Определение № 52 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № IV-143 от 22.07.2020г. по гр.д. № 775/2020г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3619/13.12.2019г. по гр.д. № 4884/2019г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на предявения от „Спринг Груп“ ЕООД против Д. С. К., Г. Х. К. и С. Г. К. осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение по т. 9 от договора, сключен с нотариален акт № 130/13.12.2006г., т.V, н.д. № 822/2006г. на нотариус рег. № 133, като предадат на ищеца ползването на трите паркоместа, разположени в дъното на незастроената част от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Бургас. Касационната жалба е подадена от ищеца „Спринг Груп“ ЕООД чрез пълномощника адв.К. А.. Поддържа се, че решението е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която въззивният съд е приел, че по договора за разпределение на ползване ищецът вече не е кредитор, т.е. договорът не обвързва страните, тъй като ищецът не е съсобственик на процесното дворно място. В приложеното към касационната жалба изложение се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал. 2 ГПК по въпросите: 1/ към кой момент следва да е налице качеството на „съсобственик“, като условие за сключване на облигационен договор за разпределяне право на ползване по реда на чл.32, ал.1 ЗС; дали това е моментът на сключване на договора или някаква друга дата; 2/ прехвърлянето на дела от съсобствеността, изцяло или частично, води ли до загуба на качеството „кредитор“ на прехвърлилия частите си съсобственик по вече сключения преди това договор; 3/ прехвърлянето на дялове от съсобствеността, изцяло или частично, основание ли е за прекратяване на действието на вече сключения договор за разпределение на ползването по чл.32, ал.1 ЗС. Приложена е практика на ВКС; навежда и твърдение за очевидна неправилност на съдебния акт по съображенията в касационната жалба, изразяващи се в това, че въззивният съд е игнорирал изцяло един валидно сключен и обвързващ страните облигационен договор, отказвайки защита на страната по същия, като е приел, че договорът не действа /респ. е прекратен/, сочейки основания за прекратяване, които не съществуват в законовите разпоредби на ЗЗД и ЗС; твърди се, че съдът очевидно неправилно не е разграничил предмета на иска, за да бъде успешно проведен той. Ответниците по касационната жалба Д. С. К., Г. Х. К. и С. Г. К. чрез пълномощника адв. К. Т. вземат мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по предявен осъдителен иск, квалифициран от въззивния съд по чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.32, ал.1 ЗС, от „Спринг Груп” ЕООД, ЕИК102190713, против Д. С. К., Г. Х. К. и С. Г. К. за осъждане на ответниците да предадат ползването върху три броя паркоместа, при граници: УПИ *; УПИ *; паркоместа на ответниците; маневрена площ, на основание сключен договор по чл.32 ЗС, инкорпориран в нотариален акт № 130/2006г. и ситуационен план от 16.02.2007г. Установено е, че с нотариален акт № 130/13.12.2006г., т.V, н.д. № 822/2006г. на нотариус рег. № 133, обективиращ договор за прехвърляне на право на собственост и учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство, ищцовото дружество е придобило от седем физически лица, сред които ответниците, правото на собственост върху 1/2 идеална част от УПИ *, кв. 30 по плана на [населено място], понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор ***. В т.9 на договора страните са постигнали съгласие незастроената част от дворното място /задния двор/ зад предвидената сграда, да бъде използвана от съсобствениците като паркоместа, като ответниците ще ползват три паркоместа, а ищецът останалите три паркоместа, разположени в дъното на парцела. Приложен е ситуационен план, одобрен на 16.02.2007г., който отразява разположението на паркоместата в двора. След реализиране на строителството на сградата ищцовото дружесто е прехвърлило чрез няколко сделки в полза на трети лица всички самостоятелни обекти в сградата, които са били негова собственост, заедно с припадащите им се идеални части от поземления имот. С договор за замяна на недвижим имот с движима вещ от 21.04.2015г. дружеството е прехвърлило на трето лице и 46,50/310 идеални части от поземления имот с идентификатор ***, който ще се ползва за паркоместа, разположени в дъното на парцела, упоменати в т.9 на горепосочения нотариален акт за прехвърляне на право на собственост и учредяване право на строеж. Събраните свидетелски показания на В. Г. и Б. К. установяват, че ответниците ползват процесните паркоместа за три автомобила, а дружеството никога не е ползвало местата за паркиране. При тези фактически обстоятелства съдът е намерил, че спорен е въпросът дали между страните по делото е налице действащо облигационно правоотношение, по силата на което ищецът да се легитимира като кредитор, за да може да иска изпълнение. Приел е, че на 13.12.2006г. между страните по делото е възникнала съсобственост върху поземлен имот с идентификатор ***, както и че към този момент всички съсобственици са постигнали съгласие относно ползването на незастроената част от дворното място /задния двор/ чрез разполагане на паркоместа, от които ответниците да ползват три паркоместа, а ищецът останалите три паркоместа, разположени в дъното на парцела. По този начин между съсобствениците е уговорено разпределение на ползването на общата вещ съгласно чл.32, ал.1 ЗС. По-нататък съдът е установил, че с поредица от сделки ищецът се е разпоредил с притежаваните от него права в съсобствеността, така че към настоящия момент не притежава никакъв дял в собствеността върху имота. Въз основа на това съдът е заключил, че след като се е разпоредил с дела си в съсобствеността, ищецът е загубил не само качеството си на съсобственик, но и качеството на кредитор по възникналото договорно правоотношение, тъй като това качество е обусловено от наличието на права в съсобствеността. Посочил е, че предпоставка за упражняване на правото на ползване върху общата вещ съобразно решението на мнозинството, обективирано в т.9 от нотариалния акт от 12.13.2006г., е не само наличието на съсобственост, но и участието на ищеца в нея. А след като към момента на приключване на съдебното дирене ищецът не се легитимира като кредитор по постиганото споразумение от 13.12.2006г. за разпределение на ползването върху процесните паркоместа, то не може да иска реално изпълнение по него. Доколкото настоящото дело няма за предмет преразпределение на ползването по реда на чл.32, ал.2 ЗС, съдът е намерил за неоснователни наведените с въззивната жалба доводи, че прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трето лице, при липса на други промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, само по себе си не съставлява основание да се иска преразпределение на ползването по реда на чл.32, ал.2 ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед на личността на съсобственика. По тези съображения въззивният съд е отхвърлил предявения иск. Решението е подписано с особено мнение от докладчика по делото. В него е изразено съгласие с крайния резултат за неоснователност на иска, но са развити съображения, че искът следва да се квалифицира по чл.109 ЗС предвид изложените в исковата молба обстоятелства, че ищецът е съсобственик, а ответниците му пречат да упражнява правото си на собственост съобразно постигнатото споразумение за разпределение на ползването. При преценка на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав, приема следното: Първият поставен въпрос касае момента, към който следва да е налице съсобственост, за да бъде сключен договор за разпределение на ползването. Този въпрос не е бил спорен между страните и не е изрично разрешен в мотивите на съда, но отговорът му е несъмнен. Ясно е, че надлежни страни по договор за разпределение на ползването на съсобствен имот са лицата, които към момента на сключването му се легитимират като съсобственици на имота. От значение за изхода на спора са следващите два въпроса: дали прехвърлянето на частите в съсобствеността, изцяло или частично, води до загуба на качеството „кредитор“ на прехвърлилия частите си съсобственик по вече сключения договор за разпределение на ползването на съсобствен имот; съответно, дали прехвърлянето на дяловете в съсобствеността, изцяло или частично, е основание за прекратяване действието на сключения договор за разпределение на ползването по чл.32, ал.1 ЗС. Не е удостоверено противоречие на решението с практиката по тези въпроси. Приема се в приложеното Решение № 97 от 09.07.2013г. по гр.д. № 866/2012г. на І г.о., че прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трето лице не съставлява основание да се иска ново разпределение, при липса на други промени в обстоятелствата. Това разрешение не е относимо към делото, защото настоящата фактическа обстановка е различна - ищецът е бил съсобственик и страна по договора за разпределение на ползване, но впоследствие е прехвърлил изцяло правата си в съсобствеността на трето лице. Предмет на настоящия спор не е извършване на ново разпределение, в което би бил легитимиран да участва правоприемникът на ищеца, а изпълнението на уговореното разпределение с участието на ищеца. Безспорно е в практиката, че страни по договора за разпределение на ползване на съсобствена вещ, съответно страни в съдебното производство по чл.32, ал.2 ЗС са лицата, които имат качеството на съсобственици на съответната вещ и носителите на ограничено вещно право на ползване /ако има такива/ - Решение № 149 от 29.09.2015г. по гр.д. № 2223/2015г. на І г.о. Договорът между съсобствениците, с който се взема решение за ползването на съсобствената вещ, ги обвързва докато трае съсобствеността - Решение № 143 от 06.10.2015 г. по гр.д. № 1325/2015 г. на 1 г.о., Решение № 25 от 22.04.2014 г. по гр. д. № 3985/2013 г. на ІІ г.о., Тълкувателно решение № 13/2012г. на ОСГК. Следователно, с изгубването на качеството съсобственик, се губи и правото на ползване върху съсобствената вещ, разпределено с договора. В същия смисъл е даденото от въззивния съд разрешение и то е в пълно съответствие с посочената практика на ВКС. Правото да се ползва имота е едно от трите правомощия, които запълват съдържанието на правото на собственост. При разпореждане с правото на собственост върху правоприемника преминава и правомощието на ползване на вещта, т.е. съсобственикът, който е прехвърлил своята идеална част другиму, губи възможността да ползва имота, дори да е участвал в договор за разпределение на това ползване. Предвид гореизложеното и посочената практика, неоправдани са оплакванията на касатира за очевидна неправилност на изводите на съда. Съдът не е игнорирал един валидно сключен и обвързващ страните облигационен договор, отказвайки защита на страната по него, както счита касатора. Съдът е изложил напълно обосновани съображения защо договорът не обвързва страните, а именно поради новонастъпили факти - извършеното от ищеца отчуждаване на притежаваната от него идеална част от недвижимия имот. В обобщение, тъй като не се разкриват предпоставки за допускане на касационно обжалване, такова следва да бъде отказано. Ответниците имат право на направените разноски за касационното производство. Видно от договора за правна помощ Д. С. К., Г. Х. К. и С. Г. К. са заплатили 800 лева адвокатско възнаграждение и тази сума следва да им се присъди. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.