Решение № 5255 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10892/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. А., действащ чрез адв. С. Димитров, САК срещу Решение № 6880/30.07.2025 г., постановено по адм. дело 1777/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена исковата претенция на касатора против Областна дирекция на МВР – Пловдив, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, ведно със законната лихва, вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица, служители на ОД на МВР – Пловдив, изразяващи се в неправомерно оказана спрямо А. физическа сила при извършената му проверка и задържане на 22.04.2024г., нанесените му физически и психически увреждания, болки и страдания. В жалбата се твърди неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, превратно е тълкувал и преценил доказателствения материал, което е довело до погрешния му извод за липсата на твърдените физически и психически увреждания, понесени от В. А.. Следствие на това като неправилни са определени от жалбоподателя и изводите на съда относно елементите на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същите доводи се поддържат от процесуалния представител на А. в съдебна зала. С жалбата се моли съда да отправи преюдициално запитване, с формулиран от адв. Димитров въпрос. Претенцията към касационната инстанция е да отмени първоинстанционното решение и уважи изцяло предявените обективно съединени искове за неимуществени вреди в пълния им претендиран размер, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на присъдените суми. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР-Пловдив, чрез пълномощник – главен юрисконсулт И. Пенкова, в писмено становище оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на Административен съд-Пловдив, като предлага да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че в решението на първоинстанционният съд не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е протекло по предявена от В. А. А. искова претенция, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ,) за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди за сумата от 12 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 22.04.2024г. до окончателното й изплащане. Тези вреди се твърди пред съда да са вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив, изразяващи се в неправомерно оказана спрямо ищеца физическа сила при извършената му проверка и задържане на 22.04.2024г. и нанесени му физически и психически увреждания. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им съдебният състав е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, съобразил е и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове, приемайки, че не е установено по делото наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. При подробно и обективно изяснена фактическа обстановка, съдът правилно е издирил и приложил материалния закон, формирайки обосновани решаващи изводи, които се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд и не следва да се повтарят. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение е надлежно мотивирано. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените претенции въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не води до необоснованост на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка, административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове. Правилно е прието в проверявания съдебен акт, че в случая не са установени незаконосъобразни действия на служителите на ответника, независимо от твърдяното в исковата молба, с която е бил сезиран първоинстанционният съд. Предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди се основава на твърдения за незаконосъобразни действия на полицейските служители, изразяващи се в неправомерна употреба на физическа сила и помощни средства, нанесен побой и удари по тялото на А., довели според него до болки в корема и охлузвания и кръвонасядания по повърхността на лактите. Фактическата обстановка е изложена подробно от съдебния състав на Административен съд-Пловдив, поради което настоящата инстанция не намира за необходимо да я преповтаря. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административната дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда от такъв административен акт; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки, чиято тежест на доказване е в патримониума на ищеца, трябва да са налице кумулативно – липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно съдът е приел за недоказано наличието на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника при задържането на ищеца А.. Доказателствата, и писмени и гласни не потвърждават тезата му, че спрямо него е приложена неоснователно физическа сила. Целият събран по делото доказателствен материал е правилно анализиран от съдебния състав, който е достигнал до извода, че не е налице първият елемент от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за възникване отговорността на ответника. Съдът не е установил спрямо ищеца да е била приложена мярка, несъвместима с принципите по чл. 3 от Конвенцията - психическо и/или физическо насилие от естество да предизвика негативни вътрешни изживявания. На датата 22.04.2024г., когато е осъществено задържането, е подписана декларация от ищеца, че не желае медицински преглед от лекар и медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка. Нещо повече. Той самият е записал в декларацията по Приложение №1 към чл.15, ал.1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, че има здравословни проблеми – две двойни дискови хернии и проблем с оросяване на крайниците. Ако действително на ищеца е нанесен „побой“ или е налице употребена неправомерно физическа сила, както твърди, то със сигурност това би причинило охлузвания и/или наранявания, които да се констатират при преглед от медицинско лице. От преписката към заповед за задържане № 281зз-103/22.04.2024г., съдът е установил, че на ищеца е била осигурена медицинска помощ. В картата за преглед обаче не са констатирани охлузвания и наранявания на лакътните стави, като са описани само твърденията на лицето за болки в корема, но контузии на коремната стена не се установяват. Такива не се установяват и от извършения по-късно, на следващия ден - 23.04.2024г., ден след задържането на А. преглед при специалист-хирург, за което е издаден лист за преглед на пациент. Напротив, въпреки оплакванията на А., д-р Д. е записала в графа "обективно състояние", че няма такива данни за болки в корема. Същото се потвърждава и от извършеното образно-диагностично изследване, в което заключението е, че не се виждат доловими травматични промени в достъпните за оглед коремни органи. Всичко това правилно е установено и анализирано от решаващия съд, съобразно събраните по делото доказателства. Правилен е извода на съдебния състав, че от тези доказателства не се установява при фактическото задържане на ищеца да са осъществени сочените в исковата молба незаконосъобразни действия на служители на ответника. Този негов извод се подкрепя и от развитието по образуваната предварителна проверка от Районна прокуратура Пловдив, по жалба на А., под №6151/2024г., за нанесен му побой от служители на РУ-Карлово. Същата е била прекратена поради липса на данни за престъпление, като постановлението след обжалване до Апелативна прокуратура е било потвърдено. За да бъде незаконосъобразно едно фактическо действие то трябва да е предприето без правно основание. В чл. 85 от ЗМВР е посочено кога може да се използва физическа сила. В случая твърденията на А., че спрямо него е приложена неоснователно физическа сила от служители на ответника са останали недоказани и правилно исковата му претенция е била отхвърлена като неоснователна. Първият елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ липсва, поради което е безпредметно да се разглеждат останалите предпоставки. Настоящият състав на Върховен административен съд счита, че липсват основания и за уважаване на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с поставения в касационната жалба въпрос. Според нормата на чл.628 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК, отправянето на преюдициално запитване до СЕС е обусловено от необходимостта от тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз. Член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и практиката на СЕС, свързват преценката на необходимостта от отправяне на преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на съюзното право при постановяване на решението по конкретен правен спор. В случая решаването на правния спор не налага отправянето на преюдициално запитване до СЕС по формулирания в касационната жалба от адв. С. Димитров въпрос. В решението си по дело CILFIT от 06 октомври 1982 г. (C-283/81) СЕС приема, че задължението за отправяне на преюдициално запитване от национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, какъвто е настоящият случай, не е абсолютно, а тази юрисдикция има право на преценка дали да отправи преюдициално запитване. По изложените по-горе съображения съдебното решение на Административен съд-Пловдив като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. В полза на Областна дирекция на МВР – Пловдив следва да бъдат присъдени претендираните в касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда, съобразно цитираните по-долу разпоредби. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на ОД на МВР-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: