Определение № 841 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10832/2024 г.
ВАСТрето отделение05.02.2025 г.докладчик Нели Дончева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1225 от 22.10.2024 г. постановено по адм. дело № 296/ 2024г. по описа на Административен съд – Ямбол. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА Особено мнение на съдия Таня Куцарова по адм. д. 10832/24г. Не съм съгласна постановения от мнозинството на съдебния състав правен резултат, съгласно който обжалваното определение №1225 от 22.10.2024г. по адм.д. № 296/2024г. е оставено в сила. Намирам, че определението в обжалваните му части е неправилно и следва да се отмени. Съдът не е отчел обстоятелството, че производството за предоставяне на правна помощ и проверката за допустимост на иска представляват по естеството си две отделни и самостоятелни производства, като целта на първото е да обезпечи правилното упражняване на правото на иск чрез подаване на редовна от формална страна и допустима съобразно критериите за допустимост искова молба. Предоставянето на безплатна правна помощ на лица, които не могат, поради наличие на конкретни обстоятелства, да се защитават сами или да ангажират със собствени средства адвокатска защита, представлява по естеството си гарантиране на правото на достъп до съд – задължение ,което държавата има съгласно чл. 6 ЕКПЧ. Обратно, неуважаване на искане за предоставяне на безплатна правна помощ може при определи обстоятелства да ограничи или да лиши изцяло ищеца от достъп до съд. Именно поради това че правото на безплатна помощ е свързано със защита на основни права по чл. 6 ЕКПЧ и чл. 47 ХОПЕС, съдът дължи произнасяне по него в самостоятелсно по естеството си производство и определението на съда подлежи на самостоятелно обжалване – чл. 25, ал.3 ЗПП. Обжалването на определението на съда пред ВАС се извършва с частна жалба по реда и на основание чл. 229, ал.1, т.2 АПК. Що се отнася до определението в частта, с което исковата молба се връща, а производството по иска се прекратява, то съдът не може да се произнесе по допустимостта на производство преди да разгледа редовността на исковата молба и едва когато намери, че е сезиран с редовна от формална страна искова молба да се произнесе по допустимостта на иска. В случаите, когато има подадено искане за предоставяне на правна помощ преценката за допустимост на иска е обусловена от изхода на производството за предоставяне на правна помощ и едва след влизане в сила на определението по чл. 25, ал.3 ЗПП съдът следва да извърши преценката за допустимост на иска. В случая това правило е нарушено и съдът се е произнесъл по допустимостта на иска без преди това да е изчакал влизането в сила на съдебния акт, с който се произнася по искането за правна помощ. Отделно от това следва да се посочи, че в определението за допустимост съдът се е мотивирал с обстоятелства, които не касаят допустимостта, а основателността на иска, което следва да се извърши със съдебно решение, но тъй като това е въпрос по съществото на правния спор съдът е длъжен да проведе цялото съдебно производство с участие на страните по делото. Предвид това обстоятелство определението, съдържащо произнасяне по допустимостта на иска, е неправилно и следва да се отмени. Съдия: /Т.Куцарова/
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на С. П. С., понастоящем изтърпяващ наказание в ЗОЗТ [наименование], срещу Определение № 1225 от 22.10.2024 г. постановено по адм. дело № 296/ 2024г. по описа на Административен съд – Ямбол /АС - Ямбол/, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ и е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него исковата молба против Административен съд – Бургас с искане за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени му неимуществени вреди, настъпили в резултат на отказа на Административен съд – Бургас да предостави копие на материалите по адм.д. № 104/2023 г. по описа на съда, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът – Административен съд-Бургас, в срока по чл.232 от АПК, не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежната страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на С. П. С. против Административен съд – Бургас, с която се претендира обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, настъпили в резултат на отказа на Административен съд – Бургас да предостави копие на материалите по адм.д. № 104/2023 г. по описа на съда, в резултат на което ищецът е бил лишен от достъп до информация, препятствайки по този начин защитата на неговите права и интереси. С исковата молба С. е отправил и искания за освобождаване от Д.Т. и за предоставяне на правна помощ, поради липса на финансови средства. С обжалваното в настоящото производство определение АС – Ямбол е прекратил производството по делото, като приел, че така подадената искова молба е недопустима. Посочил е, че кръгът на подведомствените на административните съдилища искове за вреди от правораздавателна дейност на административните съдилища и ВАС е очертан с нормата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, а ищецът не сочи обстоятелства, попадащи в тази хипотеза. Приел е, че са налице условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на дължимата държавна такса, но искането му за предоставяне на правна помощ е неоснователно, поради недопустимостта и очевидната неоснователност на претенцията му. Отделно от горното, съдът констатирал и че от приложените по делото доказателства се установява, че исканите копия на материалите по по адм.д. № 104/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас са предоставени на С.. По изложените съображения първоинстанционният съд постановил оспореното определение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба за неправилност на определението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията. Административните съдилища не са администрации, а правораздавателни органи, част от съдебната власт. Те не отговарят по ЗОДОВ за вреди, причинени от съдопроизводствени и деловодни действия, извършени в хода на висящо съдебно производство. Наред с горното, както и първоинстанционният съд е посочил, по делото има доказателства, че исканите копия на документи са предоставени на С., което сочи и на недобросъвестно упражняване на процесуални права. Поради това определението, в частта, в която е оставена без разглеждане като недопустима подадената исковата молба е правилно. По отношение на искането за предоставяне на правна помощ следва да се посочи, че и в тази част определението е правилно. Обосновано съдът е посочил, че недопустимостта на предявения от С. П. С. иск в случая обуславя неоснователността на искането му за допускане на правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПП във вид на процесуално представителство по делото. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение