Определение № 284 от 19.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2764/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по „молба”(има характер на частна жалба) с вх.№ 1219 от 20.02.2014 год. и „касационна” частна жалба с вх.№ 1662 от 11.03.2014 год., подадени от И. Т. К. с ЕГН [ЕГН] и Х. С. Ч. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], представлявани по втората жалба от адвокат А. Б. срещу

1. протоколно определение от 15.11.2013 год., с което са конституирани като страни в производството (пред въззивния съд);

2. определение № 2418 от 05.12.2013 год., с което производството е прекратено поради отказ от иска, вместо поради липса на наследници по закон на починалата в хода на въззивното производство жалбоподателка и

3. определение № 275 от 07.02.2014 год., с което е допълнено предходното и те без да са наследници по закон са осъдени да заплатят на ответниците разноските по делото – и трите определения са постановени по в.гр.дело № 1146/2013 год. на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри състав.

Ответниците по частните жалби – УМБАЛ [фирма] със седалище [населено място] и Г. И. Г. не вземат становище.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид данните по делото, приема следното:

За да постанови първото определение въззивният съд е съобразил, че след подаването на въззивната жалба с вх.№ 24327 от 30.08.2013 год. жалбоподателката П. Х. Ч. е починала на 26.10.2013 год. и оставила за свои законни наследници съгласно чл.6 ЗН родителите си – И. Т. К. и Х. С. Ч., които на 15.11.2013 год. са конституирани като страни във въззивното производство.

И. Т. К. е депозирала молба с вх.№ 7513 от 02.12.2013 год., а Х. С. Ч. е подал молба с вх.№ 7622 от 04.12.2013 год., в които са заявили, че се отказват от предявените искове – предмет на първоинстанционното гр.дело № 1489/2012 год. на Пловдивския окръжен съд и желаят да се прекрати производството. С второто определение № 2418 от 05.12.2013 год. на основание чл.233 ГПК е прекратено въззивното производство по посоченото дело и е обезсилено решение № 1488 от 31.07.2013 год., постановено по посоченото първоинстанционно дело, с което са отхвърлени:

1. Искът с правна квалификация чл.49 ЗЗД, предявен от П. Х. Ч. срещу УМБАЛ [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] за сумата 25 000 лева /частично от 150 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и

2. Искът с правна квалификация чл.45 ЗЗД, предявен от П. Х. Ч. срещу Г. И. Г. за същата сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, с прекратяване производството по делото. Този съдебен акт като необжалван е влязъл в сила.

По молби: с вх.№ 7782 от 11.12.2013 год., подадена от Г. И. Г. и вх.№ 7867 от 13.12.2013 год., депозирана от УМБАЛ [фирма] е постановено третото определение с № 275 от 07.02.2014 год., с което на основание чл.248 ГПК е допълнено определение № 2418 от 05.12.2013 год. като И. Т. К. и Х. С. Ч. са осъдени на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплатят общо:

1. на Г. И. Г. – 1 550 лева за първата инстанция и 950 лева за въззивната инстанция и

2. на УМБАЛ [фирма] – 1 600 лева за първата инстанция и 1 000 лева за въззивната инстанция.

С молба вх.№ 1490 от 05.03.2014 год. И. Т. К. и Х. С. Ч. са поискали въззивният съд да отмени на основание чл.253 ГПК и трите определения понеже са се отказали от наследството, останало след смъртта на дъщеря им П. Х. Ч., за което не са ангажирали доказателства, евентуално молба вх.№ 1219 от 20.02.2014 год. да се счита като жалба срещу тях.

С определение № 435 от 07.03.2014 год. е оставена без разглеждане молба с вх.№ 1490 от 05.03.2014 год.

С разпореждане № 536 от 19.03.2014 год. на основание чл.275, ал.2 ГПК е върната частната жалба с вх.№ 1219 от 20.02.2014 год.

Частните жалби са редовни и допустими.

Разгледани по същество са частично основателни.

Пред настоящата инстанция са представени две удостоверения от 11.11.2013 год. за отказ от наследство на покойната П. Х. Ч., починала на 26.10.2013 год.:

1. по ч.гр.дело № 18088/2013 год. на Пловдивския районен съд, ІІІ-ти състав на майката И. Т. К., вписано в особената книга на съда под № 336/2013 год. и

2. по ч.гр.дело № 18092/2013 год. на същия съд и състав на бащата Х. С. Ч., вписано в особената книга на съда под № 335/2013 год.

Отказът от наследство, извършен от двамата родители на основание чл.52 ЗН е станал по реда на чл.49, ал.1 ЗН и е породило правни последици, поради което въззивното определение с № 275 от 07.02.2014 год. следва изцяло да се отмени като двете молби по чл.248 ГПК оставят без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение