Определение № 50001 от 30.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 768/2022 г.

Производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълк.д.№1/2021г. на ОСГК на ВКС. Производството по тълкувателното дело е приключило с постановяване на тълкувателно решение, обявено на 23.01.2024г., поради което производството по настоящето дело следва да бъде възобновено и бъде извършена преценка за наличието на основание за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. С обжалваното определение №93/02.02.2022г., постановено от Окръжен съд-Бургас, V въззивен граждански състав по ч.гр.д.№1405/2021г., е потвърдено решение №792 от 28.07.2021г. на Районен съд-Бургас по гр.д.№5262/2021г., с което е оставено без уважение искането на малолетната К. В. Г., действаща чрез своята майка и законен представител К. К. Г., да бъде вписан в особената книга на съда отказът от наследството на покойния й баща В. Т. Г., починал на 07.06.2021г. Прието е, че предвид разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК, с която законодателят е постановил нищожност на отказ от права, съдът не може да уважи молбата за вписване на отказ от наследство на ненавършило пълнолетие лице, тъй като този отказ представлява отказ от правото да се придобие наследството. В т. 1 на ТР №1/2021г. от 23.01.2024г. по тълк.д.№1/2021г. на ОСГК на ВКС е прието, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Разрешение на поставения въпрос за допустимостта непълнолетно лице да направи отказ от наследство, както и за естеството на това волеизявление, в същия смисъл е дадено и в обжалваното определение, поради което следва да се приеме, че не са налице предвидените в ГПК предпоставки за допускане на това определение до касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение