Определение № 13 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1725/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Подадена е молба от И. С. В., чрез адв. К. Г., с която се иска изменение на постановеното по делото определение № 60727/22.10.2021 г. в частта му за размера разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответниците по касационната жалба – К. Й. А., И. Л. В., Д. С. В. и „Медилинк – 2001“ ЕООД, представлявани от адв. П. С. и адв. С. Т.. В молбата се сочи, че ответниците по жалбата са упълномощили двама адвокати, но при едно и също процесуално качество и защитна теза, заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение се дължи само за един адвокат. Иска се присъдените с определението разноски от по 1 000 лв. за всеки от ответниците да бъде намален до размера на сумата по 676.88 лв. за всеки, (общо за четиримата – до 2 707.50 лв.), изчислена съобразно чл.7, ал.2, т.5, вр. с чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за М.. Препис от молбата по чл.248 ГПК е изпратен на ответните страни, които в указания срок не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е допустима, но неоснователна. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 24.03.2021 г. (л.36) – ответниците Д. В. и „Медилинк – 2001“ ЕООД са упълномощили адв. П. С. да ги представлява в касационното производство и да подаде отговор на касационната жалба, като за това са заплатили в брой адв.възнаграждение в размер на сумата 2 000 лв. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.04.2021 г. (л.37), ответниците - К. А. и И. В. са упълномощили адв.С. Т. и са заплатили възнаграждение в размер на 2 000 лв. При тези данни и съобразно удостовереното в цитираните договори за правна защита и съдействие разделно представителство на ответниците, на всеки от тях са дължими и с определението на съда са присъдени разноски за един адвокат. Обстоятелството, че страните са имали едно и също процесуално качество и са се защитавали срещу едни и същи искове, не може да обоснове различен извод, респ. не е налице основание за присъждане на възнаграждение само за един адвокат (чл.78, ал.1, вр. с ал.3 ГПК). Предвид изложеното, молбата за изменение на определението в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на Д. В., „Медилинк -2001“ ЕООД, К. А. и И. В., е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение