Определение № 216 от 16.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. П. Г. срещу определение № 59/22.02.2022 г. (погрешно е посочена 2021 г.), постановено по гр. дело № 4974/2021 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). Определението е обжалвано в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязлото в сила решение № I-25-247113/23.10.2017 г. по гр. дело № 28268/2012 г. на Софийския районен съд (СРС). Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба „Юробанк България“ АД в отговора си на жалбата излага съображения за неоснователност на същата. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си в обжалваната част, другият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС е установил наличието на две различни процесуални пречки за разглеждането по същество на подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязлото в сила решение на СРС, а именно, – че в молбата си той се позовава на разпоредбите на чл. 303 от ГПК, но без да посочва конкретни основания, обуславящи отмяна на влязлото в сила решение, както и че молбата е подадена след изтичането на преклузвния срок за това. Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че е налице първият от горните пороци, обуславящи недопустимост на подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязлото в сила решение на СРС. В същата не са изложени ясни и конкретни твърдения, които да се подведат под някое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, т.е. молбата не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1, изр. 1 от ГПК. При администрирането на молбата СРС двукратно е давал подробни указания за отстраняване на тази нейна нередовност, съгласно чл. 306, ал. 1, изр. 2 от ГПК – с разпореждане № 20119144/13.05.2021 г. и с разпореждане от 28.07.2021 г., но жалбоподателят не е отстранил нередовността с подадените от него допълнителни молби, които макар и многословни, също не съдържат ясни и конкретни твърдения, които да се подведат под някое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК. С оглед на това, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че с обжалваната част от определението на другия състав на ІV-то гр. отд. на ВКС, молбата на жалбоподателя за отмяна на влязлото в сила решение на СРС правилно е оставена без разглеждане, като недопустима – съгласно разпоредбите на чл. 306, ал. 2, във вр. с чл. 286, т. 2 от ГПК и съобразно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 10 от тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Доводите в частната жалба на жалбоподателя, че молбата му е подадена в рамките на преклузивния срок не могат да променят горния извод, поради което е безпредметно да бъдат обсъждани. Оплакванията на жалбоподателя за неправилност на влязлото в сила решение на СРС нямат отношение към законосъобразността на обжалваната част от определението на другия състав на ІV-то гр. отд. на ВКС. Последното е валидно и е процесуално допустимо в обжалваната част, а по изложените съображения – същата е и правилна, поради което следва да се потвърди. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение