Решение № 3024 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2011 г.

Решение № 3024 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Недко Иванов Маринов, притежаващ ЕГН: .........., с адрес с. Тръстеник, обл. Русе, ул. "Васил Левски", № 47 против решение № 486/28.02.2011 г. на Варненския административен съд, Първо административно отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 1724 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Н. Маринов против РА № 180900121/17.04.2009 г. на ст. Инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 291/15.06.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП с който по реда на чл. 122 ДОПК са му определени задължения по ЗДДС за д. п. от 15.01.2006 г. до 31.12.2008 г. в размер на 54 726,39 лв. главница и 15 025,26 лв. лихва, ДЗПО за м. 01. - м. 11.2003 г. в размер на 44 лв. и 53,40 лв. лихви; ЗОВ за периода 01. - 11.2004 г. в размер на 132 лв. и 80,40 лв. лихва. В полза на Д "ОУИ" - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 851,95 лева. Касаторът твърди чрез адв. В. Минчева, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според Маринов реалност на сделка не може да се установи само с подаването на ГДД, а лицето трябва да притежава материално - техническа и ресурсна обезпеченост. Оттук се прави извода, че приходната администрация трябвало да докаже наличието на сделка и нейния размер. Обстоятелството, че жалбоподателят е декларирал доход в по - голям размер от действително получения, не може да се преценява като неизгоден за него факт. Незаконосъобразно съдът не кредитирал заключенията по ССчЕ и по съдебно - агрономическата експертизи. В допълнението към касационната жалба Маринов уточнява, че всичко записано в данъчните декларации не е вярно. Част от добитата продукция е изразходвана за прехрана на животните от личното му стопанство. Съществувало противоречие между мотивите и диспозитива на съдебното решение. Касаторът моли за уважаване на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът е приел за установено следното: Процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл. 122 ДОПК, като основата за облагане с данъци на ревизираното лице за периода 15.01.2006 г. - 31.12.2008 г. е определена въз основа на осъществен анализ по ал. 2 от цитираната разпоредба. В случая е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК. През разглеждания период Миланов е действал като земеделски производител, декларирайки доходи от продажба на непреработена земеделска продукция. Лицето е регистрирано и като едноличен търговец, поради което по аргумент, изведен от нормата на чл. 4, ал. 3 вр. с чл. 1, ал. 2 ЗСч., Миланов е бил длъжен да води и да съхранява счетоводната си отчетност. В случая обаче не са представени първични счетоводни документи за извършена продажба на земеделска продукция и направените разходи за нейното производство, тоест няма обективна възможност за установяване основата за данъчното облагане. Съдът е приел, че законосъобразно е изследван реализираният от лицето облагаем оборот. В съдебното решение е конкретизирано в какъв размер са декларираните доходи за отделните години. Декларацията представлява частен писмен документ, подписан от лицето, отбелязано като негов издател. Тя обвързва подателят й, който носи отговорност за невярно деклариране. В този смисъл декларацията съдържа признание на определени факти. Налице е разминаване между данните съгласно анкетните карти и тези от подадените ГДД. Липсват наемни договори въз основа на които да се установи какви са обработваните площи. В този смисъл не е кредитирано заключението по съдебно - аграрната експертиза. По време на ревизията е извършен анализ на средните добиви от декар по култури, деклариран от лицето и предоставената от САПИ информация. От стойността на облагаемия доход е изключена раздадената рента. Не е кредитирано основното заключение по ССчЕ. Лицето само е декларирало в ГДД през годините получените приходи от реализиране на продукция. Данните в ГДД не са били коригирани. Отхвърлено е и възражението за изтекла погасителна давност. Решението е валидно, допустимо и правилно, същото трябва да бъде оставено в сила. Установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК е дало основание на приходните органи да проведат ревизията по особения ред, предвиден в кодекса. При положение, че Миланов е декларирал произведена и реализирана земеделска продукция, то очевидно същият е разполагал с техническа и кадрова обезпеченост. При определяне на данъчната основа администрацията е съобразила обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Извършването на ревизията по особения ред съдържа риска от известно разминаване между реално проявилите се факти и констатираното от приходните органи. Тази последица обаче е в резултат поведението на ДЗЛ, дало основание за приложението на чл. 122 ДОПК. Ако Миланов е считал, че данните от ГДД не са достатъчни за целите на данъчното облагане, той е могъл да ангажира други безспорни доказателства в тази връзка, което лицето не е направило. Обосновани са съдебните изводи във връзка със заключенията по изслушаните експертизи. От една страна видно е, че между данните от ГДД и тези от анкетните карти е налице разминаване. От друга страна, отдалечеността във времето е пречка за проверка понастоящем на данните от вещото лице по агрономическата експертиза. Допълнителното заключение по тази експертиза е изградено на базата на предположение поради липсата на справка за реализацията на продукцията. Съдът обосновано не е кредитирал основното заключение по ССчЕ, тъй като са съобразени данни, различаващи се от тези по ГДД. Допълнителното заключение пък не е изготвено въз основа на реално получените доходи, каквито мотиви е формирал и първоинстанционният съд. Не е доказано каква част от продукцията е използвана за прехрана на собствените животни. Съдът не е допуснал противоречие между мотивите и диспозитива на решението си. Твърдението от касационната жалба, че едва сега Миланов е разбрал за направената грешка при подаването на ГДД е несъстоятелно. Цитираната "грешка" в противоречие на нормалната логика е била повтаряна неоправдано в продължение на няколко години. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,