Определение № 5354 от 21.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4132/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Б. В. Б. против разпореждане № 899 от 16.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 476/2025 г. на Апелативен съд – В.. С него е било оставено без уважение искането ѝ за отвод на съдията-докладчик и е била върната частната ѝ жалба срещу определение № 629 от 11.09.2025 г. по същото дело. Частният жалбоподател излага съображения за допуснати нарушения на чл. 22, ал. 1 ГПК, чл. 6 и 8 ЕКПЧ, чл. 9 и 12 ГПК, чл. 3 и 12 КПД. Иска отмяна на обжалваното разпореждане в частта, с която е върната частната му жалба, както и обезсилване на определение № 629 от 11.09.2025 г. По делото е постъпил писмен отговор от С. Ж. С., който оспорва частната жалба, като излага фактически съображения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 980 от 18.06.2025 г. по в. гр. д. № 380/2025 г. на Окръжен съд – Шумен образуваното по въззивна жалба на С. Ж. С. въззивно производство е било прекратено по съображения за недопустимост с оглед отпадане на интереса на жалбоподателя за продължаване на производството. По негова частна жалба така постановеното определение е било отменено с определение № 629 от 11.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 476/2025 г. на Апелативен съд – В., като делото е върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. На 15.09.2025 г. Б. В. Б. е подала молба с вх. № 6578, с която е поискала отвод на съдебния състав по в. ч. гр. д. № 476/2025 г. на Апелативен съд – В. и частна жалба с вх. № 6579 срещу определение № 629 от 11.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 476/2025 г. на Апелативен съд – В., като с разпореждане № 899 от 16.09.2025 г. по същото дело, постановено еднолично, съдията-докладчик е отхвърлил искането ѝ за неговия отвод и е оставил без разглеждане частната ѝ жалба, черпейки аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като определението, срещу което е насочена, не е преграждащо по-нататъшното развитие на производството, нито е изрично посочено в закона като обжалваемо. С частната жалба, предмет на настоящата проверка, жалбоподателят иска отмяна на разпореждането № 899 от 16.09.2025 г., с което съдът е постановил връщане на частната ѝ жалба с вх. № 6579, поради което, доколкото е насочена срещу акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството и е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, същата е допустима съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Постановеното определение № 629 от 11.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 476/2025 г. на Апелативен съд – В. има характер на въззивно определение, постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, с което съдът е уважил частната жалба на С. Ж. С. срещу акт с преграждащ характер (за прекратяване поради недопустимост на в. гр. д. № 380/2025 г. на Окръжен съд – Шумен). Ето защо подадената срещу него от Б. В. Б. частна жалба с вх. № 6579 по съществото си представлява частна касационна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. Кръгът на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби, при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК, е очертан изчерпателно в процесуалните разпоредби на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. От изричната уредба следва, че не подлежат на касационно обжалване тези въззивни определения, с които са уважени частни жалби срещу преграждащи определения на първоинстанционния съд и са дадени указания за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед на това, при осъществяване на правомощията си по администриране на частната касационна жалба съдията-докладчик правилно я е оставил без разглеждане. Относно доводите на частния жалбоподател за неправилност на разпореждането, поради постановяването му при наличие на основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на постановилия го съдия-докладчик, следва да се посочи принципната постановка, че уреденото в чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК основание за отвод представлява процесуална гаранция, че делото ще бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, но пропускът или нарочният отказ на съда да се отстрани от делото сам по себе си не може да обуслови извод за неправилност на постановеното решение, ако постановилият го съд не е нарушил норма, която е съществена за правилността на акта като резултат (решение № 98/30.11.2017 г. по гр.д. № 3899/2016 г. на ВКС, II г.о.). Освен това обстоятелството, че обжалваното разпореждане, с което се връща частна касационна жалба, е постановено от съдията-докладчик, участвал в постановяването на атакуваното с нея определение, не поражда съмнение за пристрастност. В този случай въззивният съд осъществява функции по администриране на постъпила срещу въззивното определение частна касационна жалба, като поради неприложимост на разпоредбите чл. 20 ГПК и 105 ЗСВ разпореждането се постановява еднолично, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т.10 на Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Останалите доводи на частния жалбоподател (за липса на предмет, обусловен от изтичане на срока на постановената мярка за настаняване по чл. 28, ал. 5 ЗЗдет., едностранчиво възприемане на доказателствата в полза на бащата, нарушаване на международни и национални правни норми, установени в защита на детето) касаят допустимостта и правилността на определение № 629 от 11.09.2025 г. по в. ч. гр. д. в. ч. гр. д. № 476/2025 г. на Апелативен съд – В., поради което не са предмет на разглеждане по настоящото производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.: