Определение № 1168 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 683/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 3146/21.02.2024 г. на Б. С. С. срещу определение № 433/31.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 139/2024 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката частна жалба срещу определение № 1903/29.06.2023 г. за допълване в частта по разноските на определение № 1135/16.05.2023 г., постановени по гр. д. № 594/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о. Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно и моли за неговата отмяна. В частната жалба се съдържа и искане за предоставяне на правна помощ. Следва да се посочи, че с определение № 18710/21.01.2020 г. по гр. д. № 231/2020 г. на Софийския районен съд на жалбоподателката е предоставена правна помощ, като с разпореждане № 2795/26.02.2020 г., постановено по същото дело, адв. Л. М. е назначен за служебен защитник. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената частна жалба срещу определение № 1903/29.06.2023 г. за допълване в частта за разноските на определение № 1135/16.05.2023 г., постановени по гр. д. № 594/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о. Прието е, че определението, с което се допълва определение, постановено в производството по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК не подлежи на обжалване. Поради това частната жалба срещу него е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, пр. 2 ГПК определението за допълване или изменение на решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва и самия съдебен акт. Както касационното съдебно решение, така и определението по чл. 288 ГПК, с което в селективната фаза по същество е разрешен въпросът за допускането на касационния контрол, са окончателни съдебни актове и не подлежат на последваща инстанционна проверка. От това следва, че и определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което ВКС уважава или отхвърля изцяло или частично молба за допълване или за изменение на тези съдебни актове в частта за разноските по делото, не подлежи на обжалване. Необжалваемостта на крайния съдебен акт по делото обуславя необжалваемост и на определението по чл. 248 ГПК, както е приел и предходният състав на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение