Определение № 552 от 12.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 440/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по постъпила частна жалба от СИНАНИЦА – МС ООД – в ликвидация, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 804 от 09.12.2022 г. по в. т. д. № 992/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13-ти състав, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на въззивната жалба срещу решение № 90/17.08.2022 г. по т. д. № 211/2021 г. на ОС - Благоевград. Според частния жалбоподател изводът на въззивния съд за недопустимост на жалбата, подадена от СИНАНИЦА – МС ООД – в ликвидация, в качеството му на кредитор с права по чл. 134 ЗЗД и процесуален субституент на ответника по делото СИНАНИЦА ВВ АД, противоречи на закона. По подробно изложени доводи (че разпоредбата на чл. 134 ЗЗД обхваща и процесуални права, включително възможността кредиторът да упражни правото на жалба на своя длъжник, когато последният бездейства; както и че съдът е нарушил процесуалните правила, като е пренебрегнал надлежното овластяване на кредитора да подаде въззивна жалба, съгласно обезпечителна заповед, издадена по ч. т. д. № 744/2022 г. на ОС - Благоевград), се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно. Против частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Сдружение „Туристическо дружество ЕДЕЛВАЙС“, чрез процесуален пълномощник, със становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: На първо място, с окончателен съдебен акт от 27.10.2022 г., постановен по ч. гр. д. № 2987/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, е отменено определение № 872/07.09.2022 г. по ч. т. д. № 744/2022 г. на ОС – Благоевград, от което формално произтича легитимацията на частния жалбоподател, като е оставено без уважение искането му да бъде овластен на основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД да упражни процесуалното право на своя длъжник СИНАНИЦА – ВВ АД да обжалва пред въззивната инстанция решение № 90/17.08.2022 г. по т. д. № 211/2021 г. на ОС – Благоевград. С оглед горното, оплакванията в частната жалба, че с обжалвания съдебен акт недопустимо е била пренебрегната и ревизирана волята на съда в друго производство, са неоснователни. На следващо място настоящият състав споделя съображенията на въззивния съд, че отклоненията от общите съдопроизводствени правила относно страните са лимитативно изброени в глава ХVІ на ГПК и затова не е възможно в течение на исковото производство качеството на страна (каквото притежава и процесуалният субституент) да бъде придобито на други основания, извън изрично уредените в закона. С право на жалба се ползват страните по делото, по отношение на които решението е постановено, а извън тях - само лицата, които, макар и неучаствали в процеса поради допуснати процесуални нарушения, са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Легитимацията при обжалването се определя от съществуващото процесуално качество на лицето (респ. обвързаността му от решението – чл. 216, ал. 2 ГПК) и неговия правен интерес от искания съдебен контрол върху акта. Когато право на жалба по изключение се предоставя на други, неучастващи в делото лица, това винаги е изрично посочено в закона (чл. 613а, ал. 2 ТЗ). С оглед изложеното този съдебен състав приема, че разпоредбата на чл. 134 ЗЗД вр. чл. 26 ГПК не дава основание на частния жалбоподател да встъпи в процеса като процесуален субституент на ответника след постановяване на първоинстанционното решение, като упражни неговото право на въззивно обжалване. По горните съображения обжалваното определение се преценява като обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение