Решение № 2408 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7597/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране против решение № 8624/12.03.2025г., постановено по адм. д. № 11731/2023 г. на Административен съд София-град, с което по жалбата на „Мост Енерджи“ АД са отменени т. I, т. 1 и 2 на Решение № 4R от 14.11.2023г. на Комисията. Постъпила е и касационна жалба срещу Решение № 18818/02.06.2025г. по същото дело, постановено на основание чл.176 АПК. Касаторът Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички доводи и доказателства и не се е произнесъл по всички основания за оспорване на решението, като неправилно е стигнал до извод за неговата незаконосъобразност само на базата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които според касатора не са съществени. Изтъква се неправилна преценка на съдържанието на приетото заключение по допуснатата експертиза. Поддържа се оплакване за неправилна намеса на съда в преценката по целесъобразност на КЕВР. По изложените в жалбата подробни съображения, поддържани и в открито съдебно заседание, чрез упълномощения процесуален представител, се иска отмяна на оспореното решение на АССГ и отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение относно размера на разноските на противната страна. По решението, с което е отказано допълване на основание чл.176 АПК, касаторът подържа нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Изтъква, че след като е отменил решението на КЕВР, съдът е следвало да му върне преписката за ново произнасяне. Ответникът „Мост Енерджи“ АД чрез процесуален представител оспорва касационните жалби. Претендира разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба на КЕВР е неоснователна. С обжалвания съдебен акт са отменени т. I, т. 1 и 2 на Решение № 4R от 14.11.2023г. на Комисията. Фактическата обстановка е подробно установена от АССГ, като за целите на касационното производство е представена по-долу в синтезиран вид. С решението № 4R от 14.11.2023г. на КЕВР, по т. 1 е установено, че дружеството на централизиран пазар „Двустранни договори“ на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД е сключило сделки, с които е манипулирало пазара по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква „а“, подточки „i“ и „ii“ от Регламент (ЕС) № 1227/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия, а именно: сделка на 30.01.2020г. с код 1028, с която дава подвеждащ сигнал по отношение на търсенето на електрическа енергия на едро, както и с която е определена цена на електрическата енергия на едро на изкуствено равнище, сделка на 31.01.2020 г. с код 1029, с която дава подвеждащ сигнал по отношение на търсенето на електрическа енергия на едро, както и сделка на 12.06.2020 г. с код 1051, с която дава подвеждащ сигнал по отношение на предлагането на електрическа енергия на едро, с което е извършило нарушение по чл. 5, предложение първо от Регламент (ЕС) № 1227/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия /Регламента, REMIT/, а именно: забрана за извършване на манипулиране на пазара за търговия на едро с електрическа енергия. С т. 2 на решението на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1057026 лв., на основание чл. 224Г, ал. 1 от ЗЕ, в максимален размер- 10 на сто от общия оборот на лицето за предходната година. Производството пред КЕВР е образувано на юни 2020г. за установяване на нарушение на чл. 3 и/или чл. 5 от Регламента от страна на „Мост Енерджи“ АД и „Кумер“ ООД, по постъпил сигнал за осъществени подозрителни сделки от БНЕБ ЕАД. Съставен е и е приет доклад от длъжностни лица по чл. 74а, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), представящ резултатите от същинското проучване. В доклада са изложени данни за евентуални нарушения, извършени на 30.01.2020 г., 16:22 часа, 31.01.2020 г., в 10:22 часа и на 12.06.2020 г., 11:23 часа, изразяващи се в подозрителни сделки, осъществени на ЦПДД, Екран „Търгове“. Подозрителността им, съгласно доклада се състои най-общо в необичайното поведение на пазарните участници, нестандартното почасово отклонение в профила (-100%/+1000%), особено в сравнение с останалите сключени сделки, цените на които са сключени сделките, обстоятелството, че първата от тях не е изпълнена, данните за свързаност между участниците, както и че всичките три сделки на „Кумер“ ООД, сключени през 2020 г., са били с „Мост Енерджи“. След подробен анализ в доклада е прието, че сделките са икономически необосновани, сключени без намерение да бъдат изпълнени, тъй като договорените обеми надвишават финансовия капацитет на дружествата и че сделките не съответстват на обичайната борсова практика и на основни принципи на борсовата търговия. В резултат описаните сделки, извършени на 30 януари 2020 г., 31 януари 2020 г. и 12 юни 2020 г. са оценени като сделки, даващи подвеждащи сигнали по отношение на цената и ликвидността на пазара и следва да се приемат като манипулация на пазарите за търговия на едро с електроенергия, в нарушение забраните срещу пазарна злоупотреба съгласно член 5 във връзка с член 2, пар. 2, буква а, точка i от REMIT. Докладът е връчен на дружеството на 21.06.2023г., което е подало възражение, разгледано на 14.11.2023г. В решението си КЕВР е изложила аргументите си защо счита същото за неоснователно. Пред АССГ е изслушано и кредитирано експертно заключение относно начина на работа на БНЕБ и на организирания борсов пазар на електрическа енергия. Потвърдени са характеристиките на трите търга, на които са сключени процесните сделки, както и реализираните обеми, така, както са описани в решението на КЕВР. За периода 01.01.2019г. 31.12.2019 г. има данни за множество сделки с отклонения, както между „Мост Енерджи" АД и „Кумер" ООД, така и между други участници. Сделките са описани подробно в приложение 9 и 10 и е видно, че между тях има и други с отклонение в товара(количеството търгувана енергия), идентично с тези по процесните сделки. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетнтен орган, в установената форма и при спазване реда за установяване на административно нарушение по глава VІІа, чл. 74а– 74р от ЗЕ, в изпълнение на чл. 13 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 за прилагане на забрани срещу пазарна злоупотреба. Въпреки това съдът е счел, че КЕВР е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, довело до невъзможност на дружеството да разбере какво точно е обвинението. Съдът е посочил че при откриване на производството като предмет на проверката е индикирана само сделката, сключена на 30.01.2020г., а впоследствие с доклада по чл. 74м ЗЕ от 16.06.2023г. се определят като манипулативни две от сделките - тази от 30.01.2020г. и сделката от 12.06.2020г. Едва с обжалваното решение, с което дружеството е санкционирано, Комисията е приела, че и сделката, сключена на 31.01.2020г. също има характеристики на манипулативна сделка, като прави извода, че трите сделки са манипулативни като част от обща стратегия на пазарните участници. По този начин, според съда, административният орган е възпрепятствал дружеството ефективно да упражни правото си на защита, да учасвта в производството и да се защити. Това нарушение е счетено за съществено, тъй като КЕВР според съда действа като административнонаказващ орган и всяко формално нарушение в процедурата води до неправилност на издаденото решение. Освен това съдът е изложил и съображения за неправилно определяне на санкцията, тъй като за база за определяне на възможния максимален размер на санкцията е взет оборота за годината преди постановяване на решението на КЕВР, а вместо това санкцията е следвало да се определи на база оборота в годината, предхождаща извършване на нарушението, а ако няма такъв следва да е в размер от 10000 до 100000лв. Съдът се е позовал на общите принципи на НК и ЗАНН. В крайна сметка, АССГ е счел, че не следва да се произнася по материалната законосъобразност на акта, поради допуснатите от КЕВР процесуални нарушения. По тези съображения оспореното решение на КЕВР е изцяло отменено. Решението е правилно При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения. Административният съд е събрал относимите към спора доказателства и, формирал е обосновани изводи по фактите и въз основа на тях е стигнал до съответстващи на закона правни изводи. Производството, реализирано от КЕВР по реда на Глава седма "а" от Закона за енергетиката, приключило с издаване на оспорения административен акт е особено административнонаказателно производство. Същото се отклонява от установения в ЗАНН процесуален ред за провеждане на процедура по установяване и санкциониране на допуснати административни нарушения, свързани с интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия. То въвежда различен процесуален ред и особености, съобразени със спецификата на разследваните две нарушения по чл. 3 и чл. 5 от Регламента. Макар те да се отличават от общия процесуален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите на административни нарушения, така установените правила са съобразени с основните принципи на наказателните производства в широк смисъл и са в състояние да гарантират защитените от закона и международния правов ред принципи на провеждане на производството, и гарантиращи справедливост и защита на правата на участниците в процеса. В този смисъл приложими са принципите на върховенство на закона, провеждане на производството в разумни срокове, презумпция за невиновност, осигуряване на правото на защита, служебно прилагане на давността и др. По тази причина, макар посочената глава да съдържа процедурните правила за установяване на нарушения на чл. 3 и чл. 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 ( Регламента)и за налагане на санкции на основание чл. 74н, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 224г от ЗЕ, при провеждане на производството изброените по-горе принципи следва да бъдат съблюдавани непрекъснато. Оспореният административен акт е краен резултат, който обективира в себе си правните и фактически установявания от проведеното особено производство и следва да съдържа пълно, ясно и точно описание на установеното неправомерно поведение на нарушителя, да го квалифицира съобразно предвидените в Регламента диспозиции на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 и да налага съответното наказание по чл. 224г от ЗЕ. От значение за законосъобразния характер на наложената санкция е и законосъобразното, при гарантиране процесуалните права на участниците, провеждане на административнонаказателното производство. В този смисъл, на контрол от страна на съда при оспорване на акта подлежат всички процесуални действия, инициирали и реализирали административната отговорност на нарушителя. Едва в доклада на основание чл. 74м, ал. 1 ЗЕ, за пръв път като нарушение присъства и сделката, сключена на ЦПДД на 12.06.2020 г. Тя е разгледана и обсъдена като отделно деяние без изложени изводи за наличие на общ елемент или характеристика които да сочат, че се касае за едно общо нарушение. В коментирания доклад и двете нарушения са квалифицирани като манипулация на пазарите за търговия на едро с електроенергия по чл. 2, ал. 2, б. "а", т. i от Регламента. Със същия доклад в т. IV.1. -" Анализ на подозрителните сделки", експертите изрично достигат до заключение, че сделката сключена на 31 януари 2020 г. не съдържа характеристики на манипулативна търговия. По тази причина, липсва правен анализ и изследване на естеството и ефекта й. При така осъществените процесуални действия за пръв път с оспореното решение като нарушение на чл. 5, вр. чл. 2, ал. 2 от Регламента е посочена и съответно е ангажирана административнонаказателната отговорност и за сделката от 31.01.2020 г., както и за пръв път деянията (сключените сделки) са възприети и като осъществени в нарушение на чл. 2, ал. 2, б. "а", т. ii от Регламента, т.е. възприета е и нова, втора, правна квалификация, различна от тази приета от комисията с Доклада по чл. 74м, ал. 2, т. 2 от ЗЕ, по която са поискани и дадени и обясненията на самите заподозрени в производството страни. Самата заповед за упълномощаване на разследващите бива опорочена до степен да не посочва предмета на разследване, което е в нарушение на процесуалните правомощия на същите лица и на правото на защита на разследваните. Проверките са винаги на база на индивидуализирания от КЕВР предмет. Обратното би означавало превишаване на власт за проверка и придобиване на всякаква информация, включително такава, която не е във връзка с инициираното разследване, какъвто не е смисълът на провежданото производство. Въпреки това, от друга страна събирането на информация извън предмета на разследването само по себе си не е незаконосъобразно според нормата на закона. В този случай, обаче, установените данни не могат автоматично да бъдат включени в производството по разследването, тъй като излизат извън предмета на първоначално инициираната проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 47в, ал. 4 АПК, когато документите съдържат данни, които пораждат основателни съмнения и за други нарушения по Регламент (ЕС) № 1227/2011, същите се изземват и въз основа на тях комисията може да започне ново производство. Смисълът на тази императивна правна норма е да легитимира, както събраните извън първоначалната проверка доказателства, така и да разшири предмета на провежданото производство или да обоснове провеждането на второ по ред такова, с различен предмет. Като не са спазили така цитираните нормативни задължения, от една страна длъжностните лица, а от друга и самата Комисия на първо място са компрометирали законосъобразния ред за събиране и приобщаване на доказателствата, касаещи второто визирано в доклада нарушение. Липсва изричен административен акт на КЕВР, който да санкционира и легитимира събирането на допълнителни данни за извършеното на 12.06.2020 г. нарушение, както и за провеждане на производството спрямо него. Тази констатация води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което опорочава проведеното разследване в тази му част. Разпоредбата на чл. 47в, ал. 4 ЗЕ е гаранционна, чиято цел е да обезпечи както възможността за провеждане на служебно разследване от страна на Комисията в обхват надхвърлящ сигнала на БНЕБ ЕАД, така и да гарантира процесуалното право на защита на заподозрените лица в пълен обем. Предвид изложеното, събраните доказателства и извършеното разследване на сделката от 12.06.2020 г. се явяват опорочени до степен да не могат да бъдат зачетени, тъй като липсва изричен акт за иницииране на подобно производство и в този смисъл събраните без надлежно упълномощаване доказателства и без надлежното им приобщаване по предвидения процесуален ред, са негодни да установят обвинителната теза на органа. Предвидената гаранция е с оглед обезпечаване зачитането на правата на участниците в търговския оборот на електроенергия, сред които правото на защита на лична информация, правото на защита на търговската тайна, правото на собственост и т.н. Непровеждането на производството по предвидения процесуален ред създава предпоставки за колизия на всички или част от осъществените процесуално-следствени действия с тези права и за засягане правната сфера на сочените за нарушители дружества повече от необходимото за осъществяване на процесното разследване. По-натам, съдебният състав взема предвид и това, че по отношение на сделката, реализирана между заподозрените лица на 31.01.2020 г. до постановяване на оспореното Решение на КЕВР, № 4 R/14.11.2023 г. санкциониращо и трите сделки между двете дружества, сключени през 2020 г. нито е искано обяснение от страните по сделката, нито същите са били наясно, че тя е предмет на разследване. За тази сделка важат изводите, изложени и за предходната коментирана такава от 12.06.2020 г. След като липсва акт за иницииране на производство за посоченото нарушение, това безспорно е възпрепятствало и ограничило в значителна степен правото на защита на ответника по касация, а от друга страна, както бе посочено и по-рано е опорочило доказателствената съвкупност, в подкрепа на санкциониращата теза на органа. Тези обстоятелства препятстват разглеждането на тези две сделки, като форми на нарушение по същество. Този порок не може да бъде превъзмогнат и посредством опита на административния орган да обоснове наличието на едно общо административно нарушение, за което е определена и обща санкция, тъй като това обстоятелство отново не е било доведено до знанието на дружеството по предвидения в ЗЕ ред, за да има възможност същото да изложи обяснения и представи доказателства по тази обща квалификация и свързаното с нея разследване. В този смисъл, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че съвкупното квалифициране действията на жалбоподателя едновременно под няколко от диспозициите на чл. 2, ал. 2, б. "а" от Регламента, които притежават различни елементи, различни форми на изпълнителни деяния и различни характеристики води до съществена неяснота относно правната квалификация на нарушението, периода на осъществяването му, както и наличието при осъществяването му на противоправен резултат. Предвидената в закона възможност в хипотеза на несъгласие или на непълно съгласие с внесения за разглеждане доклад преди постановяване на санкционното решение е уредена в разпоредбата на чл. 74м, ал. 2, т. 1 ЗЕ. Според същата норма Комисията може даде задължителни указания за извършване на допълнително проучване, като определи срок за тяхното изпълнение. Вместо да стори това, в разглеждания случай тя е иззела функциите на длъжностните лица, осъществяващи функцията на разследващ орган и въпреки, че е приела техния доклад, е постановила решение, съществено различаващо се от този доклад, както по отношение на част от фактическата обстановка, така и на направените въз основа на нея правни изводи. Нещо повече, наред с допуснатите по-горе пороци в провеждане на производството, в оспореното решение за пръв път е възприета и нова правна квалификация на действията на заподозрените участници, а именно такава по чл. 2, ал. 2, б. "а", т. ii от Регламента. Производството по характеристиките си и реда за провеждането му стои близо до административни санкционни производства като тези на КЗК и дисциплинарните производства по ангажиране дисциплинарната отговорност на дл. лица и служители в държавната администрация. По тази причина, установените в същите практики за гарантиране правилното и законосъобразно провеждане на производството следва да се ползват съответно за обезпечаване правилното и законосъобразно провеждане и на настоящото производство. В този смисъл, констатираното нарушение в правото на защита на сочения като нарушител търговец пряко засяга негови права защитими с разпоредбите на чл. 6 - право на справедлив процес, чл. 8, право на личен и семеен живот и чл. 1 от Протокол 1 - право на собственост, от ЕКПЧ. Те сочат на основание за отмяна на оспорения административен акт в цялост без разглеждането му по същество, до какъвто извод правилно е достигал и съдебният състав на първоинстанционния съд. По тази причина и при спазване на горните стандарти неоснователно се явява настояването на наказващия орган, че при отмяна делото е следвало да му бъде изпратено обратно за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Именно поради наказателния характер на производството в широк смисъл подобен изход на спора би влязъл в пряко противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по Тълкувателно дело № 3 от 2015 г. по описа на ВКС. На първо място това решение установява като стандарт за съдилища теста "Енгел", утвърден в практиката на ЕСПЧ, като критерий за разграничаване наказателния характер на производствата, от такива с различно правно естество. В това отношение приложими са три основни фактора, които спрямо санкции, налагани в национални административни производства, свързани с материи от компетенциите на ЕС биват обстоятелствено изяснени в Решението на СЕС по Дело С-97/21, където в параграфи 41 и 42 съдът отбелязва, че чл. 50 от Хартата се прилага не само към процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като "наказателни", но и към процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от тази квалификация по националното право, трябва да се счете, въз основа на другите два критерия, че са с наказателноправен характер. В този смисъл според СЕС този характер може да произтича първо от самото естество на въпросното нарушение и от степента на тежест на санкциите, до които то може да доведе (в този смисъл решения от 20 март 2018 г., Menci, C‑524/15, т. 30 и от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima, C‑439/19, т. 88). Според указанията на СЕС относно естеството на нарушението се предполага проверка дали разглежданата мярка преследва по-специално репресивна цел, без преследването от нея и на превантивна цел да може само по себе си да я лиши от квалификацията ѝ като наказателноправна санкция. Това обстоятелство в конкретния случай е налице, тъй като липсват каквито и да било индикации за компенсаторен характер на обжалваната имуществена санкция. Въпросът за нанесените вреди и техният размер изобщо не е изследван, за да бъде основание за възприемане на обратното становище. Що се отнася до третия критерий, посочен от ЕСПЧ и СЕС, а именно степента на тежест на разглежданите в главното производство мерки, налага се изводът, че ппредвид наложената имуществена санкция, тази мярка обосновано следва да бъде определена като такава с висока степен на тежест. В този случай, предвид наказателния характер на производството, отмяната на акта с решение по същество е равносилна на оправдателна присъда и не позволява повторното разглеждане на спора, пък било то и с цел отстраняване на процесуални нередовности. В този смисъл, според цитираното тълкувателно дело на ВКС и по-конкретно неговия параграф 1.2.2., когато съгласно критериите "Енгел" административнонаказателното производство и нарушението се определят като наказателни по смисъла на Конвенцията, образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа ne bis in idem, защото правата на извършителя са защитени в по-широк обем от разпоредбата на чл. 4 от Протокол № 7, забраняваща не само повторното му осъждане, но и повторното му наказателно преследване за същото деяние, т.е. провеждането на повторно производство. Извод в подкрепа на обратното становище, изразено от страна на регулатора не може да бъде направен и въпреки констатациите на съдебния състав, че по отношение разследването на сделката, осъществена на 30.01.2020 г. и сключването й, квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 5, вр. чл. 2, ал. 2, б. "а", т. I ЗЕ като цяло производството е протекло законосъобразно. Причината за това е крайното решение на КЕВР да обедини това твърдяно нарушение с другите две деяния по сключване на сделките от 31.01.2020 г. и 12.06.2020 г. в едно общо нарушение, чийто ефект върху пазара е бил предмет на общо санкциониране. Нито касационният, нито първоинстанционният съдебен състав е в състояние да преквалифицира санкционираното нарушение, да го раздели на отделни сегменти или да промени правната му квалификация. Задължение на съдебния състав е да извърши проверка на валидността и законосъобразността на постановения санкционен акт. Горните изводи на съдебния състав не изискват произнасянето му по съществото на спора, тъй като дори и формално да бъде установено осъществяването на санкционираното нарушение, то това установяване би било на базата на негодни доказателствени средства, събрани при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на участие на санкционираното дружество. Решение № 18818/02.06.2025г. по същото дело е правилно. Няма законово основание за връщане на преписката за ново произнасяне. Административният орган не действа по сезиране, а служебно, а и не е налице основание за продължаване на производството, съгласно изложените по-горе мотиви. При този изход на спора съдебноделоводни разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответната страна. Претендират се в размер на 30677,52 евро с ДДС, като от страна на касатора е направено възражение за прекомерност. Делото е със съществена фактическа и правна сложност, поради което не са налице основания за намаляване на адвокатския хонорар. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика: Считам, че решението на АССГ е неправилно и следва да бъде отменено, на всички основания по чл.209, т.3 АПК. Съдът неправилно е приел, че в административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които могат да бъдат самостоятелно основание за отмяна на решението. Съдебното решение е постановено и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не се е произнесъл по всички основания, предвидени в чл.146 АПК. То е и необосновано, тъй като изводите на съда във връзка с експертното заключение не почиват на житейската и правна логика. Първо и преди всичко, производството пред КЕВР не е административно-наказателно. Издаденият от Комисията акт е индивидуален административен, поради което за него приложими са правилата на АПК, а не на ЗАНН. Няма норма в АПК, която да предвижда, че същественото нарушение на административнопроизводствени правила е основание за отмяна на административния акт. Такова правило имаше по отменения Закон за административното производство, и то преди измененията му от 1991г. Идеята на законодателя при приемане на АПК е да ограничи до минимум отмяната на административни актове на процедурно основание и безкрайното връщане на преписката на административния орган. Целта на законодателя е бързина, процесуална икономия и върховенство на правото, което може и следва да бъде осигурено най-вече от съда. Съгласно чл.173 АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. Считам, че никоя от тези три хипотези не са налице и явно това е счел и съставът на АССГ, тъй като изрично е приел, че следва да отмени санкцията, а не да връща преписката на административния орган. Само че съдът не може да отмени санкцията само на процесуално основание, а следва да прецени и съответствието и с материалния закон, което в случая не е сторено. При съществени нарушения на административно-производствените правила, не е налице самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съдът следва да разгледа спора по същество, тъй като правото на защита на страните пред съд е гарантирано. Съдът разполага с всички правомощия при пълно служебно начало да изясни всички факти по спора, да събере всички доказателства, които могат да бъдат събрани и от административния орган и да предостави всички възможности на страната да се защити. Отмяна на административен акт само на процесуално основание, и то без връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по АПК не е допустима. Когато съдът установи процесуални нарушения, той следва да се произнесе и по материалната законосъобразност на акта, за да вземе изрично становище дали тези нарушения са действително съществени. А те са съществени, когато биха се отразили на крайните изводи по административно-правния спор, какъвто не е настоящия случай. Второ, още в административното производство на страните е било пределно ясно във връзка с какви нарушения на закона е възникнал административно-правния спор и те са могли да се защитят както в административното производство, така и най-вече в съдебното пред първата инстанция още повече, че производството не е едноинстанционно. Не отговаря на доказателствата изводът, че едва от решението на КЕВР ответникът е разбрал за какво му се налага санкция. И трите сделки, както и цялостното поведение на страните по тях е коментирано в рамките на административното производство. Трето, не е имало пречка дори да приеме, че една от сделките не следва да бъде включвана при преценка на поведението на ответника по касация, съдът да разгледа по същество това поведение на база само на две от сделките, и съответно за нарушенията във връзка с тях да определи друга санкция. Съгласно чл. 172, ал. 2 АПК съдът е компетентен да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. Изменението на административния акт означава, че съдът е в правомощията си да промени както мотивите, така и крайните изводи на административния орган, естествено след като е дал възможност на страната да се защити. По същите съображения съдът е изцяло в правомощията си да измени размера на наложената санкция, било защото тя е определена неправилно, било защото тя следва да обхване само част от незаконосъобразното поведение, за което е наложена. Впрочем, няма пречка това да бъде сторено и в административно-наказателно производство. Четвърто, извън правомощията на АССГ и на ВАС е тълкуването на Регламент (ЕС) № 1227/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия. По приложимите текстове на този Регламент не е формирана достатъчна практика на Съда на Европейския съюз, нито е приложима теорията за ясната правна норма /CILFIT/. След като АССГ не е отправил преюдициално запитване за тълкуване на относимите текстове на регламента във връзка с разглеждания спор, касационната инстанция беше длъжна да стори и служебно това. Запитване можеше да бъде отправено и във връзка с приложението на принципа на ефективност на правото на ЕС и задължението на съда за съответно на правото на ЕС тълкуване на националните правни норми. Моето становище е, че такова съответно на правото на ЕС тълкуване и прилагане на националното право не е осъществено. Не на последно място, запозната съм с формиралата се константна съдебна практика за отмяна на всички санкции на български дружества по Регламент (ЕС) № 1227/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия. Това повдига въпроса за спазването на задължението на националните органи да осигурят върховенството на правото на ЕС в областта на една от основните политики на Съюза. По изложените съображения, подписвам решението с особено мнение. Съдия Аглика Адамова