Определение № 5044 от 06.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3684/2023 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. В подадената по делото частна жалба с вх. № 16410/30.09.2024 г. е инкорпорирано искане на адв. А. Н. Ж., в качеството му на процесуален пълномощник на касаторите М. Д. С. и Е. М. С., за допълване на постановеното по делото определение № 3869/09.08.2024 г. в частта му за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Ответницата М. Б. Б., в отговора си с вх. № 17846/21.10.2024 г. поддържа, че искането е недопустимо, евентуално – неоснователно, като излага съображения само за неоснователност на същото. Третото лице – помагач на ответницата – „Обединена българска банка“ АД, в отговора си с вх. № 18686/31.10.2024 г. също излага съображения за неоснователност на искането. Както е прието и в постановеното по делото разпореждане № 166/02.10.2024 г., искането на адв. Ж. е процесуално допустимо – подадено е в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тъй като се иска допълване (а не изменение) на съдебния акт в частта за разноските, не е необходимо да е представен списък на разноските, като процесуална предпоставка за допустимостта на искането (т. 8 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Разгледано по същество, искането за допълване е неоснователно, тъй като нито с касационната жалба с вх. № 9200/20.04.2023 г., нито с изложението към нея с вх. № 16065/10.07.2023 г. не е направено искане за присъждане на адв. Ж. на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. При липса на такава претенция съдът не е дължал и такова произнасяне с постановеното по реда на чл. 288 и чл. 274, ал. 3 от ГПК, определение № 3869/09.08.2024 г., а следователно – няма основание и за допълване на същото в частта за разноските. В заключение, искането на адв. Ж. следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение