Решение № 6752 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2147/2016 г.

Решение № 6752 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2147/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. С. С., едноличен търговец с фирма ЕТ "Естрийм - Е. С." срещу решение № 2690 от 15.12.2015 г. по адм. дело № 1879 по описа за 2015 г. на административния съд - В., в конкретна негова част.

Образувано е и по касационна жалба на С. Х. П., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В., срещу същото решение, в частта, с която е отменен ревизионния акт по жалба на едноличния търговец.

В касационните жалби са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение в посочените части, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се от страните отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на решение по съществото на спора с отмяна, съответно отхвърляне на жалбата. Вторият касатор претендира и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по първата касационна жалба - директорът на дирекция "ОДОП"-гр. В. оспорва същата като недопустима и неоснователна чрез депозирана писмена защита от процесуалния представител юрисконсулт М. К.

Ответната страна по втората касационна жалба - Е. С. С., едноличен търговец с фирма ЕТ "Естрийм - Е. С." не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и за частична основателност на втората касационна жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба на Е. С. С. е процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, срещу решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт относно облагането му с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., поради неприемане, че възражението за погасяването му по давност. За лицето е налице правен интерес да го обжалва в тази му част, за която активна процесуална предпоставка за упражняване правото на оспорване съдът следи служебно.

Касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна.

В писмената защита депозирана от процесуалния представител на директора на дирекция "ОДОП"-гр. В. се прави възражение за недопустимост на първата касационна жалба, понеже жалбоподателят не е обжалвал пред административния съд - В. ревизионния акт относно определените задължения по ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Настоящият съдебен състав намира, че това възражение е неоснователно по съображения, които ще бъдат изложени по-долу.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - В. е бил ревизионен акт № 181300319/06.08.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден и изменен с решение № 666/03.06.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. В.. Ревизионният акт е издаден по повод прилагане на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, на КСО, ЗО и ЗГВРС за ревизирани години от общ ревизиран период 1.01.2006 г. -31.12.2010 г. В хода на ревизията са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 5 и т. 7 ДОПК, поради което ревизията е осъществена по специалния ред. Ревизираният субект е уведомен по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК, но не е представил декларация по реда на чл. 124, ал. 3 ДОПК. Ревизията е започнала по повод осъществена проверка на лицето, реализирана с цел установяване на съответствие между доходите и имуществото на Е. С. С., който е и едноличен търговец с основна дейност компютърно програмиране. Същият е без регистрация по реда на ЗДДС и за ревизираните години е подавал декларации за реализирани от него доходи по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 50 ЗДДФЛ. Извършени са проверки за притежаваните недвижими и движими вещи от ревизираното лице, такива по повод направени разходи от него, за налични сметки като търговец и като физическо лице, извършени са проверки и на трети лица, приобщени са доказателства.

Също така от самия ревизиран субект са изискани първични счетоводни документи и счетоводни регистри за дейността на предприятието му, обяснения, справки и пр. Същият е предоставял такива. По негови лични сметки са установени постъпления на парични средства в щатски долари от различни физически лица и организации, като според административния орган не се доказва основанието за придобиването им. Същите не са декларирани в подадените декларации. Понеже не са представени доказателства относно произхода на тези парични средства, както и други документи, и пояснения, подкрепящи тезата на ревизираното лице, че тези постъпления представляват авансово плащане по договор от 27.10.2006 г. с Д. А., А., САЩ, като възложител, за разработване и предоставяне на софтуер (представен по делото, както и приемо-предавателен протокол от 30.11.2010 г. към него), е прието, че те са недекларирани доходи. Направена е констатация, че с ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2010 г. лицето е декларирало доходи от друга стопанска дейност от източник в чужбина, като същият е определен в размер на 39 306.84 лв., и е внесен след това от него. Ревизиращият орган е съставил паричен поток на средствата за всяка една от годините при начално салдо към 1.01.2006 г. в размер на 0.00 лв.

Освен облагането с данък върху доходите по повод на доходите, за които е прието, че не са декларирани, а именно по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ, т. е. в лично качество на ревизирания субект за всички ревизирани години, е реализирано и облагане с данък по чл. 38, ал. 2 и ал. 4 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 42 и чл. 49 ЗДДФЛ, във връзка с получено трудово възнаграждение от лицето С. Ч., т. е. по повод на качеството на ревизирания субект на работодател за всички ревизирани години. Също така с ревизионния акт са начислени лихви за забава за невнесени в срок дължими авансови вноски за данъка, като са начислени и задължения за главници и лихви за забава върху невнесени в срок осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване по реда на КСО, ЗЗО и ЗГВРС за ревизираните години, в качеството на ревизирания субект на осигурител и като самоосигуряващо се лице.

Следва да се уточни, че при административното обжалване е оставен в сила ревизионния акт в частта относно

• определено задължение по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 42 и чл. 49 ЗДДФЛ за всички ревизирани години в размер на 7 278.50 лв. и лихва за забава в размер на 5 009.28 лв., т. е. по повод трудовото възнаграждение на С. Ч. като работодател;

• относно определена лихва за забава за невнесени в срок дължими авансови вноски за данъка за 2006 г. и за 2007 г. общо в размер на 24.30 лв.;

• относно задължителни социални осигурителни вноски (за ДОО) по повод трудовото възнаграждение на С. Ч. и в качеството на самоосигуряващо се лице в размер на 11 079.90 лв., главница и в размер на 11 973.85 лв., лихва за всички ревизирани години, като осигурител;

• относно задължителни здравноосигурителни вноски по повод трудовото възнаграждение на С. Ч. и в качеството на самоосигуряващо се лице общо в размер на 3 894.00 лв., главница и в размер на 2 347.44 лв., лихва за всички ревизирани години, като осигурител;

• относно задължителни социални осигурителни вноски (за ДЗПО) по повод трудовото възнаграждение на С. Ч. и в качеството на самоосигуряващо се лице в размер на 2 741.50 лв., главница и 2 815.83 лв., лихва за всички ревизирани години като осигурители

• относно задължени вноски по реда на ЗГВРС в размер на 168.10. лв., главница и в размер на 199.35 лв., лихва за всички ревизирани години като осигурител и като самоосигуряващо се лице.

С решението на решаващия административен орган е изменен ревизионния акт като са определени размери на задълженията по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ, които са по-малки по размер от първоначално формираните такива, като само за 2006 г. размерите на главницата и лихвата съответно са 20 040.53 лв. и 16 922.07 лв., т. е. разликата при изменението е малка. Размерите на останалите задължения по години 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. - главници и лихви са значително по-малки от тези определени с ревизионния акт, преди обжалването му по административен ред.

В първоинстанционната жалба изрично се посочва, че се оспорва акта, макар и неточно посочен като решение, в частта относно "установени задължения по чл. 35 и чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., по чл. 42 и чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., вноски за ДОО, ЗО, ДЗП и ФГВР, лични и други, за периода 1.01.2006 г. -31.12.2010 г." В съдебно заседание от 29.09.2015 г. (стр. 32 от съд. досие на АС) след дадени указания от съда, жалбоподателят е уточнил, че обжалва личните задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. като погасени по давност, тези за данък по чл. 38, ал. 2 и ал. 4 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 42 и чл. 49 ЗДДФЛ, във връзка с получено трудово възнаграждение от лицето С. Ч. за всички останали ревизирани години, също погасени по давност за 2006 г. и като недължими за останалите ревизирани години, като работодател. Обжалва и относно определените задължения за осигурителни, социални и здравни, вноски по реда на КСО, ЗЗО и по реда на ЗГВРС за всички ревизирани години, формирани в качеството му на осигурител и като самоосигуряващо се лице.

Със съдебното решение ревизионният акт е отменен в частта относно установени задължения в размер на 7 278.50 лв. и лихва за забава в размер на 5 009.28 лв., а именно това е данък по чл. 38, ал. 2 и ал. 4 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 42 и чл. 49 ЗДДФЛ, във връзка с получено трудово възнаграждение от лицето С. Ч., т. е. в качеството му на работодател и в частта относно установени невнесени осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване по реда на КСО, ЗЗО за всички ревизирани години по повод трудовото възнаграждение на С. Ч., т. е. в качеството му на осигурител в общ размер на 17 715.40 лв., главница и в размер на 17 121.94 лв., лихва и на 168.10 лв., главница и 199.35 лв. лихва, вноски по реда на ЗГВРС за всички ревизирани години, в същите качества.

Съдът е отхвърлил първоинстанционната жалба срещу ревизионния акт в останалата му част, като по пътя на тълкуването и с оглед предмета на същата, за която са изложени съображения по-горе, това се отнася до задължението за данък върху дохода по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) на ревизирания субект в лично качество за 2006 г. Възражението за погасяване по давност е направено и се отнася и за задължението по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) на ревизирания субект в качеството му на работодател за 2006 г., въпреки, че ревизионният акт е отменен за тази година по други съображения. За точност следва да се посоче, че актът в тази му част е отменен след произнасяне по същество, а именно след преценка относно законосъобразното определяне по размер и основание на всички задължения за всички ревизирани години по двата закона - ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, в качеството на ревизираното лице като работодател.

Първоинстанционната жалба е отхвърлена и в частта относно определени задължения за осигурителни, социални и здравни, вноски по реда на КСО и ЗЗО, както и по реда на ЗГВРС, главница и лихва, формирани, в качеството му на самоосигуряващо се лице за всички ревизирани години

Предмет на втората касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. е решението в частта, с която е отменен ревизионния акт по повод допуснати нарушения при определянето по основание и размер на задълженията на лицето за данъци по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 42 и чл. 49 ЗДДФЛ за всички ревизирани години и за задължителни осигурителни, социални и здравни, вноски по реда на КСО, ЗЗО и тези по ЗГВРС за всички ревизирани години, определени по същия ред, уреден в посочените разпоредби от кодекса, но в качеството му на осигурител.

Административният съд последователно е констатирал, и изложил фактите по повод на осъществената ревизия, обсъдил е събраните доказателства. Съдът правилно е разпределил и доказателствената тежест с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, отграничил е спорното от безспорното, и е дал отговор на направените с жалбата възражения относно допуснати нарушения от страна на административния орган. Съображенията му относно прилагането на чл. 109 ДОПК са правилни.

Основните спорни моменти са били относно наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 5 и т. 7 ДОПК за осъществяване на ревизията по специалния ред, относно дължимостта и формирането по основание и размер на задължението за данък върху доходите, недекларирани от лицето, за данък по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 42 и чл. 49 ЗДДФЛ във връзка с изплатено трудово възнаграждение от него на трети лица и на тези за лихва за забава за невнесени в срок лични задължителни социални и здравни осигуровки, както и тези, който (главница и лихва) се заплащат от ревизирания субект като осигурител през ревизираните години. Конкретно по перата в разходната и приходната части на паричния поток не са изложени събражения от жалбоподателя, но направените от него основни доводи се отразяват върху размерите им. Другият спорен момент е относно спазване на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК за започване на ревизионното производство и относно основателността на възражението за погасяване по давност на публичните вземания за 2006 г., първата ревизирана година.

Тези основни спорни моменти следва да бъдат преценявани с оглед предмета на първоинстанционната жалба, определен по-горе, по повод възражението за недопустимост на касационната жалба, както и с оглед решението на решаващия административен орган, понеже с него е отменен и изменен ревизионния акт, и следва да се съобрази прилагането на чл. 156, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ДОПК.

По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В.

Административният съд е отменил ревизионния акт в частта, с която са определени задължения по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 42 и чл. 49 ЗДДФЛ за всички ревизирани години в размер на 7 278.50 лв. и лихва за забава в размер на 5 009.28 лв., т. е. по повод трудовото възнаграждение на С. Ч., т. е. в качеството му на работодател; както и по повод определените публични вземания за задължителни социални осигурителни вноски (за ДОО) по повод трудовото възнаграждение на С. Ч. в размер на 11 079.90 лв., главница и в размер на 11 973.85 лв., лихва за всички ревизирани години, за задължителни здравноосигурителни вноски по повод трудовото възнаграждение на С. Ч. общо в размер на 3 894.00 лв., главница и в размер на 2 347.44 лв., лихва за всички ревизирани години; за задължителни социални осигурителни вноски (за ДЗПО) по повод трудовото възнаграждение на С. Ч. в размер на 2 741.50 лв., главница и 2 815.83 лв., лихва за всички ревизирани години и за задължени вноски по реда на ЗГВРС в размер на 168.10. лв., главница и в размер на 199.35 лв., лихва за всички ревизирани години, в качеството му на осигурител.

Касационната жалба е основателна в частта, в която е отменен ревизионния акт относно определени задължения по чл. 42 и чл. 49 ЗДДФЛ за всички ревизирани години, освен за 2006 г., т. е. по повод трудовото възнаграждение на С. Ч., в качеството му на работодател.

Касационната жалба е неоснователна в частта, с която е отменен ревизионния акт по повод определените задължения за осигурителни вноски, социални (за ДОО, за ДЗПО) и здравни, както и такива по реда на ЗГВРС в посочените размери, т. е. в качеството му на осигурител.

Преценката за основателност се свързва с допуснато нарушение от страна на административния съд, понеже същият е отменил ревизионния акт само поради невъзможността да осъществи съдебен контрол заради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Според него при издаване на този акт не спазени изискванията, уредени в чл. 110 и сл. от ДОПК при осъществяване на ревизията и конкретно относно липсата на конкретни мотиви, както и относно събираните доказателства, обосноваващи обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 5 и т. 7 ДОПК, които дават основание за извършването на ревизията по особения ред затова. Тези нарушения са толкова съществени, че препятстват възможността за проследяване на фактическите основания за реализиране на ревизията, за анализ на събраните доказателства и е направен извод за необосновани с такива доказателства аргументи и съображения на административния орган. Дори да се приемат тези съображения на съда, следва да се посочи, че при административното обжалване е направена конкретизация на фактическата обстановка по спора, съобразена с мотивите на ревизионния доклад и събраните доказателства пред нея. В мотивите на решението на решаващия административен орган се съдържа констатация и относно размера на възнаграждението на лицето С. Ч. помесечно за отделните ревизирани години - 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., както и размерите на постъпилите парични средства от ревизирания субект като физическо лице към банковата сметка на С. Ч. Посочен е и размерът на задълженията, главница и лихва, лични и в посочените качества на ревизирания субект като работодател и осигурител. По делото не е бил спорен фактът, че тези публични вземания са дължими и не са внесени в бюджета. От представения препис на съдебно решение на окръжен съд - Р. по повод водени граждански дела между ревизирания субект и С. Ч., не може да се направи друг извод, какъвто довод е имало в първоинстанционната жалба и е част от защитната теза на жалбоподателя, понеже същото е относимо към част от съдебния спор, а за другата част няма данни какъв е бил изхода от него. Това е така поради непредставяне от страна на жалбоподателя на останалите съдебни актове с оглед на водене на дела между него и посоченото лице по повод на трудовоправни спорове. Така с оглед на изложеното при съобразяване с това, че жалбоподателят носи доказателствената тежест, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, следва да се приеме, че жалбата е неоснователна. Незаконосъобразно е отменен ревизионния акт в тази част на спора относно определени задължения на ревизирания субект за данък по чл. чл. 42 и чл. 49 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., както и лихва за забава.

По повод на частта от касационната жалба относно отменения ревизионен акт по повод начисляването с него на осигурителни вноски, социални и здравни, по реда на КСО и ЗЗО, по реда на ЗГВРС, в качеството на осигурител настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение е правилно. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна и тя има действие от датата на влизането й в сила - 15.02.2011 г. По делото е безспорно установено, че ревизираният период е 2006 г. - 2010 г., като Върховният административен съд, ОСС на същия, чрез тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. е дал отговор на въпроса за характера на разпоредата и е преодолял противоречивата практика на административните съдилища. В процесния случай тази разпоредба неправилно е приложена от административния орган, какъвто извод е направил и административният съд. Решението в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По касационна жалба на Е. С. С., едноличен търговец с фирма ЕТ "Естрийм - Е. С.".

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е частично неправилно, като са допуснати нарушения от административния съд по повод направеното възражение за погасено по давност публично вземане за данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), както и за данък по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. по реда на чл. 171 ДОПК. Същото следва да бъде оставено в сила като правилно само като краен резултат, в частта, с която е отменен ревизионния акт по повод определеното задължение по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., понеже видно от мотивите на акта съдът не е обсъдил същото с конкретни мотиви, но в диспозитива актът е отменен в тази част, поради преценка за допуснати нарушения на административнопроизводствени правила, в нарушение на чл. 160, ал. 1 ДОПК.

Както беше посочено по повод възражението за погасено по давност лично задължение по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) съдът не е изложил конкретни съображения, а е отхвърлил жалбата срещу оспорения ревизионен акт. Решението в тази част следва да се отмени и се постанови решение по съществото му с приемане за основателно на възражението за давност.

Налице е материалната незаконосъобразност на РА, поради неотчитане на факта, че определените с него задължения за 2006 г. са погасени по давност. То е насочено както към личните задължения за данък върху доходите, така и за тези по повод реализирано трудово възнаграждение от С. Ч. Давността е материалноправен институт, респ. правната норма, в която се урежда е материалноправна и приложима се явява тази, която е действала към момента на възникване на спорното данъчно правоотношение, като това е чл. 171 ДОПК. Съгласно тази разпоредба публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишния давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Безспорно е в случая, че следва да бъде преценяван само 5-годишния давностен срок, понеже друг не е установен. Той е започнал да тече от 1.01.2008 г. и е изтекъл на 31.12.2012 г. Поради реализирането на обсъжданата ревизия трябва да се преценява и фактът, дали тази погасителна давност е била спирана, съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК. Спирането е с начална дата тази от започване на производството, т. е. от датата на връчване на заповедта за възлагане под № 1202881/17.08.2012 г.,, като то е изтекло към датата на издаване на ревизионния акт - 6.08.2014 г., с който е определена дължимостта на публичните вземания и те са формирани по размер, т. е. този давностен срок се явява изтекъл към тази последна дата. Така по отношение на публичните вземания за данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), както и по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) следва да се приеме, че те са погасени по давност и след като е направено възражение затова, обжалваният РА се явява незаконосъобразен. Следва да се посочи, че разпоредбата на се урежда преклузивният срок, в който следва да се образува производство за установяване на задължения за данъци, който в процесния спор не се явява изтекъл, но същият не може да обоснове законосъобразност на издадения РА, след като задължението, определено с него по основание и размер, се явява погасено по давност. По този начин се погасява правото на приходната администрация да събира погасеното по давност публично вземане по принудителен ред. Същото по принцип може да бъде доброволно изпълнено, понеже продължава да бъде дължимо, съгласно чл. 174 ДОПК, както и да бъде прихванато, съгласно чл. 128, ал. 1, изр. второ ДОПК, при условията предвидени в последната разпоредба. Обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и понеже спорът е изяснен от фактическа страна трябва да се реши по същество. Изложените съображения се явяват приложими и по повод прилагането на чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., както вече се посочи, като ревизионният акт е отменен, поради което решението на административния съд следва да се остави в сила като правилно, но като краен резултат.

Касационната жалба е основателна и в частта, с която е отхвърлена първоинстанционната жалба срещу ревизионния акт по повод начисляването с него на осигурителни вноски, социални и здравни, по реда на КСО и ЗЗО, по реда на ЗГВРС, в качеството на самоосигуряващо се лице. Настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение е неправилно, като съображенията относно границите на съдебния контрол намират опорва в уточняване на първоинстанционното производство, направено в открито съдебно заседание, цитирано по-горе и от диспозитива на касираното съдебно решение. За точност следва да се посочи, че в таблиците към решението на решаващия административен орган задължения за тези публични вземания, главница и лихва, като самоосигуряващо се лице и като осигурител, са дадени в общ размер. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна и тя има действие от датата на влизането й в сила - 15.02.2011 г. По делото е безспорно установено, че ревизираният период е 2006 г. - 2010 г., като Върховният административен съд, ОСС на същия, чрез тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. е дал отговор на въпроса за характера на разпоредата и е преодолял противоречивата практика на административните съдилища. В процесния случай тази разпоредба неправилно е приложена от административния орган, какъвто извод е направил и административният съд. Решението в тази му част следва да се отмени и следва да се постанови решение по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт.

Решението следва да се отмени и в частта на присъдените съдебни разноски. При този изход от делото на втория касатор следва да се присъдят съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 695.88 лв., на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, чл. 8, ал. 1, т. 4 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответни на материален интерес от 10 598.00 лв. Първият касатор и жалбоподател в първоинстанционното производство не е претендирал присъждане на такива както пред административния съд - В., така и пред Върховния административен съд.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение