Определение № 11678 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11109/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Б. Б. от гр. София, подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 34502 от 21.10.2025 г. по адм.д. № 10919/2025 г. на Административния съд София - град (АССГ), с което съдът е отхвърлил негово искане за прекратяване на фактическо действие по задържане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и разпореждане за незабавното му връщане, извършено от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР на 18.10.2025 г., поради неговата незаконосъобразност. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като разпореждане за изземване на СУМПС може да се извърши само при прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), а такъв акт към момента на изземването не е издаден. Съдът според него не е съобразил и приложимата редакция на Закона за движение по пътищата относно мярката "лишаване от право да се управлява МПС" при управление на МПС без валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Иска отмяна на разпореждането и произнасяне по същество, като бъде разпоредено на административния орган незабавно да върне издаденото СУМПС. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Административният съд София - град е сезиран с искане да бъде преустановено незаконосъобразно действие на длъжностно лице - младши автоконтрольор при ОПП - СДВР, по изземване на притежавано от Г. Б. СУМПС на основание чл. 250 АПК. Жалбоподателят е навел твърдения за отсъствие на правно основание за изземването, тъй като към момента на извършеното фактическо действие няма нито приложена ПАМ, нито друг акт или закон, на които да се основава. Първоинстанционният съд е установил, че при извършена на 18.10.2025 г. от младши автоконтрольор проверка на управляван от Б. лек автомобил е било констатирано, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", за което на същата дата е съставен АУАН на водача и собственик на автомобила Б.. Актът е връчен на лицето и са му иззети регистрационните табели на автомобила, свидетелството за регистрация на МПС и СУМПС. На 20.10.2025 г. е издадена заповед за прилагане на ПАМ за установеното нарушение на Закона за движение по пътищата до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Съдът е приел от правна страна, че действието по изземване и задържане на СУМПС е част от нормативно регулираната дейност на контролния орган и е в изпълнение на закон, въз основа на издаден АУАН и на основание чл. 172, ал. 3 ЗДвП (изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), т.е. това действие е основано на акт и на закон, поради което искането на жалбоподателя за прекратяването му като незаконосъобразно фактическо действие е неоснователно. Определението е правилно. Производството по чл. 250 - 254 АПК регламентира извършването на фактически действия от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Предмет на защита по чл. 250, ал. 1 АПК могат да бъдат застрашените или нарушени права от неоснователни фактически действия на административен орган или длъжностно лице. Установеният от АПК критерий изисква фактическото действие да не представлява административен акт и да не се основава на административен акт или на закона, т. е. трябва да липсва правно основание за извършването на това фактическо действие. С разпоредбата на чл. 250 от раздел I, глава ХV на АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически действия на административните органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Следователно производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не произтичат от сочените основания. Наведените от частния жалбоподател доводи се отнасят по същество до законосъобразността на започналото с издадения АУАН административно-наказателно производство, част от което е и разпореждането за изземването на СУМПС. Издадените в това производство заповед за прилагане на ПАМ и, евентуално, наказателно постановление, подлежат на съдебна проверка, в хода на която адресатът има право да се защити срещу акта и неговите последици в пълен обем. Изложеното от фактическа и правна страна налага извод, че изземването на СУМПС е в изпълнение на издадения АУАН и изричните предписания на закона, което прави искането на Г. Б. неоснователно, а постановеното от АССГ разпореждане правилно. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях, съобразно отправеното с жалбата искане. Като го е приел за неоснователно и го е отхвърлил, съдът е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд