Определение № 809 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е било определение от 22.12.2022г. по гр.д.№306/2022г. на ОС Стара Загора, с което е допълнено решение от 12.10.2022г. по същото гражданско дело като са присъдени разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК и е осъдена К. Г. да заплати на С. С. сумата 600лева. С определение от 27.03.2023г. ВКС е потвърдил определение от 22.12.2022г. по гр.д.№306/2022г. на ОС Стара Загора. С молба от 28.03.2023г. С. С. С., чрез процесуалния си представител, е поискал да се допълни определението като му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 450лева, за което е направил своевременно искане. Ответницата по молбата - К. Г. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С определение от 22.12.2022г. по гр.д.№306/2022г. на ОС Стара Загора е допълнено решение от 12.10.2022г. по същото гражданско дело като са присъдени разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК и е осъдена К. Г. да заплати на С. С. сумата 600лева. Изложени са съображения за това, че във въззивното производство и при спорна съдебна администрация се дължи заплащане на разноски по правилото на чл.78 ГПК. С определение от 27.03.2023г. ВКС по гр.д.№1154/2023г. ВКС е потвърдил определението е, но не се е произнесъл по дължимостта на разноските за производството пред касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая с определението си от 27.03.2023г. ВКС не се е произнесъл по направеното в отговор на частната касационна жалба от 13.03.2023г. искане от процесуалния представител на ответника С. С. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450лева, за заплащането на което е представено платежно нареждане от 10.03.2023г. и договор за правна защита. За възнаграждението от 450 лева не може да се приеме, че е прекомерно, тъй като е договорено в съответствие с минимално определения такъв в чл. 11, вр.чл.7,ал.1,т.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на Наредбата към датата на сключването на договора за правна защита и съдействие (15.09.2022г.) .Същевременно подаденият отговор на частната касационната жалба, във връзка с който са направени разноските, е съдържал съображения по допустимостта на жалбата и по основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, така както тези основания са били посочени от самия жалбоподател като подлежащи на разглеждане от касационния съд. Ето защо с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалба- молител в настоящето производство, сумата 450лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът