Определение № 60303 от 02.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 714/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ю. В. О., С. С. О. и С. С. О., представлявани от адв. Т. Х. Х., срещу определение № 25 от 01.02.2021г. по т.д. № 43/2021г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение № 11735 от 30.07.2020г. по в.гр.д. № 1646/2020г. на Софийски апелативен съд. Частните жалбоподатели поддържат, че действително са получили указания с разпореждане от 06.10.2020г. да се представят доказателства за подаването на касационна жалба на 28.09.2020г., както и не оспорват обстоятелството, че са посочили, че жалбата е депозирана чрез „Български пощи“ ЕАД с пощенско клеймо върху плика с дата 28.09.2020г. Твърдят, че не разполагат с обратна разписка за изпращането на плика, но пълномощникът им е убеден, че е изпратил процесната касационна жалба по пощата в последния ден – на 28.09.2020г. Сочат, че опущението на служителя на „Български пощи“ ЕАД да постави пощенско клеймо не е допуснато от пълномощника им и поради това не може да води до негативни за тях правни последици, след като посредством другите доказани факти – постъпване на пратката в съда по пощата, липсата на манипулации върху плика и на други отбелязвания върху него, може да се направи обоснован извод, че пратката е предоставена на пощенския оператор за доставка. Поради това молят обжалваното определение да бъде отменено. Правят искане да бъде разпоредена проверка кой е служителят на „Български пощи“ ЕАД, доставил пощенския плик на 02.10.2020г., както и кой е служителят в служба регистратура на САС на същата дата, регистрирал процесния плик, и след установяване на самоличността им, да бъдат призовани като свидетели, за да бъде доказано с показанията им, че датата на подаване на касационната жалба е именно 28.09.2020г., както и че последната не е депозирана от пълномощника в пощенски плик на 02.10.2020г. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД не представя отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че препис от обжалваното пред него въззивно решение е връчен на касаторите на 28.08.2020г., поради което едномесечният срок за касационно обжалване по чл.283 ГПК е изтекъл на 28.09.2020г. /понеделник, присъствен ден/, докато касационната жалба е подадена на 02.10.2020г., т.е. четири дни след изтичането на срока. Намерил е за неоснователно твърдението на касаторите, че доказателство за подаването на касационната жалба на датата 28.09.2020г., т.е. в последния ден от срока по чл.283 ГПК, е пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена жалбата, като е посочил, че на приложения по делото плик изобщо не е поставено пощенско клеймо, включително и с дата. Изводът на състава на ВКС е правилен. В настоящото производство не са оспорени констатациите в обжалваното определение, че въззивното решение е връчено на касаторите на 28.08.2020г. и че на приложения по делото плик, в който е била касационната жалба, липсва поставено пощенско клеймо, което е удостоверено и от служителя на САС, приел жалбата. Поради това се явява недоказано твърдението, че касационната жалба е изпратена по пощата на 28.09.2020г., т.е. преди изтичане на предвидения в чл. 283 ГПК срок. Направените в частната жалба искания за събиране на доказателства са неоснователни, тъй като евентуалното издирване на служителя на „Български пощи“ ЕАД, доставил пощенския плик на 02.10.2020г., както и на служителя в служба регистратура на САС, регистрирал процесния плик на същата дата, и разпитването им като свидетели, би могло да доведе до установяване на обстоятелствата около постъпването на касационната жалба в САС на 02.10.2020г., в това число, дали същата е била доставена от служител на „Български пощи“ ЕАД, но не и обстоятелството, че същата е била подадена по пощата на 28.09.2020г. /понеделник/, преди изтичане на срока по чл. 283 ГПК. Посочената от частния жалбоподател практика на ВКС е неотносима, тъй като касае различна хипотеза – на поставено върху пощенски плик пощенско клеймо с нечетлива дата, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,