Определение № 746 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2507/2023 г.

Производството по делото е по реда на 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /Комисията/ - сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, представлявана от инспектор при ТД на КПКОНПИ Велико Търново Вл. П., срещу решение № 44 от 20.03.2023 г. по въззивно гр. дело № 438/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 418/24.10.2022 г. по гр.дело № 570/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество против Е. А. В. иск, с който по реда на чл.141 и сл. ЗПКОНПИ, претендира да бъдат отнети в полза на държавата сумата 38 600 лв., представляваща паричната равностойност на отчужден лек автомобил „Тойота Л. Круизер” с рег.. [рег.номер на МПС], сумата от 4 020 лв., равностойност на отчужден лек автомобил „БМВ 116 И” с рег. [рег.номер на МПС],, сумата от 13 580 лв., равностойност на отчужден лек автомобил „Сеат А. 2.0 ТДИ”, рег. [рег.номер на МПС], сумата от 16 500лв., равностойност на отчужден товарен автомобил „Форд Транзит”, рег. [рег.номер на МПС], сумата в размер на 10 030 лв., равностойност на отчужден лек автомобил „Ауди А 4”, рег. [рег.номер на МПС], сума от 5 000 лв., равностойност на отчуждените дружествени дялове от капитала на „Примависта 01” ЕООД, сумата от 505 лв., внесени суми на каса от титуляр по банкова сметка открита в „И.“АД, с титуляр Е. В., сумата от 1 609,56 лв., получени средства от трети лица по банкова сметка, открита в „И.“АД, с титуляр Е. В., сумата от 1 789,80 лв., получени средства от трети лица по банкова сметка, открита в „Райфайзенбанк България“АД, с титуляр Е. В., сумата от 1 250 лв., получени средства от трети лица по банкова сметка, открита в „Уникредит Булбак“АД с титуляр Е. В., сумата от 11 000 лв., получени средства от трети лица по банкова сметка, открита в „УниКредит Булбак“АД с титуляр Е. В. и сумата от 248,23 лв., представляваща получени парични средства чрез “W. U., като недоказан. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нерушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявеният иск се уважи. В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите:1. Представлява ли имущество по смисъла на пар.1,т.4 от ДР на ЗПКОНПИ сега ЗОНПИ и участва ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на пар.1,т.3 от ЗПКОНПИ паричната равностойност на придобити МПС и паричната равностойност на придобити дружествени дялове, в случай че същите са отчуждени към края на проверявания период, съответно внесени суми на каса от ответника по банкови сметки, получени средства от трети лица по банкови сметки с неустановен законен произход и действително основание и получени парични средства чрез „Uestern U.” с неустановен законен произход и действително основание и т.н., в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане. 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на отчуждени МПС, паричната равностойност на отчуждените дружествени дялове, внесени суми на каса от ответника по банкови сметки, получени средства от трети лица по банкови сметки с неустановен законен произход и действително основание и получени парични средства чрез „Uestern U.” с неустановен законен произход и действително основание, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане и не е установено преобразуването им в друго имущество. Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Ответникът по жалбата Е. А. В. не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено следното: На 22.02.2019 г. ответникът Е. А. В. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 2730/2016 г. на ОД на МВР-Русе за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 НК, което попада в предметния обхват на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ - отм., съответно чл. 108, ал. 1 от действащия ЗПКОНПИ - т. 12. На това основание срещу ответника е започнала проверка, обхващаща периода от 17.01.2010 г. до 17.01.2020 г., приключила с внасяне в съда на разглежданото искане за отнемане на имущество, за което Комисията е приела, че е незаконно придобито предвид липсата на установен законен източник за придобиването му. Безспорно е установено, че в рамките на периода на проверката ответникът не е полагал труд по трудов договор, не е придобивал недвижими имоти. От приложена справка за задгранични пътувания е установено, че в периода на проверката той е излизал извън страната, като в основната част от случаите се касае до пътувания за 1 до 3 дни, в един случай е осъществено 8- дневно пътуване - от 09.11.2016 г. до 17.11.2016 г. /00:56 ч. се е върнал в РБ/ и в друг случай - за 11-дневно пътуване - от 17.05.2016 г. до 27.05.2016 г. От приложените договори за покупко-продажба е установено, че В. е придобил автомобили „Ауди“, модел „А8“, рег. [рег.номер на МПС], „БМВ“, модел „530 Д“, рег. [рег.номер на МПС] - налични към края на проверявания период, както и „БМВ 116 И“ с рег. [рег.номер на МПС], „Сеат А. 2,0 ТДИ, товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. [рег.номер на МПС], които автомобили са отчуждени през проверявания период. Съгласно справки от ОД на МВР на името на ответника на 18.06.2010 г. са били регистрирани леки автомобили Порше К. и BMW X5, на 18.07.2011 г. лек автомобил „Тойота Л. Круизер“ и на 26.04.2011 г. мотоциклет BMW Ф800, за които по делото не са представени договори за покупко-продажба. Комисията е посочила, че е налице невъзможност да бъдат представени, защото срокът за съхранение на всички документи с данни за регистрация е 8 г. и те са били унищожени след бракуването им. Прието е за безспорно, че преди началото на проверката В. е притежавал лек автомобил „БМВ“, модел 745ЛИ, който е отчужден на 27.01.2010 г. Стойността на всички МПС към момента на придобиване, разпореждане и дата на искова молба е установена с приета по делото автотехническа и оценъчна експертиза. Съдът е приел, че В. е бил едноличен собственик на капитала на „ПРИМАВИСТА 01“ ЕООД, учредено от него съгласно вписванията в ТР на 12.04.2012 г. с капитал от 5 000 лв., внесен изцяло при образуването му, като с договор за покупко-продажба от 26.11.2014 г. той е продал притежаваните дружествени дялове на трето лице за сумата 5 000 лв. На името на ответника са открити описаните в исковата молба банкови сметки, по които са извършени сочените в исковата молба плащания и от приложените банкови удостоверения и констатациите на приетата от съда и неоспорена от страните икономическа експертиза е установено, че плащанията са в заявените от ищеца размери. Вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза е дало следното заключение: Приходите на В. за периода на проверката са в размер на 39 040 лв., формирани от сумата от продажбата на притежавания от преди проверката лек автомобил „БМВ“, модел 745ЛИ - 34 040 лв. и продажбата на дружествения му дял - 5000 лв., а разходите му са в размер на 47 471.03 лв., формирани както следва: за издръжка на семейството по данни на НСИ - 41 567 лв.; за пътувания в чужбина, изчислени по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина - 5382.56 лв. и извънредни разходи - за платени данъци и за регистрация на ЕООД - 521.47 лв., при което нетният доход е отрицателна величина - /- 8 431.03 лв./ Имуществото е посочено на обща стойност 271 538.59 лв., формирано от стойността на придобитите през проверявания период МПС - 249 095 лв., стойността на придобитите дружествени дялове - 5 000 лв., вноски от В. по банкови сметки - 1 365 лв. и преводи от трети лица чрез системата за бързи разплащания „Уестърн Юнион“ и по банкови сметки с титуляр ответника - 15 875.36 лв. С оглед така изчислените имущество и нетен доход вещото лице е дало заключение, че несъответствието възлиза на - 280 014.62лв. От правна страна е прието, че съдът е сезиран с иск по чл.154 ал.1 ЗПКОНПИ - сега ЗОНПИ. Прието е, че съгласно ЗПКОНПИ, в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество, каквото е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник - чл.5 ал.1. Посочено е, че според чл.107 ал.2 ЗПКОНПИ обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, е налице, когато след проверка, обхващаща период от 10 години назад, считано от датата на започването й, се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Според съда значително е това несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, чийто размер надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период - § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Посочено е, че в случая се претендира отнемането на два леки автомобила, на сумата 87 730 лв. - равностойността на отчуждено през периода на проверката имущество - МПС и дружествени дялове и на парични суми в общ размер на 16 402.59 лв., преминали през банковите сметки на ответника, за които не е спорно, че не са налични. Съдът е приел, че „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участващо при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, е само наличното в края на проверявания период имущество. ВТАС е възприел практиката на ВКС, изразена в Решение № 147/ 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г., Решение № 263/ 18.12.2020 г. по дело №1293/2020 г. и Решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/ 2019 г. - всички по описа на IV г.о. на ВКС, според които паричните суми, които са преминали през патримониума на проверяваното лице през периода на проверката, разходвани са от него без да са трансформирани в реални активи евентуално подлежащи на отнемане и съответно в края на проверката не се намират в негово или на свързаните с него лица държане като пари в брой или по тяхна сметка, не могат да бъдат разглеждани като имущество по смисъла на § 1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ. Сумите, постъпили по банкови сметки или чрез системите за бързи разплащания, както и сумите, получени от разпореждане с активи от имуществото, безспорно към конкретния времеви момент стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица като вземания от съответната банкова или небанкова институция, но с изтеглянето им или с нареждането на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото. Тези парични потоци в рамките на проверявания период в един момент са приход, а в друг - разход и като краен резултат те не формират превишение на имуществото и не могат да бъдат използвани като „имущество“ в уравнението за установяване наличието на несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваните лица. Имущество представляват само наличните в края на изследвания период активи, в това число и парични суми в брой и вземанията по банкови сметки, които са материален запас от натрупани и неизразходвани средства. Само по отношение на тези налични пари, както и на останалото налично в края на проверката имущество, доколкото те могат да са предмет на отнемане, е дължима преценка дали са „незаконно придобити“, което налага извършването на анализ на икономическото състояние на ответниците през проверявания период. На отнемане подлежи само налично към датата на предявяване на иска по чл.154 ал.1 ЗПКОНПИ, респ. към датата на приключване на устните състезания имущество, т.е. което съществува реално в патримониума на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ. Само в случаите, когато наличното в края на изследвания период имущество, за което е формиран извод, че е незаконно придобитото, след приключване на проверката е било отчуждено по възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице или фактически липсва, на отнемане подлежи неговата парична равностойност. Така, в зависимост от конкретната фактическа обстановка, исковата претенция може да има за предмет отнемане на имущество или на паричната му равностойност. Посочено е, че възприемането на тезата на Комисията, че може да се отнеме равностойността на неналично имущество извън случаите на отнемане на парични средства като заместващата облага, е в противоречие с преследваната от закона цел, която е видна и от самото наименование на закона. Законоустановената цел не е проверяваните лица да бъдат санкционирани чрез възлагане в тяхна тежест на парични задължения, което е равнозначно на отнемане от тях на бъдещи доходи, а целта е посредством отнемането на притежаваното от тях незаконно придобито имущество да се предотврати обогатяването им чрез използването му или чрез дохода от него. Прието е, че законът предвижда в конкретни хипотези да бъде отнета паричната равностойност на неналични в патримониума на проверяваните лица имущества, които са оценими в пари и това позволява заместването им с паричната им равностойност. Посочено е, че неналичните пари не могат да бъдат заместени от самите себе си. По тези съображения е формиран извод, че исковете за отнемане от ответника В. на парични суми, получени от трети лица и направена вноски от него по банкова сметка, са неоснователни, като за този извод е ирелевантно дали е налице значително несъответствие между нетния му доход и имуществото му, защото дори да се установи такова, липсва имущество /налични парични суми/, подлежащо на отнемане. Изведен е извод, че решението на ВТОС, с което искът за отнемане от ответника В. на неналични парични суми и парична равностойност на отчуждени в периода на проверката МПС е отхвърлен, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Прието е, че в случая е установено, че в края на проверката има налично имущество - лек автомобил марка „Ауди“ модел „А8“ с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил марка „БМВ“ модел „530 Д“ с рег. [рег.номер на МПС], а отнемането му е следствие от преценката, че то е незаконно придобито и съдът е извършил анализ на имущественото състояние на ответника с цел установяване дали е налице значително по смисъла на закона несъответствие между това имущество и нетния му доход. ВТАС не е кредитирал заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза досежно размера на несъответствието, като е счел, че вещото лице, съобразно поставените му от ищеца задачи, съответстващи на вижданията на последния за начина на изчисляване на несъответствието, неправилно е определило приходите и разходите, съответно е достигнало до грешен извод за размера на нетния доход на ответника, неправилно е изчислило стойността на имуществото, включвайки в него парични потоци в това число и от отчужденото, неналично имущество и като краен резултат установеният размер на несъответствие не е възприет. Въззивният съд е възприел посочените от вещото лице разходи за издръжка съгласно данните на НСИ. Относно приходите и разходите съдът е приел за установено следното: Получените от ответника суми от трети лица в размер на 15 875.36 лв. следва да бъдат включени в приходната част, защото тези средства, без значение, че не е установено основанието за получаването им, реално са постъпили в патримониума на В., той е разполагал с тях и ги е разходвал за нуждите си. В приходната част е включена сумата 5000 лв. - приход от продажбата на дружествените дялове на ответника от „ПРИМАВИСТА 01“ ЕООД. Посочено е, че същата сума следва да бъде включена и в разходната част като направен разход за вноската в капитала на дружеството при учредяването му. Според съда двете суми взаимно се компенсират, поради което ги е изключил при изчисленията на несъответствието. Прието е, че за периода на проверката ответникът В. е придобил леки автомобили, товарен автомобил и мотоциклет. Посочено е, че вещото лице икономист е изчислило неправилно общата пазарна стойност на всички МПС към датата на придобиването им на 249 095 лв., тъй като за 2011 г. не е включил придобития мотоциклет на стойност 18 000 лв., а за 2014 г. е пропуснало да включи стойността на лекия автомобил „Сеат А. 2,0 ТДИ - 13 580 лв. Прието е, че общата придобивна цена за всички автомобили е 280 675 лв. и тя представлява направен от ответника разход и трябва да бъде включена в разходната част. Посочено е, че същевременно за ответника е налице приход от продажбата на тези автомобили в размер на 205 940 лв., но този приход не следва да бъде отчитан при изчисляване на нетния му доход, защото за придобиването на автомобилите не е установен законен източник. Прието е, че за целия проверяван период с изключения на 2010 г. и 2014 г. нетният доход на ответника е отрицателна величина. Съдът е приел, че от разходната част следва да бъде изключена сумата 5 382.56 лв., представляваща изчисления от вещото лице по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина извънреден разход за пътувания на ответника в чужбина. Прието е, че е принципно неприемливо този вид разходи да се изчислява на базата на сочения нормативен акт, като подходът на Комисията в исковата молба - използване данните на ЕВРОСТАТ - е правилен. Според съда в случая е установено, че се касае до много краткотрайни пътувания в чужбина - за един ден или до 3 дни, включително и двете по-продължителни такива съответно от 8 и 11 дни, при което те не могат да бъдат характеризирани като престой в чужбина, свързан с някакви извънредни разходи. Посочено е, че самият ищец в исковата си молба изчислява много нисък, незначителен разход за тези пътувания, който не се различава от разхода, който ответникът би направил и в страната за същото време. Според съда в приетите от НСИ обичайни разходи за издръжка на човек и домакинство в РБ, които статистически данни са взети предвид от вещото лице при анализа му, е включено перо „разходи за отдих и развлечения“ и следва да се приеме, че в това перо се включват и разходите за тези кратки пътувания, а не да се приема, че те съставляват извънреден разход на друго основание. При тези съображения е прието, че приходите на В. за проверявания период са в размер на 49 915.36 лв., формирани от сумата от продажбата на притежавания от преди проверката лек автомобил „БМВ“, модел 745ЛИ - 34 040 лв. и суми от трети лица - 15 875.36 лв. Разходите му са в размер на 322 763.47 лв., формирани от издръжка по НСИ - 41 567 лв., извънредни разходи за платени данъци и за регистрация на ЕООД - 521.47лв. и за придобиване на МПС - 280 675 лв. Формиран е извод, че нетният му доход е отрицателна величина - /-272 848.11 лв./. Приел е, че имуществото на В. в края на проверката включва само лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, рег. [рег.номер на МПС] на стойност 4 185 лв. и лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, рег. [рег.номер на МПС] на стойност 7 310 лв., т.е. то е на обща стойност 11 495 лв. Изведен е извод, че несъответствието между имуществото и нетния доход на ответника е отрицателна величина, като възлиза на сумата -284 343.11 лв. При констатирано значително несъответствие по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е прието, че се обосновава предположението, че притежаваното от В. имущество е незаконно придобито и са налице предпоставките на закона за неговото отнемане. С оглед на тези съображения е формиран извод, че предявеният от КПКОНПИ иск в частта за отнемане на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, рег. [рег.номер на МПС] е основателен и следва да се уважи. Решението на ВТОС, с което искът за отнемане на тези автомобили е отхвърлен е отменено. В останалата отхвърлена част на иска първоинстанционното решение е потвърдено. В уважената част на предявения иск по чл.154,ал.1 ЗОНПИ въззивното решение е влязло в сила. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. С т.решение № 4/18.05.2023 г. по т.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че: т.1 не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Съгласно т.2-ра от същото тълкувателно решение не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено изрично, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка, но с изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица; част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи, и, ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Прието е, че паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане - поради което и не подлежат на отнемане. Решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваната част на решението са в пълно съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС. Следователно по поставените въпроси в изложението не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. На основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ от жалбоподателя се дължи държавната такса за произнасянето по допускане на касационното обжалване от 30 лева. Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение