Определение № 4250 от 31.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 361/2026 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “У. Е. У.“ Црт, срещу определение № 22719 от 14.11.2025 г., постановено по чл. 248 ГПК от Софийския градски съд, по въззивно гр. дело 2584/2024 г. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят излагат съображения за неправилност. Насрещната страна Г. К. В., чрез адвокат П. С., отговаря, че частната жалба е неоснователна. Претендира разноски за производството. Частната жалба, предмет на настоящата проверка, е допустима, подадена в срок от надлежна страна, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение Софийският градски съд се е произнесъл по молби на насрещните страни по чл. 248, ал. 1 ГПК. Намерил, че работодателят не е установил действително извършване на разноски за адвокатско възнаграждение – уговорено е то да бъде платено по банков път, но от платежните документи това не може да бъде безсъмнено установено. При тези съображения, на страната не се следват разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК – съразмерно отхвърлената част от исковете. В заключение е оставено без уважение искането на търговското дружество за увеличение на присъдения му размер по чл. 78, ал. 3 ГПК; уважена е молбата на ищцата, като въззивното решение е изменено в частта, с която В. е осъдена да заплати на ответника 696,71 лв. разноски за въззивна инстанция. Въззивният съд в решението № 4920 от 29.07.2025 г., постановено по въззивно гр.д. № 2584/2024 г., осъдил работодателят/ответник по иска/ да заплати на ищцата съдебноделоводни разноски в размер на 2014,33 лв., съразмерно уважената част от исковете. Осъдил Г. В. да заплати на насрещната страна съдебноделодни разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, в размер на 691,71 лв., с ДДС. Работодателят претендира сума от 6241,36 лв., като твърди, че е сторил разходи в такъв размер. По делото е представено пълномощно от 11.11.2024 г., с което Адвокатско дружество „Б. и Ко“ преупълномощава четирима адвокати – Р. А., Н. Х. Р., Д. Д. и И. Ф. М., всеки поотделно да представлява „У. Е. У.“ Црт по 45 броя граждански дела, между които и гр.д. № 49112/2022 г. на СРС, образувано под № 2584/2024 г. в СГС. Договор, с който е уговорен размерът на адвокатското възнаграждение, дължимо от работодателя на адвокатското дружество за разглежданото въззивно производство, няма. Страната е представила справка относно 63 фактури, издадени от Адвокатско дружество „Б. и Ко“ на „У. Е. У.“ Црт, погасени с плащане на 21.01.2026 г., по номер на фактура, дата на фактура (всички в периода от 03.11.2023 г. до 05.07.2024 г.), стойност и валута, в която са платени. Общата сума е в размер на 69 126,95 евро. Следваща справка има за погасени чрез плащане на 27.03.2024 г., от търговското дружество, на адвокатското дружество, суми в общ размер 27 758,33 евро, по 24 фактури, описани по номер, дата на фактуриране, стойност и валута. Също е представена и справка за погасени с плащане на 26.06.2024 г. суми на обща стойност 36038,73 евро, по 38 отделни фактури, описани по начина, посочен по-горе, както и справка за погасени с плащане на 02.05.2024 г. суми на обща стойност 32818,76 лв. евро, по 26 отделни фактури, описани по начина, посочен по-горе. Справките имат подпис, без автор, и печат на адвокатското дружество; няма дата на съставяне на справките и издател. Страната е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, претендирани на обща стойност от 6 241,26 лева. Описани са пет фактури, с различна дата на издаване и различна дата на плащане; пет справки за издадени фактури, четири нотификации и едно платежно нареждане. Така изготвен списъкът няма характеристиките на такъв по см. чл. 80 ГПК, а на изброяване на доказателства, на които се основава вземането за разноски на страната. Никъде не е посочено каква конкретно сума, за какво е платено с всеки отделен превод, съответно претенциите, с оглед множеството плащания, не са индивидуализирани. Видът и размерът на вземането, търсено по чл. 78, ал. 1-4 ГПК от страните, е тяхното твърдение относно претенцията им за разноски, в чиито рамки се произнася съдът. Така избраният от страната начин да претендира и да удостовери извършен разход за платен и адвокатски хонорар за процесуално представителство във въззивното производство, не позволява по несъмнен начин да се докаже извършване на плащане, съставляващо уговорено адвокатско възнаграждение по въззивното дело и неговия размер. Нещо повече, подобен подход лишава насрещната страна информирано и в срок да въведе евентуално възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК, след като дори от списъка по чл. 80 ГПК не е ясно самата страна какви самостоятелни плащания е направила в полза на адвокатското дружество, по вид и размер. Дори да е приеме, че описаните в списъка по чл. 80 ГПК фактури биха могли да удостоверят извършено плащане, те не могат да докажат точно за какво е платено, дори и да касае за въззивното дело. Отразяване „процесуално представителство и обжалване“ не сочи на платен адвокатски хонорар. Разходите, свързани с обжалването на едно дело, сторени от адвокатите на страната, могат да бъдат най-различни; разходите, сторени от адвокат за процесуално представителство биха могли да обхващат не само адвокатското възнаграждение – те са дължими в отношенията между страните, но зависи за какво са сторени, за да могат да бъдат възстановени, като част от адвокатското възнаграждение. Наред с посоченото, съдът е в невъзможност да проследи и това, дари разходите, ако са сторени за адвокатско възнаграждение, са за един или повече адвокати, поради което няма как да съобрази императивното правило за възстановяване на разход за възнаграждение само за един адвокат. В заключение, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Не се дължат суми по чл. 78 ГПК в производството по спор по чл. 248 ГПК - относно дължимостта и размера на разноските по делото, поради което молбата на Г. В. за присъждане на разноски за това производство е неоснователна. Определението по чл. 248 ГПК не представлява приключващ делото съдебен акт по смисъла на чл. 81 ГПК, а го изменя или допълва. Целта на производството е да се разреши спора относно дължимостта на разноските и размера им, поради което не следва да се допуска провеждането му да генерира нови задължения за разноски. Противното разрешение би противоречало на целта на установената в чл. 78 ГПК уредба на отговорността за разноските. МОТИВИРАН от горното, съдът