Определение № 413 от 06.10.2025 г. на ВКС по н. д. № 884/2025 г.

Производството е с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е съдебно производство - АНД № 220 / 2025г. по описа на РС – Нова Загора, по подадена жалба от Б. Й. Б. срещу издадено наказателно постановление № 25 – 0306 – 000582 / 05. 06. 2025г., издадено от началника на РУ на МВР – Нова Загора. С определение № 225/29.09.2025г. на председател на РС – Нова Загора съдебното производство е било прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, тъй като поради депозиране на отводи от всички налични съдии по щат в районния съд не може да бъде образуван съдебен състав. Като основание за отвеждане на всички съдии е посочена нормата на чл. 29, ал. 2 от НПК, предвид обстоятелството, че жалбоподателят като полицейски инспектор в група „Пътен контрол“, сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР – Нова Загора се намирал в добри лични и служебни взаимоотношения със съдиите. Съдиите – трима на брой, са счели това обстоятелство като достатъчно да породи съмнения в тяхната обективност и безпристрастност, поради което са депозирали съответните отводи Установеното обстоятелство – липсата на достатъчни съдии по щат, които да разгледат делото, независимо от изтъкнатите неубедителни причини за отвод, налага Върховният касационен съд да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд на основание чл. 43, т. 3 от НПК. Предвид констатираната обективна невъзможност за разглеждане на подадената жалба, касационният състав счете, че следва делото да се разгледа от друг съд, който е равен по степен на Районен съд – Нова Загора. Тъй като административния спор е между полицейски служители от района на ОД на МВР, Сливен, съставът на ВКС счете, че делото следва да се разгледа от съд извън територията на област Сливен, за да се избегнат по – нататъшни отводи. Това е следва да е Районен съд – Стара Загора, който е близък географски и разглеждането на делото няма да доведе до значими транспортни разходи. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, І НО,