Определение № 492 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение12.04.2013 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 06.06.2012 г. по гр.д. № 214/2012. Указва на касатора [фирма], С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 121,80 лева. Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Кюстендилския окръжен съд от 06.06.2012 г. по гр.д. № 214/2012, с което е потвърдено решението на Дупнишкия районен съд от 15.12.2011 г. по гр.д. № 114/2010, с което е отхвърлен предявеният иск за сумата 6.089,20 лева вреди от отчетническа дейност по чл. 207 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], С., представляван от адв. Ал. Р. от КАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос в какъв документ трябва да е уредено задължението на работника или служителя да събира, съхранява, разходва или отчита парични и или материални ценности, за да притежава качеството отчетник – в длъжностната характеристика или в националния класификатор на длъжностите, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата К. С. Л., представляван от адв. Ст. Г. от КАК я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като шофьор и е бил длъжен да пази поверените му инструменти и инвентар и въобще имущесвото на фирмата, но не притежава качеството отчетник, тъй като в длъжностната му характеристика не са уредени задължения съответни на това качество. Той не отговаря за неотчетеното гориво нито за повредите по поверените му седлови влекач и инсталация за полагане на подова замазка, тъй като: щетите не са доказани надлежно от докладната записка на инж. Т. за установяване повредите и липсите, но не и за оценката им, не е доказано ползването на оборудването единствено от ответника нито качеството отчетник на ответника. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславят решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение