Определение № 782 от 17.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 642/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „Б. – ин. ц. [фирма]– [населено място]/ в несъстоятелност/ срещу определение №307 от 13.05.11г. по т.д.910/10г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение №271/31.05.2010г. по гр.д. №2437/09г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на „Б. – иновационен център [фирма]– [населено място]/ в несъстоятелност/ срещу решение №271/31.05.2010г. по гр.д. №2437/09г. на Софийски апелативен съд, като е приел, че за този касатор не е налице правен интерес от обжалване тъй, като същият има процесуалното качество- ответник, а предявения иск по чл.694 ТЗ е отхвърлен спрямо него. Частната жалба е неоснователна. С решение №271 от 31.05.2010г. по гр.д. 2347/09г., състав на Софийски апелативен съд е отменил изцяло решението на първостепенния съд и по същество е отхвърлил иска на [фирма]- [населено място] предявен на основание чл.694 ТЗ, с който спрямо „ Б. – иновационен център [фирма] – [населено място] / в несъстоятелност/ се цели да бъде признато съществуването на вземане в полза на [фирма]- [населено място] в размер на 1476лв. Следователно, с този съдебен акт иска спрямо настоящия жалбоподател е отхвърлен и както законосъобразно е констатирал и ВКС, ІІ т.о. за страната не е налице правен интерес от обжалване на този резултат,който го удолетворява. В тази връзка, изложеното в частната жалба че в производството по чл.694 ТЗ, дружеството е представлявано от синдика, който е подател на въззивната жалба от свое име са ирелевантни, тъй като не променят факта, че решението е постановено в негова полза и той няма правен интерес от обжалването му, а липсва и процесуалната възможност да се обжалват само мотивите на решението- в този смисъл изрично разрешенията дадени с т.18 ТРОСГК №1/2000г. С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение