Определение № 3799 от 29.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Р. Х. А., чрез адв. Антиев, с която е поискано да бъде допълнено в частта му за разноските определение № 3132/20.10.2023г., постановено по настоящето дело, като й се присъдят направените по делото разноски в размер на 2 110 лв. Ответникът Ж. В. Р., чрез адв. С., е изразил становище за неоснователност на молбата с твърдения, че липсват доказателства, че разноските реално са направени. Направено е и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248 ГПК. По съществото на направеното искане, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. В случая Р. А. - ответница по молбата за отмяна на влязлото в сила решение, е поискала присъждане на направените разноски по делото, като е представила доказателства за извършване на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор. Видно от представения договор за правна защита и съдействие ответницата е заплатила на адв. Антиев в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2110 лева, като в тази част договорът има характера на разписка (т. 1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС), предвид на което и неоснователни са доводите на Ж. Р., че липсват доказателства за реално извършване на разноските. По искането за присъждане на разноски липсва произнасяне с определението по чл. 307, ал.1 ГПК, с което е оставена без разглеждане молбата на Ж. В. Р. за отмяна на влязлото в сила решение. Следователно налице са предпоставките на чл. 248 ГПК за допълване на определение № 3132/20.10.2023г. в частта му за разноските. Основателно е направеното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от Р. А. адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 750 лв. Тази разпоредба на основание пар.1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004г., намира приложение и при определяне възнаграждението за изготвяне отговор на молба за отмяна на влязло в сила решение. В случая с решението, чиято отмяна се иска, молителят Ж. Р. е осъден да заплати сумата от 9 000 лв. и минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 9, ал. 4 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. се равнява на сумата от 900 лв. Претендираните разноски за отговора на молбата за отмяна в размер на 2110 лева значително надвишават този размер. Отчитайки фактическата и правна сложност на конкретното дело, както и заявените с молбата основания за отмяна, по които е следвало да се изготви отговор, настоящият състав счита, че в полза на ответницата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на минималното такова от 900 лева. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение