Определение № 254 от 10.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1774/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. Т. С. и В. В. С. - двамата от [населено място] срещу Определение № 56 от 17.01.2013 г. по ч.гр.д. № 8/ 2013 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 28.11.2012 г. по ч.гр.д. № 1161/ 2012 г. на Кърджалийски районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане на Кърджалийски окръжен съд, след допуснато увеличение цената на иска, с оплакване за неправилност. В Изложение по чл. 284 ГПК жалбоподателите сочат, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос и са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т. 3 ГПК. Поддържат, че произнасянето по въпроса е в противоречие с практиката на ВКС и че е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, тъй като не е налице достатъчно конкретна практика по настоящия казус. По съображения, че определението е неправилно, искат касационната жалба да бъде разгледана. Ответницата по частната касационна жалба А. К. Г. - от [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК, тъй като е постановено от въззивен съд и с него е потвърдено определение, с което делото е изпратено за разглеждане на окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион - ното определение, с което, като е допуснато увеличение на иска, предявен като частичен за 4000 лв., който да се счита за 32 897.28 лв., по подсъдност делото е изпратено за разглеждане на Кърджалийски окръжен съд. Изложени са съображения, че съгласно чл. 104 т. 4 ГПК на окръжния съд, като първа инстанция, са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. и съгласно чл. 119 ал. 1 ГПК възражение за родова неподсъдност може да се повдига и служебно от съда. Не следва да се допуска касационно обжалване на така постановеното определение, тъй като жалбоподателят не е посочил решения по делото правен въпрос, нито съображения защо поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби, без което съдът не следва да обсъжда налице ли е някое от поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания, доколкото жалбоподателят обосновава доводи в подкрепа на някое от тези основания. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение