2024 г. – по време на примирието, от „Хизбула“ са казали на баща му, че има двама сина и трябва да им даде единия, или посещението от представители на „Хизбула“ следва да се приеме, че се е случило в училището в Бейрут, където са живели жалбоподателят и неговото семейство. Съдът е приел, че при второто си интервю Ж. е посочил, че е напуснал родния си дом и се е преместил в Бейрут в училището през месец септември 2024 г., около 25 септември, т.е. до 25 септември е бил в Алгазия /селото на майка му/ и ако след тази дата се е преместил в Бейрут, то следва да се приеме, че баща му е бил посетен от представители на „Хизбула“ след 25.09.2024 г. От друга страна- с представената Покана за присъединяване към редиците на защитата на родината Ж. е приканен да се включи в защитата на тази земя от тираничния враг на 02.09.2024 г., а и самият жалбоподател твърди, че на тази дата 02.09.2024 г. е била връчена поканата, като той самият я е получил. От така представените данни не става ясно нито кога жалбоподателят е напуснал селото на майка си, в което е живял – Алгазия, кога са отишли да живеят в Бейрут, както и къде е била връчена тази покана – в Алгазия или в Бейрут. Относно двата представени документа, които се твърди, че изхождат от „Хизбула“, е прието, че за наличието им Ж. посочва едва след като вече е било постановено решението за отказ в ускореното производство и в хода на неговото съдебно обжалване, поради което съдът е направил извод, че същите са изготвени за целите на съдебното производство. АС –Пловдив е приел, че по идентичен начин стои въпросът и с другия представен документ – Обявление за съдебно преследване на гражданин, за който също се твърди, че изхожда от „Хизбула“, доколкото този документ е с дата 28.11.2024 г., на която дата жалбоподателят посочва, че документът е бил връчен на баща му, след като той вече е бил избягал. В първото си интервю Ж. посочва, че е избягал през месец декември 2024 г., поради което следва да се приеме, че още преди да напусне страната този документ е бил връчен на баща му. Едва след представянето на документа в хода на съдебното производството пред Административен съд – Хасково, жалбоподателят вече при второто интервю посочва, че е избягал през месец ноември 2024 г. При така установеното съдът е направил извод, че основният мотив на чужденеца за предоставяне на международна закрила изхожда от опасенията му, че ако се завърне в Ливан, ще бъде преследван от ислямската съпротива и ще получи най-тежки наказания. Това твърдение не се доказва от събраните по делото доказателства. Извън горното след анализ на представената от ответника актуална справка, се установява, че в Ливан е избран президент, който стартира процес по монополизиране на оръжията под мандата на държавата, започнал е процес по разоръжаване на палестинските фракции, в т.ч. и на „Хизбула“. Това обстоятелство в още по-голяма степен следва да се отнася и за жалбоподателя, който не е бил нито политически, нито военно ангажиран с този режим. Съдът е приел, че след като жалбоподателят не е посочил основателни опасения за преследване в нито една от хипотезите на чл. 8 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/, липсват предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. АС-Пловид е приел за правилни и обосновани изводите на административния орган относно липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Изложените в тази насока от ответника съображения напълно кореспондират с текущата обществено-политическа, социална и военна обстановка в страната на произход на жалбоподателя. В представената актуална справка за състоянието на сигурността, военното, икономическото, социалното и политическото положение в районите на Ливан към началото на месец август 2025 г. са налице данни за активни действия и мероприятия от страна на новия ливански президент за стабилизиране на обществения ред. Без съмнение това състояние на обществено-политическата обстановка в Ливан сочи на значително понижаване на риска от безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, спрямо момента на напускане на страната от жалбоподателя. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна, че решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е постановено в съответствие с материалния закон. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производството пред административния орган, както и събраните от административния орган доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че видно от изложената бежанска история не е налице спрямо А. Х. Ж. преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Твърденията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - ал.5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова. Сочените от кандидата причини не попадат в обхвата на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. Х. Ж. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция / чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание / чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход. При така изложеното от фактическа и правна страна, жалбата на Ж. е отхвърлена като неоснователна. Решение е валидно, допустимо и правилно. Противно на твърденията на касатора, в обжалвания съдебен акт са изложени ясни мотиви по правнорелевантните факти. Формираните правни изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Въз основа на изяснената фактическа обстановка и след обсъждане на доводите на страните АС-Пловдив правилно е приел, че от административния орган е извършена конкретна преценка на всички относими обстоятелства и документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях законосъобразно е достигнал до извод, че не е налице нарушение на материалния закон. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценка се прави във всеки конкретен случай. Следва да се посочи, че по делото няма данни кандидатът за такъв статут да членува в политически партии и организации, няма проблеми поради религиозна или етническа принадлежност, не излага конкретни достоверни данни за отправени лично към него заплахи или оказано насилие, а изложените такива правилно и обосновано са приети от административния орган за неправдоподобни. Данните от бежанската история на жалбоподателя не навеждат на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, нито представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. В случая не се установяват и конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Фактът, че организацията „Хизбула“ контролира отделни райони в Ливан, в които действително действа извън контрола на държавата, може да определи тази организация като субект, извършващ преследване по смисъла на чл. 8, ал. 3, т. 2 от ЗУБ. Въпреки това кандидатът за закрила не е доказал действия на преследване, включително такива, основани на неговата религиозна принадлежност, раса или националност. За Ж. съществува реална възможност да се засели в друга част на страната, до която може сигурно и спокойно да пътува, да получи достъп до нея и да се установи там. Изложеното обосновава правилния извод на първата инстанция за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на А. Х. Ж. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Представената от чужденеца бежанска история е противоречива, непоследователна и изградена на твърдения, които целят само и единствено предоставянето на международна закрила. В тази връзка правилно от АС-Пловдив и от административния орган е установено противоречието между обстоятелствата, декларирани от жалбоподателя по време на проведените с него две интервюта, които са обосновали и крайният извод на съда, че документите, за които се твърди, че изхождат от „Хизбула“ са представени от Ж. едва след като вече е било постановено решението за отказ в ускореното производство и в хода на неговото съдебно обжалване. От горното следва за правилен извода на АС – Пловдив, че тези документи са изготвени за целите на съдебното производство. Съдът правилно и законосъобразно е приел, че по делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, §1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в Република България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Ливан има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Неоснователни са твърденията, изложени в жалбата, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, въз основа на недостатъчно събрани по делото доказателства, при несъобразяване бежанската история на чужденеца, при неизследване на всички относими факти свързани с личното положение на молителя и с държавата му на произход. Съдебното решение е постановено след обстойно и детайлно изяснена фактическа обстановка, разгледана е и съответно взета предвид личната бежанска история на молителя, така както тя е представена от него, обсъдено е неговото лично положение. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява Ж. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, при която основание за предоставяне на хуманитарен статут би било в случаите, когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Ливан, съдържаща се в Справка от № МД 02-428/06.08.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“, относно актуалната обстановка в Ливан, административният съд е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Предвид забраната за нови фактически установявания, регламентирана в чл.220 от АПК, представените за първи път пред настоящата инстанция доказателства: кръщелно свидетелство от 02.11.2025 г., писмо от „Хизбула“, медицински документи, договор за наем трудов договор и международни доклади, които не са били твърдени, изследвани и доказвани, не следва да бъдат обсъждани. Касационният съд не е съд по фактите, той е обвързан от установеното от фактическа страна от първата съдебна инстанция. При формирането на решението си АС-Пловдив не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението на Административен съд – Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение