Определение № 126 от 17.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 263/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на „Сила Строй 77“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния му представител- адв. Л. И. против определение № 236 от 02.12.2020 г. по т.д.№ 2155/2020 г. на Върховен касационен съд, II т.о.. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С определението, предмет на обжалване, е оставена без разглеждане касационната жалба на "Сила Строй 77" ЕООД срещу решение № 848 от 22.03.2020г., постановено по в.т.д. № 5215/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. Съставът на ВКС е приел, че с обжалваното решение въззивният съд е отменил на основание чл.240, ал.1, т.1 ГПК постановеното неприсъствено решение №25/19.07.2019г. по т.д.№16/2019г. на Видински окръжен съд и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Посочил е, че същото няма характер на въззивно решение по см. на чл.270-272 ГПК, независимо, че отменително производството по чл.240 ГПК се е развивило пред въззивен съд. С решението си по чл. 240 ал.1 ГПК последният е действал в рамките на възложени му от процесуалния закон специфични правомощия за извънинстанционен контрол на постановено от първоинстанционния съд неприсъствено решение, което съгласно чл.239, ал.4 ГПК е необжалваемо, а не е разрешавал материалноправния спор между страните, поради което решението е изключено от касационен контрол. Частната жалба е неоснователна. Предмет на касационната жалба, с която е сезиран предходния състав на ВКС, ІІ т.о. е решение на въззивен съд, постановено по реда на отмяна по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК на неприсъствено решение на окръжен съд, постановено в производството по чл. 239, ал. 1 ГПК, което е необжалваемо. В исковото производство единственото първоинстанционно решение, което не подлежи на обжалване, е неприсъственото решение /чл. 239, ал. 4 ГПК/. Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в особения ред за защита срещу него. За разлика от решенията, постановени в състезателно производство, които подлежат на обжалване по правилата на глави ХХ и ХХII ГПК, неприсъствените решения по силата на изричната разпоредба на закона не подлежат на инстанционен контрол. Процесуалният закон е предвидил специален ред за защита срещу неприсъствено решение, като на страната са предоставени две възможности - отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК или предявяване на иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Отмяната на неприсъствено решение е приравнена на извънинстанционен способ за защита. Компетентен да разгледа молбата е съдът, който би бил въззивна инстанция спрямо първоинстанционния съд, постановил решението, а отмяна може да бъде постановена само при наличието на изрично посочените в чл. 240, ал. 1 ГПК основания. В редакцията на текста на чл. 240, ал. 1 ГПК не се съдържа изрична забрана за обжалване на решението по отмяната, но същата следва от смисъла и съдържанието на това съдебно производство. Производството по отмяната има различен предмет от въззивното производство, тъй като в случая е налице влязло в сила първоинстанционно неприсъствено решение, т.е. приключило съдебно производство и въззивният съд постановява своето решение, единствено преценявайки визираните в процесуалния закон основания за отмяна. Отмяната на неприсъственото решение не е стадий от исковия процес, тъй като същото е необжалваемо, а както вече бе обосновано представлява самостоятелно извънинстанционно средство за защита. Следователно, постановеният от апелативният съд съдебен акт по чл. 240, ал. 1 ГПК няма характер на въззивно решение, приключващо производство по чл. 270 - 272 ГПК, поради което и не подлежи на касационно обжалване, а подадената касационна жалба правилно е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение