Определение № 50518 от 05.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2754/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№3579/01.06.2022г., подадена от С. Р. И. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Ч. С. Ч., срещу решение №131, постановено на 20.04.2022г. от Окръжен съд – Пазарджик, I граждански състав по в.гр.д.№104/2022г., с което е обезсилено първоинстанционното решение, с което е признато за установено на основане чл. 124 ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, че С. Р. И. е собственик на поземлен имот с проектен идентификатор ...............с площ от 1220 кв.м. съобразно действащата кадастрална карта на [населено място], представляващ ливада с площ от 1.220 дка, находящ се в землището на [населено място], местност „Г. и м. к.“, за който имот е отреден парцел №........от масив ..........от съществуващи стари реални граници на землището, съгласно н.а. за дарение №........, том ..., дело №........../1998г., който имот е посочен в скица-проект №15-738311/14.08.2020г. за изменение на кадастралната карта на [населено място] и е допуснато нанасяне на същия в КК в границите, посочени в скицата-проект, която е неразделна част от решението и производството по делото е прекратено. В изложението към касационната жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване предвид произнасянето на въззивния съд по следните съществени материално-правни и процесуални въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1.Нормата на чл. 34в ЗСПЗЗ императивна ли е и може ли да се тълкува разширително, при положение, че очевидно законодателят е вложил такъв смисъл в нея, след като с изменението ѝ през 2002г. вече изрично е уточнено, че се смятат за обезсилени по право само издадените въз основа на решения на ОЗС констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти? За неправилен счита извода на въззивния съд, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот на основание н.а. за дарение №........, том ..., дело №......./1998г. Поддържа, че този нотариален акт не попада в обхвата на актовете, които подлежат на обезсилване по право след обнародване на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ – заповед № РД-46-1257 от 08.09.1999г., обн. ДВ, бр.95 от 02.11.1999г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и същият не може да се счита за обезсилен на посоченото основание. Твърди, че ищецът е станал собственик на процесния имот по силата на прехвърлителна сделка, като праводателите му към онзи момент са се легитимирали като собственици на процесния имот, поради което не може да му бъде противопоставено претендираното от ответника право на собственост върху него на основание чл. 77 ЗС. Поддържа, че ангажираните от ответника доказателства не са в състояние да обусловят извод за придобиване на спорния имот от държавата на годно правно основание, доколкото съставеният акт за частна държавна собственост сам по себе си не доказва това придобиване. 2.Налице ли е разлика между плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници? Навежда довод, че процесният имот е възстановен на неговите праводатели с решение №.........../16.04.1997г. на ПК-С., постановено по преписка №........., издадено на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж ППЗСПЗЗ, с което на същите е признато право на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот в землището на [населено място], местност „Г. и м. к.“, за който е отреден парцел №........от масив ............от съществуващите стари реални граници. Във връзка с този довод поставя и въпроса противоречиви ли са мотивите на Окръжен съд – Пазарджик и правилно ли е приел същият, че ищецът се явява заинтересовано лице по преработен план за земеразделяне? Твърди, че със заповед №РД-46-1257/08.09.1999г. на основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ е наредено да бъдат изцяло преработени картата и регистъра на съществуващите стари реални граници в [населено място], но неговият имот не е бил предмет на преработената карта и регистър на съществуващите стари реални граници, тъй като не е бил инкорпориран в същата. Навежда довод, че след преработката съответният административен орган дължи произнасяне, а няма данни в конкретния случай да е било постановено ново и различно решение по искането за възстановяване на права по отношение на процесния имот на праводателя му или спрямо него да е постановено решение за отказ в преработената карта и регистър поради обстоятелството, че имотът е включен в горска територия, за да може да упражни правото си да обжалва отказа на административния орган. Поставя въпроса при тези данни следва ли да се приеме, че той е заинтересовано лице по смисъла на З. или трето лице и при това положение заповедта за преработване на картата задължителна ли е спрямо него, както и издаденото в полза на ответника решение по новата карта. В тази връзка навежда и довод, че спорът за собственост не би могъл да бъде разрешен в административното производство, а само по исков ред. С оглед тези твърдения поставя и въпроса дали може да се приеме, че той не притежава защитимо материално право, при положение че е придобил имота в стари, съществуващи на място реални граници, индивидуализирани в наличните планове, изследвани от вещото лице преди кооперирането и съдържащи се в предишните документи за собственост, по които процесният имот има стара кадастрална основа, както и издаден в негова полза нотариален акт за дарение и при положение, че спорът за собственост към минал момент е въведен като преюдициален в настоящето производство, както и извършения косвен съдебен контрол при констатациите на вещото лице, че липсват данни за констатирана явна фактическа грешка по смисъла на чл. 26, ал. 2 ППЗСПЗЗ, което рефлектира върху законосъобразността на министерската заповед. Навежда довод, че по така поставените въпроси липсва практика на ВКС в хипотеза на преработка на одобрена карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници, а само по отношение на план за земеразделяне. Поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като противоречи на действителното правно положение, както и че вследствие на допуснати от съда нарушения на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане на равенството на страните решаване на правния спор, както и при нарушаване на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти, довели до явна необоснованост. Ответникът по касационна жалба не изразя становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: С. Р. И. е предявил срещу Българската държава иск за признаване правото му на собственост върху процесния недвижим имот с твърдението, че притежава правото на собственост по силата на договор за дарение, сключен на 13.05.1998г. (н.а.№........., том ..., дело №........./1998г.), като имотът му е дарен от наследниците на Р. С. И., на които правото на собственост е възстановено с решение №........./16.04.1997г. на ПК-С., издадено на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж ППЗСПЗЗ, което е влязло в сила и е извършен въвод във владение. Навежда довод, че със заповед на министъра на земеделието №РД-46-1257 от 08.09.1999г., обн. ДВ, бр.95 от 02.11.1999г. е извършена преработка на КВС на [населено място] като планът за земеразделяне е обезсилен, но извършеното в негова полза разпореждане е запазило действието си. Твърди, че към настоящия момент неговият имот не е отразен в КВС, а попада изцяло и е част от имот №..........., собственост на Д. „С.“ с НТП „залесена територия“ без посочване на правно основание за това, с оглед на което поддържа, че действащата КВС не отразява пространствените предели на материалното му право на собственост върху процесния имот и моли тази непълнота да бъде отстранена като имотът бъда нанесен в действащата карта според изработената скица-проект. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът, представляван от министъра на земеделието, храните и горите, изразява становище, че предявеният иск е недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че в случая не се касае до земеделски имот, който да се намира в урбанизирана територия на населено място, поради което нормата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР не намира приложение. Поддържа също така, че от момента на обнародването на заповедта за преработване на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ съгласно чл. 34в ЗСПЗЗ се считат за обезсилени по право всички издадени решения на ОСЗ и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти, като за обезсилени се считат и конститутивните нотариални актове с оглед липсата на годен обект на право на собственост. От фактическа страна въззивният съд е взел предвид, че правото на собственост върху имот, представляващ ливада в местността „Г.и м. к.“ с площ от 1220 кв.м., находящ се в землището на [населено място] (понастоящем [населено място]), съставляващ парцел ..........от масив ...........по съществуващи стари реални граници, е прехвърлено на С. Р. И. с договор за дарение от 13.05.1998г. (н.а.№.........., том...., дело №......./1998г.) с дарител Р. С. И., като при сключването на договора е бил представен н.а.№......../1997г., скица на имота и удостоверения. Посочено е, че н.а.№........., том ........., дело №.........от 25.04.1997г. е съставен по документи за право на собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, като Р. С. И. е признат за собственик на основание влязло в сила решение на ПК-с.С. №.........от 16.04.1997г. по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и при съставянето на нотариалния акт са представени скица №233 от 11.04.1997г. и протокол за въвод във владение. Взето е предвид, че по делото е приложена образуваната реституционна преписка по ЗСПЗЗ с вх.№ 124 от 15.01.1992г. със заявител Р. С. И., с което е поискано възстановяване на собствеността на наследниците на С. М. И. върху 57.2 дка земеделски земи. Посочено е, че в заявлението не е описана ливада от 1.220 дка в местността „Г.и м. к.“ в землището на [населено място], като към преписката не е приложено и решение №.........от 16.04.1997г., с което да е възстановено правото на собственост върху такъв имот. Взето е предвид, че на решение №..........от 16.04.1997г. се позовава и експертът Г. в изготвеното заключение по назначената съдебна лесотехническа експертиза, но решението не е приложено към заключението. Съобразено е, че първото реституционно решение на ПК е по протокол №........от 18.02.1993г., с което са реституирани първите заявени четири имота – нива от 6 дка в м.“Г.“, нива от 6 дка в м.“К.“, нива от 8 дка в м.“Ст.Ч.“ и ливада от 6 дка в м.“Г.“. Посочено е, че е приложена скица на парцел .........от масив ........с №..........от 16.04.1997г., в която е записано, че съгласно решение №...........от 16.04.1997г. (неприложено по делото) по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ парцелът е записан на името на Р. С. И. и е с площ от 1.22 дка, с начин на трайно ползване ливада и се намира в местност „Г. и м. к.“, като представлява парцел ..........от масив .......в землището на [населено място]. Взето е предвид, че е представено и решение на ПК-В. от 28.04.1999г., т.е. след като е извършено дарението и преди заповедта на министъра за преработка на плана, с №..........за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници на наследниците на С. М. И., в което няма реституиран имот, представляващ ливада от 1.22 дка в местността „Г. и м. к.“, парцел ..........от масив ..........в землището на [населено място]. Съобразено е също така, че датата на решението предхожда датите на описаните в него административни актове от 08.09.1999г., включително и заповедта по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за преработка на КВС от същата дата, като е прието, че това предполага, че постановяването на решението следва по време тези цитирани документи и е допусната техническа грешка в изписването на датата. Взето е предвид, че с протокол №.........от 28.04.1999г. ПК-В. е отказала да възстанови правото на собственост с план за земеразделяне на наследниците на С. М. И. на 10 земеделски земи, заявени с нотариално заверена декларация по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, но и сред тези имоти няма такъв, заявен в местност „Г. и м. к.“, който да представлява ливада от 1.22 дка, парцел ...........от масив ............в землището на [населено място]. Въззивният съд е съобразил също така, че по делото е представено и решение №С01 от 02.04.2001г. на ПК-В. по преписка вх.№124 от 15.01.1992г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на С. М. И. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на 22 земеделски имота, като решението е постановено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и решение №.........от 28.04.1999г. и сред реституираните имоти няма имот от 1.22 дка с начин на трайно ползване ливада, който да се намира в местност „Г. и м. к.“ и да представлява парцел .........от масив .........в землището на [населено място]. Взето е предвид, че с писмо на МЗХГ изх.№РД-12-05281-1 от 04.10.2019г. С. Р. И. е уведомен, че не може да му бъде издадена скица по двата нотариални акта (констативния нотариален акт и нотариалния акт за дарение), защото министърът на земеделието, горите и аграрната реформа е издал заповед № РД-46-1257 от 08.09.1999г., която гласи, че на основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ е разпоредено да бъдат изцяло преработени картата и регистъра на съществуващите стари реални граници на [населено място] с площ 13538 дка, като заповедта е издадена въз основа на протокол от 02.09.1999г. на комисията, назначена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по реда на чл. 26 ППЗСПЗЗ. При тези данни въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес да води установителен иск за собственост и да иска попълване на кадастъра поради незаснемането на имота в действащата кадастрална карта. Изложени са съображения, че в хипотеза на издадена заповед по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ за преработка на плана всички предхождащи заповедта реституционни решения и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове се обезсилват с обратна сила, което влече след себе си и невъзможността да бъде трансформирано правото на собственост в полза на частните приобретатели върху реституирания имот независимо кога е осъществена прехвърлителната сделка. Прието е, че и в настоящия случай в хипотеза на обезсилени реституционни актове, считано от обнародването на заповед № РД-46-.1257/08.09.1999г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, не се предполага конверсия на собствеността по отношение на новите обекти на правото на собственост, възстановени с новия, преработен план за земеразделяне. Посочено е, че с решението по чл. 27 ППЗСПЗЗ приключва реституционната процедура върху земеделските земи в новите им реални граници и това решение има конститутивен ефект, като след влизането му в сила неговият адресат придобива правото на собственост върху описаните земеделски земи, но обезсилването на това решение води до отпадане на правото на собственост върху тези земи, тъй като придобивното основание вече не съществува поради настъпил правопогасяващ юридически факт, произтичащ от закона – чл. 34в ЗСПЗЗ. Съобразено е, че в настоящия случай липсва произнасяне от страна на ПК с ново реституционно решение след заповедта за обезсилване на плана, от където е направен извод, че за С. Р. И. липсва правен интерес към настоящия момент да предяви такъв иск, тъй като въпросът за реституирането или отказ от реституиране на процесния имот не е разрешен окончателно с влязло в сила решение на ПК. Прието е, че искът е преждевременно предявен. При това въззивният съд е взел предвид въз основа на служебно извършена справка, че с обнародваната заповед № РД-46-1257/08.09.1999г. е наредено на основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ да бъдат изцяло преработени картата и регистърът на съществуващите стари реални граници на [населено място] с площ 13 538 дка, т.е. разпоредено е цялостно преработване на картите и регистрите на съществуващите стари реални граници за [населено място] по отношение на всички реституирани земеделски земи, вкл. и по отношение на процесната ливада. Посочено е, че съгласно чл. 26, ал. 14 ППЗСПЗЗ в подобна хипотеза е предвидено да се издават повторно реституционни решения, които се връчват по реда на ГПК и подлежат на обжалване по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, а при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. Съобразено е също така, че в хипотезата на чл. 26, ал. 15 ППЗСПЗЗ когато засегнатите имоти са били предмет на делба или на разпоредителни сделки, общинската служба по земеделие издава решение, което съдържа описание на имота след отстраняване на явната фактическа грешка с данните за неговия размер и категория, местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, към които се прилага скица на имота, заверена от общинската служба земеделие, а когато за имота е одобрена кадастрална карта, скицата се издава по реда на ЗКИР и това решение се връчва по реда на ГПК и подлежи на обжалване, като и в тази хипотеза при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. Прието е, че едва след изпълнението на цялостната процедура, посочена в закона и в ППЗСПЗЗ по преработването на КВС и след постановено и окончателно влязло в сила позитивно реституционно решение, легитимиращо С. Р. И. като собственик на процесната ливада и предвид оспорването на собствеността му от държавата при постъпило възражение от заинтересованата страна ТПДГС „С.“ ищецът би имал правен интерес да установи по съдебен ред и срещу държавата, че е собственик по реституция и дарение на процесния имот. При така установените данни по делото и изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На първо място следва да се отбележи, че според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС императивният начин на формулировката на чл. 34в ЗСПЗЗ безусловно налага извод, не само че се възстановява собствеността върху имот, засегнат от преработката на плана, обезсилен по право, но и че придобитите въз основа на обезсиления план вещни права на земеделските земи отпадат с обратна сила (решение № 25 от 19.07.2021г. на ВКС по гр. д. № 2675/2020г. на II г. о. на ВКС, обобщаващо и предхождащата го практика на ВКС - решение № 250 от 30.06.2015г. на ВКС по гр. д. № 1236/2015г. на IV г. о. на ВКС; решение №871 от 22.02.2011г. по гр.д.№1285/2010г. на I г.о. на ВКС и др.). Приема се, че съгласно разпоредбата на чл. 34в ЗСПЗЗ, в случаите по чл. 17, ал. 8 и по § 31, 32 и 34 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997г.; изм., бр. 36 и 88 от 1998г.) от момента на обнародването в "Държавен вестник" на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на общинската служба по земеделие и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти. Доколкото в разпоредбата на чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ е предвидена изрична възможност за преработване на влезли в сила планове за земеразделяне при определени условия и това може да се направи независимо от обстоятелството, дали след реституцията имотите се намират в патримониума на бившите собственици и/или техните наследници, или имат нови собственици по силата на прехвърлителни сделки. В практиката си по конкретни дела, ВКС приема, че обстоятелството, че административната процедура по преработването на плана е възможно да е осъществена след като имотите са станали обект на разпореждане, е без значение за отпадналите с обратна сила транслирани вещни права, доколкото новите собственици са имали правен интерес и са могли да участват в новата административна процедура като заинтересовани лица по смисъла на З., а неучастието им означава, че влязлата в сила заповед за преработване на плана е задължителна спрямо тях. Категорично в практиката си ВКС приема, че при реституция по ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността и индивидуализацията на конкретния обект на правото на собственост се реализира по административен път по силата на индивидуален административен акт - Решение на ПК/ОбСЗ и именно поради това се споделя и тезата за несъществуващо защитимо материално-право на собственост на земеделски имот, обоснована с факта, че придобивно основание - реституция по ЗСПЗЗ вече не съществува поради настъпил правопогасяващ юридически факт, произтичащ от закона - чл. 34в ЗСПЗЗ. Отмененият план за земеразделяне безусловно сочи на липса на защитимо материално право по силата на земеделската реституция, доколкото в новия план липсва имота, определен в полза на лицата-ищци по делото и съответно обуславя липса на активна материално–правна легитимация на същите. С обезсилването на реституционното решение, с което е бил определен обектът на реституцията, отпада неговото конститутивно действие, а това означава, че възстановените с него имоти губят правното качество на обекти на собственост, без което не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки или на придобивна давност. Следователно, независимо дали ще се приеме, че по силата на чл. 34в ЗСПЗЗ се обезсилват само решенията по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с които се възстановява правото на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне, или и предхождащите ги решения по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, с които това право е признато, не може да се направи извод, че разпореждането със земеделски имот, извършено преди преработката на плана за земеразделяне, запазва вещно-прехвърлително действие и след преработването му, след като първоначално отредените, по вече преработения плана за земеразделяне имоти, не съществуват. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, при което следва да се отбележи, че анализираните в практиката на ВКС разпоредби са относими както към хипотеза на възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне, така и към хипотеза на възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници. И в двете хипотези е възможно и допустимо преработване на плана поради установена явна фактическа грешка, още повече съгласно чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ в редакцията към момента на издаване на заповед №РД-46-1257 от 08.09.1999г. това е изрично предвидено. Съответства на практиката на ВКС, както и на разпоредбите на ЗСПЗЗ и изводът на въззивния съд, че при липса на позитивно решение за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост върху имот, за който се твърди, че подлежи на възстановяване по реда на този закон, не може да бъде защитено с предявяването на положителен установителен иск за собственост. Още повече, както е посочено и в обжалваното решение, в чл. 26, ал. 15 ППЗСПЗЗ изрично е предвидено издаването на такова решение от ОСЗ в хипотеза, при която засегнатите от заповедта за преработване на картата и регистъра на съществуващите стари реални граници имоти са били предмет на делба или на разпоредителни сделки. В този случай решението се издава на името на приобретателя. Действително законът предвижда възможност за разрешаване на спор за материално право, който в подобна хипотеза следва да бъде отнесен към настоящия момент като спор за границите, в които следва да бъде възстановена собствеността, в какъвто смисъл е трайно установената практика на ВКС - решение № 288 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1145/2009 г., II г. о.; решение № 164 от 10.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 95/2010 г., I г. о.; решение № 20 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 280/2010 г., I г. о.; решение № 431 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 5/2011 г., I г. о.), като предявеният иск е положителен установителен. Тази практика на ВКС обаче в настоящия случай не може да намери приложение, тъй като спорът не касае права на различни лица, които претендират възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имоти, които изцяло или частично се застъпват. Спорът в настоящия случай се развива между лице, претендиращо право на собственост върху имот, за който твърди, че следва да му бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ и държавата. В подобна хипотеза, за да бъде възможно възстановяването на правото на собственост по реда на чл. 26, ал. 15 ППЗСПЗЗ, заинтересуваното лице първо следва да отрече по съдебен ред правата на държавата върху претендирания имот. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение